Джим Бъчър
Фурията на принцепса (36)

Глава 35

Поради магията на вятъра и увеличената от фуриите скорост времето за Тави субективно се забави, иначе можеше да не види какво се случва.

Вордите се обърнаха срещу себе си.

Най-близкият ворд-каним, този, който Тави беше ранил по-рано, внезапно потръпна и падна напред, когато вордът зад него разкъса гърба му. Кръвта на убития пръсна върху стените на входния тунел, докато падаше в откритото пространство в центъра на кошера, и изцапа ботушите на Тави, когато тялото му се затъркаля по пода и спря в краката му.

За миг в стаята нахлуха още трима ворди-каними и Тави разбра какво се случва.

Това бяха ловците на Варг.

Значението на странните, издути торби, които всеки от ловците носеше със себе си, най-накрая стана ясно на Тави.

Мълчаливите каними се бяха облекли с вордски хитин и имаха по себе си достатъчно зелено-черен материал, за да минат за истински ворди, поне за малко — и сега те бяха до него вътре в кошера на кралицата.

— Тавар — изръмжа най-старшият от тримата ловци.

— Убийте я! — извика Тави.

Той се втурна напред заедно с ловците и кралицата издаде пронизителен писък.

Стената от восъчни паяци потръпна и рухна насреща им, превръщайки се във вълна от размахани крака и отровни зъби. Паяците се извиха във въздуха, паднаха на земята и се плъзнаха по стените и тавана, за да атакуват.

Тави имаше само миг да се ужаси от количеството паяци около него, преди те да го нападнат. Той уби във въздуха паяка, който скочи в лицето му, размахвайки меча си със скоростта, силата и смъртоносната прецизност, дадени му от всички фурии, които владееше. Той разсече втория, третия и четвъртия за по-малко от секунда — бяха толкова много, че дори в подобното на сън бавно движение от магията на вятърната фурия той нямаше дори миг време да мисли, размишлява или планира. Можеше само да реагира и да се стреми всяко негово движение да работи срещу врага.

Въздухът беше изпълнен с разчленени трупове на восъчни паяци, пръски кръв и отсечени крайници на насекоми, но въпреки стоманената мрежа, която Тави тъчеше с мечовете си, докато вървеше напред, вордът започна да пробива. Усети как един се блъсна отстрани и рязък, силен звук му подсказа, че бронята му е издържала срещу зъбите на паяка. Друг се вкопчи в ботуша му и просто се опита да го изкара от равновесие.

След това още три паяка скочиха върху шлема и раменете му и той се изви диво, когато зъбите, от които капеше отрова, проблеснаха на инч от очите му.

Нещо се блъсна в рамото му, силен удар на метал с метал, и бойната верига на ловеца смачка паяка. Тави успя да се обърне, така че неканените му пътници да са по-открити към канима и още няколко удара на тежката верига почистиха паяците от него.

Останалите двама ловци заеха позиции отляво и отдясно, държейки странно извити мечове и хвърляйки тежките шипове, които бяха нанесли такъв хаос сред алеранските редици по време на войната в долината. Тави възвърна светкавичните си движения, мечовете му се завъртяха, сеейки смърт — и изведнъж се озова лице в лице с вордската кралица.

Тя се движеше с ужасна паешка грация и с такава скорост, че дори вътре в магията на вятъра Тави усещаше колко вяло реагира тялото му в сравнение с нея.

Нейното наметало полетя в едната посока, когато тя се хвърли на една страна, но движението се оказа финт и подгъвът на дрехата изплющя като камшик, когато тя промени посоката си и заби нокти в бедрото на Тави.

Тави не успя да реагира навреме, за да избегне удара, затова просто заби острието си силно в гърлото на кралицата. Скоростта й го изуми, дори през болката, която избухна в крака му. Тя успя да постави ръката си на пътя на удара, отклонявайки върха на меча надолу, но не съвсем — алеранската стомана се вряза в бледата, твърда на вид плът, разпръсквайки пурпурни искри. Оказа се, че кожата й все още беше хитинова, макар да приличаше на човешка. Мечът му не успя да потъне дълбоко през бронята, въпреки силата на земните и метални фурии. Само един-два инча от остриетата му потънаха в корема й и предизвикаха вой на изненада и ярост от кралицата.

Тя се хвърли директно към тавана толкова рязко, че изтръгна острието от лявата ръка на Тави, и започна да се придвижва като паяк към входа.

Преди да успее да стигне там, чифт червени стоманени вериги се изстреляха нагоре като ласо. Едната верига се уви около китката й, а друга около бедрото, и двамата ловци свалиха кралицата от тавана обратно на пода на кошера.

Тави посече още два паяка, докато все още бяха във въздуха, и отново атакува вордската кралица. Двамата ловци държаха здраво веригите и я изваждаха от равновесие всеки път, когато тя се опитваше да се изправи на крака. Паяците се рояха около тях, но двамата ловци в защитни вордски брони ги игнорираха и опъваха веригите с цялата си невероятна сила.

