Джим Бъчър
Фурията на принцепса (2)

Глава 1

В предишните си пътувания на Тави му трябваха няколко дни, за да се възстанови от морската болест, но тези пътувания никога не го бяха извеждали в далечните простори на океана.

Сега установи, че има голяма разлика между това да останеш близо до земята със спуснати платна и това да предизвикаш дълбокото синьо море. Но не можеше да предположи колко високи могат да бъдат вълните в открития океан. Често изглеждаше, че „Слайв“ се изкачва по склона на синя планина, само за да се плъзне надолу от другата й страна, щом достигне върха. Вятърът и опитът на негодниците от екипажа на Демос поддържаха платната постоянно изпънати и „Слайв“ бързо зае водеща позиция във флота.

По заповед на Тави Демос държеше кораба си наравно с „Чистокръвен“, флагманът на водача на канимите, Варг. Тави знаеше, че заповедта му дразни екипажа на Демос.

Въпреки че „Чистокръвен“ беше може би най-елегантният кораб за размерите си, в сравнение с пъргавия „Слайв“ той се движеше като речна баржа. Хората на Демос искаха да покажат на канимите на какво са способни и огромният черен кораб да остане далеч зад кърмата им. Тави се изкушаваше да им позволи да го направят. Всичко, само и само това пътуване да приключи по-бързо.

Увеличеното люлеене пропорционално засили морската му болест и въпреки че милостиво беше отслабнала в сравнение с онези първи няколко ужасни дни, така и не изчезна напълно, превръщайки всяко хранене в доста съмнително удоволствие. Той успяваше да преглътне няколко залъци хляб и малко бульон, но нищо повече. Освен това главата постоянно го болеше и тази болка го правеше от ден на ден все по-раздразнителен.

— Малко братче — изръмжа старият посивял каним. — Вие, алеранците, сте краткоживееща раса. Толкова ли сте стари и слаби, че се нуждаете от прекъсване за сън по средата на урока?

От хамака на Кайтай, опънат между гредите на малката каюта, се разнесе кратък, сребристозвънлив смях.

Тави се откъсна от мислите си и погледна Градаш. Канимът беше нещо нечувано сред кастата на воините — той беше стар. Тави знаеше, че по алерански сметки Градаш е на възраст над девет века. Възрастта го беше смалила до ръст около седем и половина фута. От предишната му сила беше останала само бледа сянка. Тави прецени, че когато е бил воин в разцвета си, вероятно е бил три или четири пъти по-силен от човек. Козината му беше почти изцяло сребриста, само с петна черна като нощ козина, които подсказваха, че той е част от разширеното родословие на Варг, точно както и отличителните срезове по ушите или украшенията на ефеса на сабята му.

— Моля да ми простите, по-големи братко — отговори на канимски Тави така, както беше прието. — Мислите ми блуждаеха. Нямам извинение.

— Той е толкова болен, че едва може да напусне койката — обади се Кайтай. Канимският й акцент беше по-слаб от този на Тави, — но това не е оправдание.

— Оцеляването не отчита болестите — строго изръмжа Градаш. След това добави на алерански със силен акцент. — Въпреки това, признавам, че той вече не трябва да се притеснява, когато се опитва да говори езика ни. Предложението да използваме езика на другия беше добра идея.

За Градаш коментарът беше голяма похвала.

— Това има смисъл — отговори Тави, — поне за моите хора. Легионери, които няма какво да правят цели два месеца, могат да се побъркат от скука. И ако между моите хора и канимите отново възникнат противоречия, бих искал това да е с основателна причина, а не защото не говорим езика на другия.

Градаш за миг показа зъби. Някои бяха счупени, но все още си оставаха бели и остри.

— Всяко знание за врага е полезно.

Тави отговори в същия дух.

— И това също. На другите кораби уроците добре ли вървят?

— Да — каза Градаш. — И без сериозни инциденти.

Тави леко се намръщи. Алеранската гледна точка по този въпрос беше доста различна от тази на канимите. За канимите „без сериозен инцидент“ можеше да означава, че никой не е убит. Това обаче не беше нещото, към което си струва да се стремиш.

— Добре.

Канимът кимна и се изправи:

— Тогава, с ваше позволение, ще се върна на кораба на моя водач.

Тави вдигна вежди. Това беше необичайно:

— Няма ли да вечеряш с нас, преди да тръгнеш?

Градаш махна отрицателно с уши, след което последва аналогичен алерански жест — отрицателно поклащане на глава.

— Бих искал да се върна преди началото на бурята, малко братче.

Тави погледна Кайтай.

— Каква буря?

Кайтай поклати глава.

— Демос не каза нищо.

Градаш пусна бучащо ръмжене, канимският еквивалент на смях:

— Знам кога идва. Чувствам я с опашката си.

