Бранди Толър
Костюмарят (18)

Глава осемнадесета
Еди

На следващата сутрин се събудих и изстенах, докато главата ми туптеше. Когато станах способна да отворя очите си напълно, видях чаша с вода и шишенце с ибупрофен на нощното си шкафче. Усмихнах се леко. Колко предвидливо от страна на костюмаря. Когато взимах шишенцето, погледът ми улови будилника ми. Беше обяд! Мамка му! Изскочих от леглото и извадих дънки от гардероба си. След като ги обух, съблякох тениската на костюмаря и за момент се вгледах в нея. Миришеше точно на него и в напълно нелогичен и психотичен ход я набутах в дъното на чекмеджето си, за да я скрия. Бързо сложих сутиен, потник и ботуши и забързах към кухнята. Пухтейки, изпих няколко глътки портокалов сок направо от каната, когато чух смях.

Обърнах главата си и видях костюмаря да хапе юмрука си, за да са сдържи смеха си.

— Какво? — попитах аз, докато затварях каната.

— Нищо. Просто изглеждаш така, сякаш си малко… под напрежение.

Когато погледнах надолу към себе си забелязах, че ризата ми стоеше навита до половината ми гръб, един от крачолите ми беше наполовина в ботуша, а дънките ми все още бяха разкопчани.

— Защо ме остави да спя до толкова късно? — промърморих аз.

Той пристъпи към мен и взе каната от ръката ми.

— Имаше нужда от почивка. Вече се погрижихме за всичко.

— Съжалявам — изстенах аз. — Беше толкова незряло да пропилея времето и да пропусна работата. Не мога да си позволя да бъда толкова безотговорна.

— Еди — каза името ми толкова меко. — Ние се погрижихме за всичко. Няма за какво да съжаляваш. Сега седни и ми позволи да ти направя обяд.

— Не е нужно да правиш това — казах аз, докато вината ме заливаше.

— Аз искам. Сега седни.

Той посочи столчето пред кухненския плот. Усмихнах се, докато сядах и той измиваше ръцете си. Той издърпа хляб от шкафа и месо, и сирене от хладилника. Докато го наблюдавах, картина на голите му гърди премина през съзнанието ми и захапах устната си. Само до преди няколко часа заспах притисната срещу тези гърди. Костюмарят беше толкова адски сексапилен, че намерих себе си да фантазирам за него повече и повече, което бе опасно. Навлизах в опасна територия. Тази уговорка, която имаме, приятели с бонуси, трябваше да бъде необвързваща, но колкото повече опознавах костюмаря, толкова по-обвързана ставах. Знаейки това, трябваше да прекратя това и да задържа нещата да не стават по-сложни, но въпреки че знаех, че той ще си замине, и каквото и да правехме щеше да свърши и аз щях да бъда с разбито сърце, не можех да го прекратя. Имах нужда от това. Затова избутах мислите за моето предстоящо опустошение и си наложих да се наслаждавам на това, колкото мога повече и докато мога.

Думите му от снощи отекнаха в дъното на съзнанието ми. При други обстоятелства, Еди Джеймс, можех да се влюбя до уши в теб. Тези думи можеха да бъдат най-романтичните и все пак опустошителни думи, които някога бях чувала. Той може би никога нямаше да ме обикне, защото бях олицетворение на всичко, което искаше да остави след себе си. Напомнях му за неговото минало. Сърцето ме заболя при мисълта с каква ли жена щеше да се обвърже; вероятно бизнес дама, стилна и изискана, за разлика от мен. Зная, че той би имал почти всяко момиче, което поиска, и се чудех защо в момента не беше във връзка. След като той се отвори към мен за миналото си, поех възможността, че той ще се отвори още малко.

— Може ли да те попитам нещо?

— Да — каза той и ми изпрати усмивка над рамото си.

— Как мъж като теб е сам?

Той си наля чаша портокалов сок и когато приключи се обърна и я плъзна към мен.

— Аз съм доста невероятен. Мога да видя защо се питаш това. — Усмихна ми се самодоволно и аз изсумтях.

— Сериозно, Костюмар. — Погледнах го остро.

Той измърмори нещо несвързано, преди да се обърне отново към плота, за да направи сандвичите ни.

— Е, постоянно бях зает. Да стана адвокат беше основният ми приоритет.

— Но е имало жени?

Исках да се сритам, че го питах. Вече знаех отговора, но бях мазохист и очевидно исках да изпитам мъчението да чуя той да потвърждава, за да мога да се изям от ревност.

Той се засмя меко докато слагаше ръцете си на плота.

— Да, аз… бях с жени през годините, но никоя не беше сериозна, наистина. Една, или две, с които се срещах за по няколко месеца. Повечето бяха просто случайни връзки.

Погледът ми се спря върху чашата ми, изгубена в мисли заради думите му. Не е ли това определението на това, което ние правехме заедно? Да имаме „случайна връзка“? Струваше ми се, че докато аз мислих, че нашата уговорка беше нещо специално, може да се окаже, че тя е „случайна“, точно като всяка друга, която той бе имал и той нямаше да я запомни по начина, по който щях да го направя аз.

Внезапно гърдите ме заболяха от тази мисъл и се изправих, прочиствайки гърлото си.

— Мисля да си взема душ.

Имах нужда да се махна от него, преди всяка мисъл вътре в мен да се изрази върху лицето ми. Знаех, че се държа нелепо. Знаех за какво се подписвах, когато се съгласихме на това, но идеята, че аз щях да бъда просто една от многото, това, че нищо, свързано с мен, нямаше да е уникално за него… заболя.

— Добре ли си?

Той заобиколи плота и се протегна за мен, но аз отстъпих. Ръката му веднага се отпусна и лявата му вежда се повдигна.

— Нищо, което един горещ душ не може да оправи. Сега се връщам.

Усмихнах се вяло и отказвайки да срещна погледа му, напуснах кухнята. Реших, че горещата вана е точно това, от което имах нужда, затова, докато пълнех ваната се съблякох гола и си поех дълбоко дъх. Всичко ще бъде наред, Еди, казвах на себе си отново и отново. Всичко ще бъде наред.