Бранди Толър
Костюмарят (10)

Глава десета
Еди

Снощи не успях да мигна. Не можех да повярвам, че целунах Костюмаря! И беше епично. Скоро след като можех да се измъкна, отидох право при Ники, отчаяно нуждаеща се от съвета й.

— Значи, нека го кажа направо. Имаш уговорка да правиш секс с костюмаря толкова дълго, докато той играе твоите фантазии с теб?

Лицето на Ники изглеждаше така сякаш можеше да се раздели на две, усмихваше се толкова широко. Не бях изненадана, че беше шокирана от признанието ми. По дяволите, аз бях шокирана. Какво, по дяволите, правя? Внезапното осъзнаване колко сексуално неудовлетворена бях, ме зашемети силно. Наведох се и прегърнах коленете си, борейки се за въздух.

— Просто дишай, Еди. — Ники се изправи и леко погали гърба ми.

— Права си. Това е лудост. Просто ще му кажа, че това е била лоша идея.

— По дяволите, ще кажеш. — Ники ме дръпна силно и застана на колене пред мен, за да бъдем очи в очи. — Няма нищо лошо в това, Еди. Той е прав. И двамата можете да си помогнете и никой няма да разбере за това. Той ще си отиде у дома и твоята репутация ще остане непокътната. Всички имаме нужда от секс, Еди. Няма нищо лошо в това, което правите.

— Казва девственицата — отговорих сухо.

— Правила съм всичко останало — защити се тя. — Ти си правила секс само веднъж.

— Как е аз да бъда определена от града за девственица, а ти не?

— Нека не сменяме темата. Говорим за теб и че заедно с костюмаря ще станете неприлични.

— Ами ако се привържа? Ник, знаеш каква съм. Никога не съм имала просто секс с някого; винаги е било заради любов.

Ники ми се усмихна меко.

— И виж какво стана.

Думите й бяха остри, но обикновено истината е такава. Последният ми приятел ме чакаше две години и когато най-накрая му дадох девствеността ми, той ме изостави заради някакво момиче от часовете му по физика. От тогава, в известен смисъл, се укривах. Криех се зад фермата и конете ми, криех се зад моята добра и благочестива репутация, оставяйки всекидневния живот да ме превземе толкова, че да не мога да се изправя пред любовния си живот, или липсата му.

— Знаеш ли, извън портата ти няма да можеш да правиш секс с костюмаря. И двамата водите два напълно различни начина на живот. Той е мъж направен за града, а ти си фермерско момиче. Но това не означава, че не можеш да разтърсиш шибания свят на това градско момче и да му покажеш какво могат израсналите в провинцията. — Ники шляпна коленете ми и се изправи. — Ще ти кажа нещо, впечатлена съм, Еди. Не че си се съгласила да правиш секс, а затова че си го накарала да прави ролеви игри с теб. — Тя ми се поклони. — Изпитвам страхопочитание към теб, приятелко моя.

Засмях се и извъртях очи, но друга плашеща мисъл ме удари.

— Ами ако той помисли, че не съм добра? Искам да кажа, знам, че той трябва да бъде много опитен, а аз… не съм. Ами ако не струвам?

Ники се взираше в мен, сякаш съм побъркана:

— Сериозна ли си сега? Първо, ти ще бъдеш страхотна. Заради онези книги имаш повече шибано ексцентрични идеи, складирани в главата ти, отколкото порно в интернет. Второ, ти си дяволски секси. Мъжът вероятно е свършил пет пъти след твоята малка гола целувка снощи.

— Затова няма да ти давам повече никакви подробности — изстенах и се изправих.

— О, Боже мой, по-добре да го правиш. Искам всяка подробност.

— Да. — Прегърнах я силно. — Благодаря за този добре е да бъдеш уличница разговор.

— Хей… за това съм тук. — Тя ме прегърна в отговор. — Еди, това са три месеца. Наслади им се. Поживей малко.

Напуснах къщата на Ники и се качих в пикапа ми. Нямах представа, какво ще направя, но нямах търпение да разбера колко далеч беше готов да стигне костюмаря.