Джим Бъчър
Фурията на принцепса (30)

Глава 29

Макар военният опит на Ерен като офицер от легионите да беше малък, все пак беше достатъчен, за да знае, че отстъплението от Церес не е минало добре. Очуканите легиони едва успяваха да надбягат преследващите ги ворди, въпреки предимството на пътищата, създадени от фурии. Вордът просто числено ги превъзхождаше много. При нужда човек можеше да крачи в продължение на часове или дори на дни, но рано или късно трябваше да спи, докато вордът просто продължаваше да приижда.

Въпреки че легионите правеха всичко по силите си, за да евакуират цивилните по пътя, те не можеха да помогнат на всички. Вордът се беше разпространил навсякъде и Ерен не искаше да мисли какво ще се случи с бедните хора, които оставаха зад тях всеки път, когато те прерязваха пътя, прекъсвайки всяка възможност за бягство на бедните холтъри, които бягаха към надеждата за безопасност, която пътят предлагаше.

Ерен крачеше по коридора пред стаята на Първия лорд в апартамент в хан в град… Ерен не беше сигурен кой точно. Увартон беше паднал, когато легионите бяха взели една нощ почивка. Вордските рицари ги бяха настигнали и бяха започнали да пускат взимачи зад градските стени. Ерен още го преследваха кошмари за четиринадесетгодишното момиче, взето от ворда, което бе видял да откъсва тежката дървена ритла на един фургон и да избива с нея половин дузина легионери, преди да бъде посечено. Това се случи, след като преди това то беше подпалило половин дузина сгради с обикновена свещ. Други бяха видели и по-лошо и големият хаос, посят от взимачите, принуди легионите да напуснат града, преди вордът да ги настигне.

След Увартон беше… Марсфорд, където той смяташе, че вордът е отровил кладенците, след това Берос, където вордът вдигна достатъчно вятър заедно със студ, така че легионите загубиха една трета от състава си поради измръзване, след това Вадронус, където…

Където вордът ги накара отново да отстъпват. И отново. Той спеше на пресекулки, половин час тук, половин час там, за последните… колкото са там дни. Не беше сигурен. А Първият лорд — още по-малко, поради което беше загубил съзнание.

Вратата на стаята на Гай се отвори и се появи лечителят Сиреус. Като личен лекар на Първия лорд, слаб, със сива коса, Сиреус беше доста известен в столицата — до която оттук имаше по-малко от един ден път. Сиреус размени кимвания с гвардейците при вратата и се обърна към Ерен.

— Сър Ерен — каза Сиреус. Имаше дълго, тъжно лице и много дълбок и звучен глас. — Мога ли да поговоря с вас насаме, моля?

Той отведе лекаря до края на коридора и тихо попита:

— Как е той?

— Умира — с равен глас каза Сиреус. — Успях да го стабилизирам, но трябва да яде и да си почива редовно, в противен случай няма да издържи дори седмица.

— А ако го прави? — каза Ерен.

— Седмици — отговори Сиреус. — Месеци, ако има късмет. Той използва фурии, за да игнорира болката и да се подсили, иначе би знаел точно колко лошо е състоянието му.

— Не можете ли да направите нещо? — попита Ерен.

Сиреус го погледна, след което въздъхна.

— Работя върху него от много години и няма значение какво е успял да направи за себе си. Въпреки че умело владее водната магия като мен, той няма медицинско образование. Органите му просто се разпадат. Най-очевидният симптом са белите дробове: той имаше пневмония преди няколко години и оттогава не са се оправили. Далакът му, черният му дроб, панкреасът, един от бъбреците, всички те също се разпадат.

Ерен наведе глава.

— Съжалявам — каза Сиреус. — Той е забележителен човек.

Ерен кимна.

— Казахте ли му всичко това?

— Разбира се. Но той настоява, че има отговорности. Дори и те да го убият.

— Виждали ли сте какво става там, сър? — попита Ерен.

Лицето на Сиреус стана още по-мрачно.

— Имам впечатлението, че ще се наложи.

Ерен кимна.

— Така изглежда.

— Светът може да бъде много неприятно място. Винаги трябва да сме готови за това, синко.