Тави удари скачащ паяк във въздуха с левия си юмрук, убивайки го на мига, завъртя дългото острие над главата си, хвана го с двете си ръце и започна удар надолу, който щеше да убие вордската кралица.

Тя изкрещя отново и се изви в отчаяние, при което качулката й падна, разкривайки изплашеното лице на Кайтай.

Тави забави удара си само за миг и това колебание позволи на кралицата да извие рамене и да изтръгне заклещената си ръка от ставата.

Ловецът, който държеше другия край на веригата, залитна назад при внезапната липса на съпротива и падна.

Паяците се нахвърлиха върху него и напълно го покриха. Кралицата се претърколи, придвижи се на една страна като рак и сграбчи другата верига с оцелялата си ръка. С извиване на бедра и рамене тя изтръгна веригата от хватката на другия ловец и я хвърли към Тави.

За да избегне веригата, Тави трябваше да отскочи назад, при което кралицата се обърна и започна да се придвижва към изхода на кошера.

Някъде извън кошера избухна светлина и запука прегрят въздух, като за миг освети стените и ги направи почти прозрачни, когато отвън, на нивото на земята, се появи гореща огнена сфера. Отломки от изгорени черупки на ворди и парчета плът полетяха от тунела, а след тях се появи огромната фигура на Варг с меч в ръка, в черно и червено, обилно покрит със засъхнала кръв. Канимският майстор на войната тупна с единия крак, после с другия, сякаш беше непоклатима планина, и вдигна меча си високо над главата.

— Ела, създание — изръмжа той. — Мини през мен, ако можеш.

Вордската кралица изпищя и се хвърли към Варг.

Тави изкрещя и нападна, осъзнавайки, че раненият крак вече не реагира на командите на ума му.

Вордът завъртя веригата към Варг, но той в улови с острието на меча си. Кралицата изкрещя разочаровано и веднага се опита да изтръгне меча от ръцете на канима, но Варг издържа на тласъка и на свой ред с рязко движение издърпа кралицата по пода с десетина фута, така че тя се озова в обсега на меча му. Тогава веднага нанесе брутално силен удар и Тави знаеше, че такъв удар ще отсече дърво, дебело колкото бедрото му.

Вордската кралица пусна веригата и сложи ръката си на пътя на удара. Мечът на Варг разсече бронираната й кожа, стигайки чак до костта, точно когато поредната огнена експлозия освети и разтърси стените на кошера. Тя отстъпи от Варг, но в този момент ловецът, чиято верига беше отнела, хвърли шип в задната част на коляното й. На това място бронираната й кожа явно не беше толкова добре защитена, защото шипът потъна в нея. Грубата сила на тежкото парче стомана изпрати крака й нагоре, поваляйки вордската кралица по гръб. Тя използва инерцията на падането, за да се претърколи назад, издърпа шипа от крака си и го хвърли обратно към ловеца.

Той се отклони от удара, но тя или го очакваше, или просто слепият късмет й се усмихна. Шипът го улучи в гърлото и фонтан от тъмна канимска кръв плисна във въздуха, канимът падна и веднага беше погребан под огромен брой паяци.

Варг изрева яростно и хвърли оръжието си в кралицата. То се завъртя и полетя във въздуха, така че тя трябваше да отскочи назад, далеч от опасността — и право под удара на двуръчния меч на Тави.

Мечът му я улучи точно в тила и фонтан от синьо-червени искри избухнаха от плътта й. Острието на бързия и сигурен меч нанесе разсичащ удар, въпреки че целият ум на Тави крещеше в тих ужас, ужас, който той не можеше да си позволи, когато видя лицето на Кайтай с отворена от шока уста. Главата отлетя и се затъркаля по пода.

Поведението на ворда незабавно се промени. Восъчните паяци започнаха да се мятат безцелно около кошера, издавайки цвъртящи писъци на тревога. Отвън Тави чу оглушителен рев на извънземни писъци, изтръгващ се едновременно от гърлата на хиляди същества.

Третият ловец се появи отзад на Тави и хвърли меча на Варг на собственика му.

Варг се обърна към победената кралица и с четири бързи, тежки удара разчлени тялото й. Погледна към Тави и откри, че алеранецът го гледа втренчено.

— Най-добре да съм сигурен — изръмжа Варг.

Тави разсече паяка, който скочи към него. Паяците по природа бяха агресивни и макар че вече не ги нападаха на огромни вълни с една-единствена цел, вероятно беше лоша идея да остават в кошера по-дълго, отколкото беше абсолютно необходимо.

— Да се махаме! — извика Тави и се насочи към изхода, а двамата каними го последваха.

Извън кошера Тави откри, че около входа са издигнати невисоки земни насипи, очевидно дело на земните фурии на Макс и Дуриас. Двамата алеранци стояха с окървавени оръжия в ръце. Мечът на Макс още беше обгърнат от огнени езици, а мъртви ворди лежаха върху земния вал. Кайтай стоеше между тях, собственият й меч също беше обагрен, докато Анаг с брадва в ръка и в покрита със зелена кръв синьо-черна броня стоеше по-назад — там, където най-добре можеше да използва предимството на по-високия си ръст и широк размах.

