Бранди Толър
Костюмарят (13)

Глава тринадесета
Костюмар

С ръце, сложени зад гърба й, Еди се повдигна и седна на плота, а красивите й крака останаха да висят пред мен. Слагайки книгата в скута си, тя ме погледна изпод миглите си.

— Готов ли си?

Толкова дяволски готов.

— Да.

В началото, когато започна да чете, гласът й беше плах и трябваше да спра краката си да не треперят от нервно очакване. Продължавайки, гласът й стана дрезгав и чувствен и направо загубвах ума си.

Виктор не беше като мъжете, с които Луиза беше свикнала. Понякога изглеждаше, сякаш той идваше от различна планета, а не от различна страна. Но точно това тя намираше привлекателно в него. Като прибавим тъмната му коса, силните ръце и секси британския акцент, Луиза се изпълваше с похот към него.

Еди погледна към мен, предполагам, че искаше да провери дали внимавам. Намигнах й, оставяйки я да знае, че бях тук с нея и тя продължи.

Дъхът на Луиза се накъса, докато Виктор разхлаби вратовръзката си и започна са я издърпва от врата си. Тя се надяваше, че той щеше да завърже китките й с нея, преди да я изчука, изкарвайки ума й.

Членът ми веднага се втвърди. Боже, помогни ми, в момента направо изгарях.

С дълбок, страстен глас, Виктор нареди на Луиза да съблече роклята си.

Погледът на Еди се върна на мен, розов руж покри страните й. Можех да видя желанието, което обогатяваше очите й, докато си пое дълбоко въздух. Взирахме се един в друг за момент, преди тя да прошепне:

— Предполага се, че ще ми кажеш да съблека роклята си.

— О, по дяволите — промърморих аз. Обърках нещата. Прочистих гърлото си и казах: — Съблечи дрехата си, Луиза.

Еди изстена и извъртя очи.

— Какво? — попитах, несигурен в това какво съм объркал.

— Не слушаш. Виктор има британски акцент — скара ми се тя и това беше очарователно, защото се бореше с усмивката си.

— По дяволите. — Прокарах ръка през косата си и се опитах да си спомня за британски актьор, когото можех да имитирам. Даниел Крейг? Той е британец, нали? Да, той беше убийствен в 007. Можех да бъда Джеймс Бонд. Така или иначе, той беше достатъчно близо. С най-добрия си фалцет казах:

— Съблечи си роклята, Луиза.

Заковах го!

Еди избухна в смях.

— Какво? — попитах несигурен.

— Да не си елф? — подразни ме тя.

Тя ми се подиграваше. Сигурно не бях звучал толкова добре, колкото си мислех.

— Мисля, че бях доста добре — казах аз, защитавайки се, като наполовина се смеех на себе си.

— Ти беше… ако имаш прослушване за реклама на Лъки Чармс. — Тя се наведе, смеейки се истерично.

Прокарах разочарован ръка през косата си и направих гримаса, докато тя се смееше за моя сметка.

— Искаш ли да направим това или не? — Пенисът ми започна да спада и да се сбръчква до еквивалента на стафида. Тръгнах да си ходя, но тя хвана ръката ми и ме спря, смехът й бързо намаля.

— Съжалявам, Костюмар. Не си тръгвай. Искам това. Искам те. — Двете думи бяха обикновени, нищо сложно и поетично, но, по дяволите, ако те не бяха най-добре звучащите думи, които някога съм чувал да излизат от нейната идеална малка уста. Искам те. Изражението й изглеждаше предпазливо; сякаш се страхуваше дали няма да си тръгна.

Облизвайки устните си, се взрях в очите й.

— Съблечи роклята си, Луиза. — Този път заковах акцента, знаех го.

Еди пое дълбоко дъх и повдигна роклята си, издърпа я през главата, очите й не пускаха моите. Сърцето ми забърза и тялото ми се сгорещи, докато я наблюдавах. Беше облечена с черен сутиен без презрамки и тъмно сини дантелени бикини, които исках да смъкна от тялото й, но изчаках. Тук играех игра.