— Тогава ще се видим на следващия ни урок — каза Тави.

Той наклони глава настрани, както правят канимите, а Градаш върна жеста. После старият каним се промъкна покрай тях, притискайки се към стената на тясната за него каюта.

Тави погледна Кайтай, но жената-марат вече беше скочила от хамака. Тя прокара върховете на пръстите си по косата му, докато минаваше покрай неговата койка, дари го с бърза усмивка и излезе от каютата. За да се върне миг по-късно, придружена от старшия камериер на легиона Магнус.

За човек на неговата възраст Магнус беше доста пъргав, макар Тави да смяташе, че късата прическа на легиона изглежда странно на главата му. Той беше свикнал с купчината тънка коса на Магнус, когато двамата изследваха древните римски руини в Апия. Старецът имаше силни, жилави ръце, прилично коремче и воднисти очи, късогледи след многото години опити да разчетат изчезващи надписи в лошо осветени камери и пещери.

Небезизвестен учен, Магнус също така беше и курсор Калидус, един от най-старите и елитни агенти на короната и на практика — наставник на Тави като разузнавач.

— Кайтай предупреди Демос за казаното от Градаш — започна Магнус без никакво предисловие. — Нашият прекрасен капитан ще следи за времето.

Тави поклати глава.

— Това не е достатъчно — каза той. — Кайтай, помоли Демос да ми окаже услуга. Да се приготви за буря и да изпрати сигнал към другите ни кораби да направят същото. Както разбирам, досега имахме необичайно спокойно време за това време на годината. Градаш нямаше да доживее до старини, ако е глупак. А ако нищо не се случи, всичко това ще бъде една чудесна тренировка.

— Той ще го направи — каза Кайтай абсолютно уверено.

— Просто бъди по-учтива, ако обичаш — помоли Тави.

Кайтай завъртя очи, докато излизаше, и изсумтя:

— Добре, алеранецо.

Магнус изчака Кайтай да си тръгне, преди да кимне на Тави и да каже:

— Благодаря.

— Наистина можеш да кажеш каквото искаш в нейно присъствие, Магнус.

Старият наставник на Тави го погледна напрегнато.

— Ваше височество, моля ви. Все пак мадам посланичката представлява чужда държава. Прекалено сериозно предизвикателство за професионалните ми способности.

Само умората не позволи на Тави да се засмее с пълен глас, но така или иначе се почувства добре.

— Врани, Маркус! Не можеш да продължаваш да се наказваш, че не разпозна Гай Октавиан в мен. Никой не знаеше, че съм Гай Октавиан. Дори аз не го знаех — Тави сви рамене. — Каквато, предполагам, е била и идеята.

Магнус въздъхна.

— Да, разбира се. Само между нас, страхувам се, че това е чиста загуба на време. Ти като историк си просто истински феномен. Онези сноби от Академията и за няколко поколения няма да постигнат това, което постигна ти, когато попадна в Апия.

— Ще трябва поне малко да се реванширам — каза Тави и леко се усмихна. После усмивката му угасна. Магнус беше прав, той вече не можеше да се върне към простия живот, който водеше, и да се занимава с разкопки в древните руини под ръководството на Магнус. Болката от загубата го прободе.

— В Апия не беше зле, нали?

— Ммм — съгласи се Магнус. — Безгрижно. Винаги интересно. Все още имам цял сандък с отпечатъци от надписи, които трябва да бъдат дешифрирани и преведени.

— Бих те помолил да ми изпратиш някои от тях, но…

— Задължения — кимайки с разбиране, каза Магнус. — И щом вече заговорихме за това…

Тави кимна и, като промърмори нещо, седна, докато Магнус му подаде няколко листа хартия.

Тави се намръщи, погледна ги и установи, че това са няколко непознати карти.

— И какво гледам сега?

— Кания — отговори Магнус и посочи няколко острова в горния десен ъгъл на картата. — Ето тук са Островите на залеза и Уестмистън.

Тави недоумяващо примигна, докато гледаше картата и пресмяташе разстоянието между островите и континента.

— Но… Мислех, че до тези острови има около три седмици плаване.

— Така е — каза Магнус.

— Но, за да се начертае тази брегова линия… — Тави прокара върха на пръста си надолу по нея. — Врани. Като се има предвид мащаба, тя е три или четири пъти по-дълга от западния бряг на Алера.

Той внимателно погледна Магнус.

— Откъде взехте тази карта?

Магнус деликатно се прокашля.

— Някои от нашите преподаватели по алерански език успяха да направят копия от картите на корабите на канимите.

— Врани, Магнус! — изръмжа Тави и се надигна. — Врани и проклети фурии, казах ви, че по време на това плаване няма да играем такива игри!