Зловещият, озарен в зелено свят на ворда беше в хаос. Всякакви кошмарни създания изпълваха предутринния здрач, мятайки се в нещо, което изглеждаше като чисто, неосъзнато безумие. Един ворд-каним беше сграбчил и захапал близкия бор, докато друг ворд във формата на жаба променяше формата си отново и отново. В същото време някои восъчни паяци спокойно се плъзгаха в общия поток, докато други скачаха възбудено или се вкопчваха един в друг, изпълвайки околността с безкраен брой размахващи се крака.

— Пригответе се! — извика Тави. — Махаме се оттук!

— Алеранецо! — рязко каза Кайтай. — Кракът ти.

Тави за миг я погледна неразбиращо, преди да осъзнае за какво говори и да погледне надолу. Кракът му на мястото, където вордската кралица го беше ударила с нокти, кървеше — не фатално, но ако не се превърже, можеше да се влоши. Беше използвал толкова много метална магия, че дори не беше забелязвал болката от раната, която изглеждаше също толкова част от фона, колкото воя и писъците на дезориентираните ворди.

— Разбрах — каза Максимус. Той заби меча си в земята, извади манерка от колана си и я подаде на Кайтай.

— Изсипи това върху ръцете ми, докато затварям раната — каза й той.

Докато другите прогонваха всеки приближил се ворд, Тави усети как ръцете на Макс стискат крака му. Докато Кайтай бавно изпразваше манерката над раната, хватката на големия антиланец изгаряше като огън, първо миг, после още един, после още много такива моменти. Тави стисна зъби и концентрира вниманието си върху задържането на меча в ръката си, докато Макс го освободи.

— Готово — каза накрая Антилан. — Вече е достатъчно добре.

Кайтай хвърли поглед към Тави и с хищническа усмивка го дари с бърза, но гореща целувка. — Води.

Тави се ориентира и тръгна в „поглъщащия мили“ бяг на легионите към разрушения холт, където бяха оставили таургите си. Другите тръгнаха по стъпките му.

— Какво беше това? — заядливо попита Тави. — Какво, кървави врани, си мислехте, когато го направихте?

В отговора на Кайтай отново се прокрадна насмешка.

— За какво говориш, алеранецо?

— Нападението! — избухна Тави. — Маскировката! Не беше нещо, което спешно сте измислили в последния момент.

— Разбира се, че не — съгласи се Кайтай. — Ловците на канимите са започнали да използват облекла от хитин шест месеца след инвазията. Няколко от тези облекла бяха на разположение. Ние просто ги използвахме.

Той се обърна и я погледна с раздразнение.

— Не това имам предвид и ти го знаеш! Защо не ми каза?

Зад Кайтай Макс се ухили.

— Нищо не може да се направи, ваше височество.

— И какво трябва да означава това?

— Оперативна сигурност — самодоволно каза Кайтай.

Тави примигна.

— Какво?

— Няма начин да излъжеш същество, което може да ти прочете мислите, алеранецо — каза Кайтай. — Единственият начин да бъдем сигурни, че тя няма да очаква атака, е, че ти самият не би могъл да очакваш такава атака.

— Ти… Ти, това… Значи… не можеш просто…

— Иначе защо толкова лесно бихме те оставили да се приближиш до кошера сам, без да обелим и дума колко глупава е идеята?

Тави се втренчи в нея безпомощно и едва не се самоуби, когато се спъна в стърчащ корен.

— Не изглеждай толкова изумен, алеранецо — каза Кайтай. — Не беше трудно да се предвиди каква стратегия ще избереш. Имаш нещо като история на успешни преговори с враговете си. Дори се сприятеляваш с тях — зелените й очи искряха. — И в някои случаи ставаш повече от близък приятел.

Тави поклати глава.

— Използвахте ме.

— Да.

— Използва ме — повтори Тави.

Усмивката й се разшири.

— И се получи. Ти си прекрасна дебнеща крава.

— Кон — поправи я уморено Тави. — Дебнещ кон.

Кайтай наклони глава встрани.

— Кой идиот би застрашил толкова добър кон?

И Макс, и Дуриас избухнаха в смях.

И тогава на десетина ярда от тях от малката горичка борове изскочи един ворд-каним и в движение се приготви за атака.

Невероятен по скорост и сила удар на Варг изпревари нападателя в средата на скока и, разсечен на две половини, вордът падна на кроача.

— Тавар — изръмжа Варг, гледайки предпазливо дърветата около тях. — Сега не е моментът.

Тави се загледа за миг във все още потръпващия ворд. После кимна на Варг и изсумтя в знак на съгласие.

— Но непременно ще се върнем към този разговор — каза той, гледайки възмутено към Кайтай.

Тя невъзмутимо се усмихна, без да каже нищо, след което те продължиха с измъкването от хаоса и анархията, които изцяло бяха погълнали кроача.