Тя взе книгата и продължи да чете.

Когато Луиза беше напълно гола, Виктор я погълна с очи. Тя беше изпълнена с желание и всичко, което той правеше, бе да я гледа. Но това беше Виктор. Мъжът излъчваше жега. Тя не беше сигурна за колко време щеше да бъде неин, всичко, което знаеше бе, че тази нощ можеше да бъде тяхната последна, но щеше да го приеме и да живее с тези спомени до края на живота си. Виктор не беше мъж, когото тя можеше да задържи, но беше мъж, на когото щеше да позволи да прави любов с нея, знаейки, че нямаше обещание за утре. Тук и сега беше всичко, което имаше значение за нея. Затова, когато той свали вратовръзката си и я завърза около главата й така, че да може да покрие очите й, тя му се довери да й даде нощ, която никога нямаше да забрави. Нощ, различна от всичко, което някога е преживявала.

Еди затвори книгата и я сложи до себе си. Споделихме още едно мълчаливо взиране един в друг, преди да се приближа до нея и да разтворя краката, за да мога да застана между тях. Гърдите й се повдигаха и спадаха, докато дишането й се ускоряваше и можех да видя желанието, страстта и дори несигурността да се разиграват в очите й. Аз самият чувствах тези неща в себе си. Вървяхме по тънка линия. Искахме се един друг, но ако това не се получеше, щяхме да заседнем в това да живеем заедно и нямаше абсолютно никакво съмнение, че щеше да е адски неудобно. Но се бяхме съгласили да направим това, да си дадем един на друг това удоволствие. Аз имах нужда от това. Не мисля, че бях осъзнавал колко много до точно този момент. Знаех, че тя също имаше нужда от това. Еди просто ме попита, въпреки думите от книгата й, да й дам незабравима нощ. Тази жена искаше да почувства нещо, което никога не искаше да забрави. Щях да й дам това.

Дъхът й потрепваше, когато ръцете ми се протегнаха около нея и откопчах сутиена й, хвърляйки го настрани. Преглътнах трудно, докато се взирах в голите й гърди, нейните перфектни гърди, пълни и кръгли. Поклатих глава, докато погледът ми срещна отново нейния.

— Ти си по-перфектна и красива, отколкото си представях — казах аз, дрезгаво. Книгата не ми беше казала да кажа това, но трябваше да го направя. Тя трябваше да знае в какво шибано страхопочитание бях в момента.

Когато тя си пое дълбоко въздух, гърдите й се повдигнаха и отново привлякоха вниманието ми. Исках да дам и на двете достатъчно внимание, но първо трябваше да направя нещо. Взех вратовръзката си и покрих очите й, завързвайки я около главата й. Тя изглеждаше шибано феноменално; на практика гола и очакваща ме. Гърдите й бяха перфектни, не твърде големи, не твърде малки и, по дяволите, ако тя нямаше най-перфектните розови зърна. Те вече бяха набъбнали, умолявайки да бъдат облизани и смукани. Сложих ръцете си от двете страни на бедрата й и прокарах носа си от лявото й рамо до шията й, вдишвайки от нейния сладък аромат.

— Легни, Луиза — прошепнах, отново заковавайки акцента.

Еди направи това, което й казах, и взех ръцете й и й ги вдигнах над главата, изръмжавайки тихо.

— Дръж тези тук.

Отстъпих назад и се вгледах в нея. Тази красива жена беше гола и със завързани очи, предлагайки ми себе си. Кой, по дяволите, бях аз и с какво съм заслужил това?

Отворих фризера и взех ледено кубче от формичката. Сложих го в устата си и го смучех няколко секунди, оставяйки го да изстуди устата и езика ми, преди да отида към плота, където лежеше тя и ме очакваше. Сърцето ми биеше силно в гърдите ми, но овладях себе си. Щях да получа своето време, за да мога да й дам всичко, за което някога си е фантазирала.

