Бранди Толър
Костюмарят (11)

Глава единадесета
Костюмар

Четох някъде, че мъжете мислят за секс на всеки седем секунди. Не бях сигурен дали напълно мога да се съглася, искам да кажа, че това можеше да бъде истина, ако сексуалните мисли бяха по-абстрактни. Има силно сексуални мисли, като хей, ще ми хареса да чукам онова горещо маце там и има такива, които са по-фини. Като дупето на онова момиче изглежда страхотно в тези панталони, или тя има хубава стойка. Докато тези мисли са сексуални, те не са изпълнени-със-секс.

Но след случилото се преди тринадесет часа, когато супер сексапилната Еди Джеймс пусна онази копринена роба да се свлече от нейното страхотно малко тяло и ми показа обетованата земя, бях в далечния спектър от мисли за всеки начин, по който щеше да ми хареса да я имам. Тези начини включваха, но не са последни, да бъде върху мен, под мен, пред мен, наведена над бюро, на кон, и т.н. Тази сутрин се притеснявах, че нещата ще бъдат неловки, но фермерското момиче ме изненада още веднъж. Станахме изключително рано, защото очаквахме температурата да достигне 38°С, и упражнявахме конете, докато беше до известна степен хладно, преди дневната жега да ни удари. Около десет се прибрахме и тя направи закуска, говорихме за времето, когато е растяла в Тенеси и за любимите ни групи.

След като се нахранихме, тя ме остави, казвайки, че има няколко поръчки, които да направи, и тъй като нямаше работа около конете до следобед, излизането й нямаше да е голяма работа. Предположих, че тя наистина имаше нужда от малко време за себе си. Разбираемо. Може би аз също имах нужда от известно време за себе си.

След като се насилих да уча и се провалих нещастно, се почувствах апатичен, мотаещ се в старата фермерска къща, и преди да се усетя, се озовах в нейната стая. Нейната беше втората по големина в къщата, следващата след тази на дядо й, която, от това, което можех да забележа, стоеше недокосвана от нея.

Леглото й беше оправено, мека бяла покривка го покриваше и съзнанието ми се впусна в представи как ляга върху него, гола и стенеща името ми. По дяволите. Наистина трябваше да се овладея. Не можех да спра да мисля как правя секс с това момиче. Бях сигурен, че сега дядо Бъд беше в Рая и казваше на св. Петър да заключи проклетите врати, когато види, че идвам. Знаех, че развалих обещанието си към него, но трябваше да вярвам, че Бъд би предпочел мен преди онзи идиот, Дирк. Исках да кажа, сигурен съм, че той не би предпочел никой от нас, но… ако той трябваше да избира. Най-малкото това казвах на себе си.

Върху скрина имаше снимка на Еди като младо момиче с жена, за която предположих, че е майка й. Имаха същите големи кафяви очи. До тази снимка имаше на Бъд, усмихвайки се докато държеше лула в устата си.

Оглеждайки стаята й, погледът ми попадна на висок рафт с книги. Там държеше всичкото литературно порно. Отидох там и прокарах пръсти по редиците, чудейки се коя щеше да вземе следващия път, когато играем.

След като прелистих няколко страници на някаква 50 нюанса нещо си, или някой, ако се съдеше по това, което прочетох, което включваше камшик и нещо за някаква червена стая на болката, се зачудих дали тя щеше да избере тази.

Отправих се през коридора към стаята на Бъд и забелязах, че е много подредена, организирана и почти недокосната.

— Не бях в състояние да вляза. — Главата ми се отметна, когато Еди проговори, изкарвайки ми акъла. Когато видя реакцията ми се засмя. — Съжалявам. Не исках да те стресна.

— Не би трябвало да съм тук. Съжалявам. — Тръгнах да излизам, но тя протегна ръка, за да ме спре.

— Остани за минута. Ако нямаш нищо против. Ще е по-лесно, ако съм тук с още някой. — Тя отиде до дългия скрин и погледна надолу към една черно — бяла снимка на нещо, което би трябвало да беше Бъд и баба й на техния сватбен ден.