Той потупа Ерен по рамото.

— Успех, сър Ерен. Ще бъда наблизо.

— Благодаря — тихо отвърна Ерен.

Той се обърна, за да погледне през прозореца на хана, докато лекарят се оттегляше.

Отстъплението изглежда беше на мода.

От стаята на Първия лорд се чу приглушен глас и стражът отвори вратата.

Гай излезе, чист след лечебната вана и облечен в нови дрехи. Движенията му бяха енергични и стремителни, но Ерен имаше чувството, че вижда слабостта под спокойния външен вид.

— Сър — каза Ерен, когато Гай приближи до него. — Трябва да сте в леглото.

Гай го изучава известно време.

— Да, за мен ще е по-добре. Но за Алера — не.

Ерен отново склони глава.

— Да, сър. Но поне трябва да ядете.

— Няма време за това, курсор. Искам да събереш най-новите разузнавателни доклади и…

— Не — твърдо каза Ерен. — Сър.

Двамата гвардейци се спогледаха.

Гай вдигна вежди.

— Моля?

— Не, сър — повтори Ерен. Той разкрачи леко крака и погледна към Първия лорд.

— Не и докато не хапнете нещо.

По стълбите затропаха ботуши и се появи капитан Майлс от Легиона на короната. Той беше набит мъж със среден ръст и телосложение, простата му стоманена броня беше вдлъбната и назъбена от удари, на хълбока му висеше прост, удобен и доста използван меч.

По пътя той оцени ситуацията в коридора, спря и рязко отдаде чест на Гай.

— Сър — каза Майлс, — отбранителните позиции са готови и Легионът на короната е на ваше разположение.

— Радвам се да ви видя, капитане — каза Гай, без да откъсва поглед от Ерен.

Той леко се усмихна на младия курсор и съвсем слабо наклони глава така, че Ерен реши, че може и да му се е сторило.

Гай се обърна към Майлс.

— Аз тъкмо се канех да… закуся?

Той погледна към Ерен.

— По-скоро прилича на обяд, сър — подсказа Ерен.

— Да обядвам — твърдо каза Гай, кимайки.

— Присъединете се към мен и ще обсъдим защитата.

— Да, сър — потвърди Майлс.

Ерен се поклони леко на Гай, когато Първият лорд се върна в покоите си заедно с капитан Майлс. След това отиде да се погрижи да занесат храна в стаята, преди Гай да е променил решението си.

Едва когато направи няколко крачки по стълбите, значението на думите на Гай достигна до него и той осъзна какво се случва. Още от Церес Гай само отстъпваше пред ворда, а през последните няколко дни силите на Алера на практика изобщо не оказваха съпротива. Но Легионът на короната беше единствената най-доверена и боеспособна сила на Гай и със сигурност щеше да присъства във всяка решителна битка с врага. Ако Първият лорд беше изпратил Легиона на короната да подготви Алера Империя, това означаваше, че Гай никога не е възнамерявал да попречи на ворда да достигне столицата на Империята.

Не вордът изтласкваше Гай.

Той го примамваше напред.

Ако отстъплението беше толкова ужасно напрежение за Алера и нейните легиони, то също трябваше да изцеди и ресурсите на ворда. Колкото и диви и смъртоносни да бяха създанията на ворда, те все пак трябваше да се хранят и очевидно кроачът беше тяхната храна. Като ги принуждаваше да останат в постоянно движение и в преследване на алеранските сили, Гай също така ги държеше пред снабдителните им линии, движейки се много по-бързо, отколкото кроачът можеше да се разраства.

Междувременно Легионът на короната подготвяше самата Алера Империя за битка.

Гай поставяше ворда в най-уязвимото положение, което можеше да му създаде, изтощавайки го с кампанията — само за да се подготви да се обърне срещу него в центъра на своята сила, сърцето на Империята, Алера Империя.

Това беше хазартът на отчаян човек, помисли си Ерен. Ако Гай спечели, щеше да смаже силата на ворда в Империята. Ако загуби, центърът на алеранската търговия, транспорт и правителството на Алера щяха да паднат заедно с него.

Ерен побърза напред, за да донесе на Първия лорд обилна храна.