Бранди Толър
Костюмарят (19)

Глава деветнадесета
Костюмар

Оставих сандвича на Еди върху кухненската маса, чудейки се дали е добре. Изглеждаше малко не на себе си тази сутрин. Може би страдаше от по-голям махмурлук, отколкото предполагах. Тръгнах надолу по коридора към нейната баня и сложих ухо върху вратата. Не чувах душа да работи, но звукът от вода плискаща се наоколо, ми подсказа, че беше решила да си вземе вана. Точно реших да почукам, когато чух телефона ми да звъни надолу по коридора. Побягнах към стаята и го вдигнах.

— Ало?

— Хей, ти мръсно копеле! — Гласът на Паркър се раздра по телефона.

— Какво става, лайно? — засмях се аз.

— Седиш ли?

— Трябва ли?

— Чичо ми познава някой в Шустър&Бехман. Те ще наемат и той ни вкара за интервюта.

След тази новина веднага паднах на задника си върху леглото. Не бях сигурен как да се чувствам, след като чичото на Паркър ми беше уредил интервюто. Исках първата ми работа като адвокат да я заслужа сам не защото някой е пуснал връзките си за мен. Дори не бях обмислял да изпращам автобиографията си на Шустър&Бехман, защото бях чул, че рядко наемаха нови адвокати. Дори и да не ме наемат, в което бях сигурен, това щеше да бъде много добра практика за интервю. Освен това, те бяха в Ню Йорк и това беше точното място, където исках да бъда.

— Човече, там ли си? — попита Паркър.

— Да, да. Тук съм. Пич, чичо ти е страхотен.

— Знам, нали? Интервюто е насрочено за седмицата след Бар. Може да направиш и другото си интервю, докато си там. Ще се справиш ли?

— Да, ще бъда там.

Когато затворихме, осъзнах, че трябваше да натоваря Еди в дните, когато ме няма. Вероятно щях да се нуждая от седмица и не ми харесваше мисълта да я оставя. По дяволите. Поклатих глава. Ако не ми харесваше да я оставя за седмица, как щях да го направя, когато лятото свърши?

* * *

Когато напуснах стаята си, Еди беше все още във ваната. През вратата й казах, че ще се погрижим за всичко за през деня, и тя може да се отпусне. Каза ми, че ще отиде до града за някои неща, но на път за вкъщи ще вземе нещо за вечеря. Исках да я попита дали всичко е наред, но реших да изчакам докато се почувства по-добре.