— Той много я обичаше. Никога не съм я срещала. Починала е, преди да се родя, но той ми каза, че са били сродни души.

Тя вдигна рамката и ми я подаде. Беше красива снимка, баба й млада и облечена в безупречна драпирана бяла дантела, Бъд облечен в смокинг, с огромна усмивка на лицето.

— Предполагам, че всички се надяваме на това. Да намерим някой като нас, а?

Еди се усмихна и взе рамката от мен и внимателно я върна върху скрина.

— И каква би била перфектната ти половинка, Костюмар?

— Ами, може би бизнес дама. — Повдигнах рамене. Истината беше, че не бях сигурен. Бизнес жената, би се вписала в живота, към който се стремях, но би била и твърде контролираща и закоравяла. Не че имаше нещо лошо в това, просто не бях намерил подходящата, която да усещам като правилна.

— Костюмирана дама и фирмени срещи.

Еди се усмихна, докато кръстосваше ръцете си и се облегна назад на скрина, наблюдавайки ме.

— Ами ти? Какво търси Еди Джеймс в един мъж? — опитах се да отклоня вниманието от себе си; винаги го обръщах към нея.

Очите й погледнаха към пода, преди да срещнат отново моите.

— Не съм сигурна — каза тя, замислено. — Може би мъж, който ще обича земята и конете, и мъж, който ще може да ме развълнува, карайки ме винаги да усещам… страстта. — Очите ни се срещнаха и лека червенина обхвана страните й. Тя прочисти гърлото си и разруши зрителния контакт с мен. — Съжалявам. Това вероятно беше малко повече информация, отколкото искаше.

Усещайки смущението й, реших да променя темата.

— Трябва да ремонтираш стаята. Да я направиш своя. Обзалагам се, че Бъд би искал това.

Очите й огледаха стаята и тя въздъхна:

— Може би.

— Мога да ти помогна с боядисването и други неща — предложих аз.

— Така ли? — попита изненадано тя.

— Аз съм твой роб за през лятото — пошегувах се аз.

— В повече от един начин, а? — Тя се засмя.

— Снощи, онова беше…

Как да опиша един от най-еротичните моменти в живота си, когато дори още не бяхме правили секс, или да се доближим до него. Ние само се целунахме.

Еди, мисля, че тя усети борбата ми за думи и каза:

— Готов ли си за нещо повече от онова?

По дяволите, да!

— Разбира се — отговорих хладнокръвно.

— Ами, имаме друго на ум. Ако искаш, можем да започнем след вечеря.

— Добре.

Усмихвах се, докато мобилният ми иззвъня и ни прекъсна. Извадих от джоба си и видях името на Ейнсли върху екрана. Мамка му. Днес ми се обаждаше за втори път. Надявах се, че ако я пренебрегвах, тя щеше да схване намека, но изглежда, че това не работеше.

— Трябва ли да се обадиш?

— Не — отговорих и натиснах край, за да спре телефонът да звъни. — Значи продължаваме? — промених бързо темата. — Няма да лъжа. Мислих за това през целия проклет ден. — Дори сега пенисът ми беше твърд, защото не бях способен да избия от главата си картината на нейното голо тяло.

Тя захапа долната си устна, а страните й станаха тъмно червени. Нямах нужда от отговора й. Можех да видя желанието и зрънцата възбуда, които се въртяха в очите й. Тя искаше това също толкова силно, колкото и аз.

— Е, до довечера, Костюмар.

Тя напусна стаята и си напомних да остана неподвижен, надявайки се, че ерекцията ми ще спадне. По дяволите. Тази жена е нещо друго. Тъкмо започвах да се нагласявам и главата на Еди изскочи около вратата.

Усмивката й беше широка, когато забеляза какво правех.

— По дяволите. Съжалявам — промърморих.

— Радвам се, че се нетърпелив за довечера. Аз също.

— Добре. — Усмихнах се.

— Просто исках да ти кажа за довечера да облечеш панталони от костюм и риза с вратовръзка.

И после изчезна.