Бранди Толър
Костюмарят (16)

Глава шестнадесета
Еди

Предполагах, че докато седях в Ърл и пиех бира, би трябвало да празнувам. Все пак, господин Търнър се съгласи да задържа Нощен ездач и другите му коне. Но поради някаква причина… не се чувствах щастлива така, както трябваше. Единствената причина, заради която той ми ги остави, бе костюмарят.

Джони Уилсън.

Каква шега.

Обзалагам се, че той си е мислил, че е толкова забавно да се държи така, сякаш не знаеше и едно проклето нещо за конете, карайки ме да му обяснявам всичко. Чувствах се толкова предадена, а не трябваше. Той не ми дължеше никакво обяснение, но мислих, че сме станали по-близки. Ето затова ти си идиот, мислейки си, че можеш да спиш с нето и да не се привържеш. Сложих бирата си долу в опит да заглуша гласа в главата си, който постоянно ми повтаряше нали ти казах.

— Хей, маце — поздрави ме Ники, докато сядаше на столчето до мен.

— Здрааааавей — неясно поздравих аз.

— Вече си пияна? — захили се Ники.

— Може би.

— От колко време си тук? — попита тя, докато оглеждаше бара.

— От обяд. — Повдигнах чашата си и сигнализирах на Джен, която днес работеше на бара, за още една бира.

— Сега е пет — изсумтя Ники. — Тук си от пет часа?

— Очевидно. — Повдигнах рамене и взех бирата от Джен, точно след като я сложи на плота.

— Ами, ще ти кажа нещо. Ще остана и ще пия с теб, но трябва да хапнеш нещо и да изпиеш няколко чаши с вода.

— Не съм приключила с пиенето! — нацупих се аз.

— Можеш да пиеш още бира, но след като хапнеш и изпиеш малко вода.

— Добре — промърморих.

Ники поръча някакви пилешки пръчици и картофки и ме насили да изпия чаша вода.

— Е? — попита тя, докато изпивах със сламка последната глътка вода.

— Е? — противопоставих се аз.

— Каква е работата, Еди? — Тя ме погледна многозначително.

Ники беше най-добрата ми приятелка. Разбира се, че щях да й кажа всичко.

— Ами, снощи с костюмаря правихме секс. И беше феноменално, между другото. Тази сутрин дойде най-големият ми клиент, знаеш, единственият, от когото наистина имам нужда, и той се съгласи да ми остави Нощен ездач.

— Еди! Това е страхотно! — Ники ме грабна в мечешка прегръдка. Миришеше на ванилия и в моя замъглен от алкохол мозък осъзнах, че все още бях облечена с дънките ми и ботушите за езда, миришейки като конски задник.

— Предполагам — промърморих, докато тя ме освобождаваше.

Ники ме погледна озадачено:

— Пропуснах ли нещо?

— Единствената причина той да ми позволи да задържа коня бе, защото познаваше костюмаря.

Ники смръщи вежди:

— Как така?

— Чуй това — засмях се горчиво. — Костюмарят е внук на Дж. Р. Уилсън. Дж. Р. Уилсън бе един от най-добрите треньори на източното крайбрежие. Един от конете, които е тренирал, е спечелил Тройната корона; дербито на Кентъки и Прикнес Стейкс.

— Мамка му — промърмори Ники.

— Не, Ники. — Хванах ръката й. — Не „мамка му“. А повече като — света-шибано-мамка му! Знаеш ли колко невероятно е да се спечели Тройната корона? Побърканите шейхове харчат милиони и милиони за коне и никога не са достигали до Тройната корона.

— О, съжалявам. — Тя сложи ръка в жест на извинение. — Нека се коригирам. — Тя прочисти гърлото си театрално, отвори широко очите си с шокиран израз на лицето си. — Света шибано мамка му, Батман! — Изражението й избледня до усмивка. — Така по-добре ли беше?

— Много по-добре — кимнах, удовлетворена смеейки се.

— Никога ли преди не си го срещала? Искам да кажа, че вие и двамата идвате от ферми за трениране на коне в същия щат.

— Не съм се занимавала с трениране, докато дядо Бъд не се разболя. Може би тук и там, но винаги съм стояла във фермата, за да се грижа за нея, докато той и Джоуи заминаваха. В това време, семейството на костюмаря вече не са тренирали. Дядо му и родителите му вече са били починали.

Дядо Бъд беше споменавал, че Дж. Р. Уилсън му е приятел, но никога не е споменавал за внук. Ако костюмарят не се беше преструвал, сякаш не знаеше нищо за конете, може би щях да събера две и две.

— Малък свят — отбеляза тя. — Е, какво друго?

— Е, не само че се преструваше, че не знае нищо за конете, но и упоритата ми работа беше пренебрегната от Търнър. Единствената причина да ми позволи да запазя Нощен ездач беше, защото помисли, че съм по-добре с костюмаря.

— Ами, мога да кажа, че си много разстроена заради това.

— Как така?

— Ами, прекарваш деня си, пиейки, и прокле няколко пъти в последните си изречения.

— И?

Ники сигнализира на Джен зад бара.

— Два шота Патрон, моля. — След това се обърна към мен.

— Мислих, че се опитваш да ме изтрезнееш.