Закачих пръстите си около краищата на бикините й и започнах да ги свалям, оставяйки пръстите ми бавно да се спуснат по краката й. Тя леко се повдигна, за да ми помогне в задачата и нещо относно това движение, накара кръвта ми да се движи по-трудно. Сякаш повдигането на бедрата й беше почти като молба. Желаеше ме. Може би в смисъла завинаги, но точно сега, тя желаеше аз да правя любов с нея.

Приближих се и с малкото разтопено парче лед в устата ми, което бях притиснал между устните си, го прокарах от бузата й към шията и надолу, докато не достигнах зърната й, леко докосвайки малките сбръчкани пъпки. Тя изстена и се раздвижи, но сложих силната си ръка върху бедрата й и я натиснах надолу внимателно.

— Сега, Луиза, трябва да останеш неподвижна, скъпа — предупредих я аз.

Тя облиза устните си и кимна, дишайки тежко.

Навеждайки се отново надолу, докоснах още веднъж зърното й, преди да го поема в устата и да го засмуча. Ръката ми намери другата й гърда и я опипах, леко подръпвайки зърното й. Еди изстена и повдигна гърба си, повдигайки гърдите си към мен, сякаш умоляваше за още.

Изправих се, отдалечих се от нея, отворих фризера и взех още едно кубче лед.

— Сега ще те преместя, Луиза. — Преди да успее да възрази, аз пъхнах кубчето лед в устата си и я повдигнах, мятайки я през рамото си. Тя изквича от изненада, но не се противи. Докато минавах през кухненската врата, хванах една от бузите на дупето й и я стиснах; нещо, което исках да направя от деня, в който я видях в онези дръзки бикини. Също така усещането беше толкова хубаво, колкото си бях мислил.

— Къде ме водиш, Виктор? — попита Еди и въпреки че всичко това беше изцяло нейна идея, можех да усетя тревогата в гласа й. Беше нервна.

— Взимам те за една нощ, която никога няма да забравиш.

Щом стигнахме до всекидневната, взех завивката от дивана и я разпрострях на пода с една ръка и я сложих отгоре. Докато откопчавах ризата си, се взирах надолу към нейното перфектно, стигнато малко тяло. По дяволите, язденето на коне й се беше отразило добре. Кубчето лед, които бях сложил в устата си, преди да напуснем кухнята, почти се беше стопило, затова бързо свалих ризата си и паднах на колене, разделяйки краката й малко по-широко.

— Мокра ли си за мен, Луиза?

Еди облиза устните си и кимна.

— Искам да те чуя да ми казваш, колко мокра си.

— Толкова съм мокра. Моля. Докосни ме — умоляваше ме Еди, гласът й беше дрезгав и буквално бях на път да загубя шибания си ум. Имах нужда да бъда в нея сега. Сега! Но си припомних, че трябва да отделя повече време. Не можех да забравя, че тя искаше изживяване, което никога не иска да забрави. Когато се плъзнах над нея, аз я целунах нежно. Ръцете й обхванаха лицето ми и ме приближи по-близо, целувките ни станаха трескави и гладни. Отдръпнах се и целунах гръдта й, устните и езикът ми бяха студени от леда. Тя изстена, докато смучех зърната й и започнах леко да я хапя, докато слизах надолу по тялото й.

— Дръж ръцете си над главата, Луиза.

Докато тя повдигаше ръцете си над главата, захващайки ги заедно, аз внимателно прокарах пръст над цепката й и изсъсках колко топла и влажна я усещах. Езикът ме беше студен и не губих повече време. Когато внимателно докоснах цепката й с едно лизване, тя раздвижи и изстена, но задържа ръцете над главата си. Кожата й настръхна и знаех, че тя беше в чувствен възел на нарастващо напрежение. Тази красива жена не беше докосвана от толкова дълго време, че тялото й звънтеше с нужда.