— По тази точка е загубена кауза.

— Истина — съгласих се, осъзнавайки в действителност колко пияна бях.

— Добре. Схванах. Имаш всяка причина да бъдеш разстроена, заради онзи глупак, който ти е казал, че можеш да задържиш коня заради костюмаря, но…

— Но какво?

— Но не бива да си ядосана на костюмаря. Добре. Той е скрил откъде е, но може би си има причина за това.

— Може би има — казах шумно аз. — Но той сподели ли тези причини? Нееее.

Джен плъзна шотовете ни към нас и Ники й благодари. Когато Ники се обърна към мен, тя замълча и погледна отново към Джен, която ни наблюдаваше от близо.

— Има ли някакъв проблем, Джен? — попита Ники, в тона й личеше раздразнение.

— Просто е забавно да наблюдавам как градската Девственица Мери се натрясква — тя се засмя. — Разбира се, от това, което чух, тези дни ти вече не си девственица, а, Еди?

Ники се усмихна, но не искрено. В действителност беше по-скоро предупредително. Беше на път да наругае Джен и аз се присвих. Това нямаше да е красиво.

— Знаеш ли какво друго е забавно? — Ники завъртя кичур от русата си коса между пръстите си. — Мисля, че е смешно как всеки път, когато видя Дюк, да ме пита кога ще му позволя да ме има.

Челюстта ми официално удари пода. Дюк беше приятелят на Джен. С Джен имахме еднакви изражения, но Ники не ни позволи да се възстановим.

— За твое щастие, аз не го правя със задници, но може би, ако ти прекарваше малко по-малко време, опитвайки се да се замесваш в глупости, и се съсредоточиш върху своя собствен живот, той не би се опитвал да пасе на зелени пасища. Сега, моля, отивай далеч. Тук се опитваме да проведем частен разговор.

Джен изглеждаше, сякаш ще припадне. Сигурна съм, че щеше да й хареса да поспори с Ники, но мисля, че в момента беше в шок. След няколко секунди тя просто се обърна и отиде в другия край на бара.

— Това беше…

— Тя е кучка — прекъсна ме Ники. — Винаги се опитва да започне драма. Не мога да я понасям. Някой трябваше да я приземи.

— Ти направо я свали на колене. Мисля, че официално е презимена — изсумтях.

— Това, че се почувствах невероятно, прави ли ме пълна кучка? — засмя се Ники.

— Изобщо. И какво имаше предвид тя? Хората говорят ли нещо за мен?

— Знаеш. Само това, че спиш с костюмаря, но това е само, защото живееш с него. Не им обръщай внимание — увери ме Ники.

Бях изненадана, че мисълта, че хората клюкарстваха за мен, вече не ме притесняваше. Би трябвало да се интересувам, но може би костюмарят беше прав. Кой го интересуваше какво мислят останалите.

— Почти съм сигурна, че тя никога повече няма да ме погледне, след атомната бомба, която току-що пусна над нея.

Ники се усмихна и каза:

— Никой не се забърква с най-добрата ми приятелка. Сега да се върнем на проблема.

— Искаш да кажеш как костюмарят е скрил миналото си и не е имал намерение да ми каже за него? — повторих аз, преди да натъпча картофче в устата си.

— Не прави това. Ако костюмарят не е бил там, ти си можела да загубиш коня. Знам, че искаш да получиш признание за това, което си постигнала, но това ще се случи, скъпа. С времето. Сега, твоята единствена цел трябва да бъде да правиш каквото е нужно, за да задържиш фермата. Не позволявай на гордостта ти да съсипе доброто… — приятелство. Костюмарят не може да отговаря за това кой се е родил повече, отколкото ти или аз.

Беше права. Не ми харесваше ни най-малко, но беше права. Не можех да позволя на гордостта ми да ми попречи. Това също така не беше вина и на костюмаря. Единствено исках са чувства, че би могъл да бъде откровен с мен, но предполагам, че това е глупаво. Да не би да съм по-разстроена от това, че костюмарят държеше миналото си за себе си, отколкото от причината, заради която Търнър ми позволи да задържа коня? При тази мисъл поклатих глава. Не можех да мисля по този начин за костюмаря. Той не ми дължеше нищо.

Извъртях лице с раздразнение към нея.

— Мразя те, когато си права.

Ники отпи спокойно от бирата си, преди да каже:

— Може би ти е доста трудно да ми бъдеш приятелка, след като винаги съм права.

— Както кажеш — промърморих полуусмихната.

— Освен това, звучи така, сякаш костюмарят се отнася с теб доста добре в някои отношения. — Тя раздвижи веждите си.

Горещина нажежи страните ми.

— Той е страхотно приятелче за секс.

Ники се засмя високо, докато плъзгаше към мен шота ми.

— Този тост е за теб, приятелко. — И двете повдигнахме чашките, докато тя прочистваше гърлото си. — Този е за хората, които чукаме. Този е за хората, които ни чукат, ако хората, които чукаме, се чукат с нас. Да им го начукаме и това е за нас!

Поклатих глава:

— Винаги съм знаела, че най-добрата ми приятелка е най-класното момиче в града — казах сухо, докато чукнахме чашките си.

Ники намигна и изпихме шотовете си.