Магнус примигна няколко пъти.

— И… ваше височество е очаквал да се подчиня?

— Разбира се!

Магнус вдигна вежди.

— Ваше височество, може би трябва да обясня. Аз служа на короната. И моите задължения към короната се състоят в това да правя всичко възможно, за да ви подкрепям, да ви защитавам и да ви осигуря всяко възможно предимство, което ще подобри вашата безопасност и шансовете за успешно завършване на вашите начинания — замълча за миг и добави без намек за извинение: — Включително правото да игнорирам вашите разпореждания и заповеди, ако преценя, че съдържат повече идеализъм, отколкото практичност.

Тави го изгледа за момент. После тихо каза:

— Магнус, не се чувствам добре. Но съм сигурен, че ако помоля Кайтай, когато се върне, тя ще се радва да ви изхвърли от този кораб вместо мен.

Магнус невъзмутимо сведе глава.

— Разбира се, това зависи от вас, ваше височество. Но ви моля първо да погледнете картата.

Тави изръмжа нещо под нос и насочи вниманието си към картата. Работата беше свършена. Нямаше смисъл да се преструва, че не е така.

— Колко точно е това копие?

Магнус му подаде още няколко листа хартия, почти идентични с първата.

— Мм… — проточи Тави. — В какъв мащаб са?

— Засега не е ясно — отговори Магнус. — Възможно е да има различия в начина, по който разбираме и разчитаме картите на канимите.

— Няма много разлики — отговори Тави. — Виждал съм техни карти на долината.

Той прокара пръст по една от картите, където триъгълници с различни размери маркираха градове. Почти половината от тях бяха с отбелязани имена.

— Тези градове… Сигурен съм, че… — той погледна остро Магнус — населението на всеки от тези градове е огромно. Толкова огромно, колкото е населението на градовете на Върховните лордове в Алера.

— Да, ваше височество — спокойно отвърна Магнус.

— И тук има десетки от тях — продължи Тави — само по този участък от бреговата ивица.

— Точно така, ваше височество.

— Но това означава… — Тави бавно поклати глава. — Магнус. Това би означавало, че цивилизацията на канимите е много по-голяма от нашата — стотици пъти по-голяма.

— Да, ваше височество — каза Магнус.

Тави отново се взря в картата и бавно поклати глава.

— И ние никога не сме знаели?

— Канимите от векове пазят крайбрежието си доста ревниво — отговори Магнус. — По-малко от дузина алерански кораба са посещавали бреговете им — и им е било позволено да акостират само в едно пристанище, в място, наричано Маршаг. Никога на нито един алеранец не е било позволено да напусне пристанището — във всеки случай никой не е успял да се върне, за да разкаже за това.

Тави поклати глава.

— А призователи на фурии? Нима никога не сме изпращали рицари Аери да прелетят над техните земи?

— Обхватът на рицаря Аери е ограничен. Може да прелети двеста или триста мили и да се върне обратно, но едва ли може да разчита да остане незабелязан, а както видяхме в Нощта на червените звезди, канимите имат методи да се противопоставят на нашите летци — Магнус сви рамене и се усмихна. — Също така има предположение, че способностите ни за призоваване силно ще намалеят толкова далече от Алера, откъдето произхождат нашите фурии. Напълно възможно е рицар Аери изобщо да не може да лети.

— Наистина ли никой не е пробвал? — попита Тави.

— Корабите, които са плавали дотам, са били или пощенски, или търговски — на устните на Магнус се мярна усмивка. — Освен това може ли да си представите гражданин, който би искал да достигне бреговете на канимите в компанията на примитивни матроси, само за да се увери, че е също толкова безпомощен като тях?

Тави бавно поклати глава.

— Мисля, че не — той потупа картата с пръст. — А може ли това да е лъжа? Да искат умишлено да ни заблудят?

— Възможно е — каза Магнус с одобрителен тон, — въпреки че лично аз предпочитам да смятам тази вероятност за много ниска.

Тави изсумтя.

— Добре — каза той. — Това е доста ценна информация.

— И аз така си помислих — отвърна Магнус.

Тави въздъхна.

— Предполагам, че не бива да ви хвърлям зад борда, поне засега не.

— Оценявам това, ваше височество — сериозно каза Магнус.

Тави прокара пръст по няколко дебели линии, повечето от които бяха прави.

— Тези линии. Това някакви канали ли са?

— Не, ваше височество — каза Магнус. — Това са граници на области.

Тави хвърли безизразен поглед на Магнус.

— Не разбирам.

— Очевидно — пояси Магнус — канимите нямат централизирано управление. Те са разделени на няколко отделни, ясно разграничени племена.

Тави се намръщи.

— Както племената на маратите?

— Не съвсем. Всяка област е напълно независима. Тук няма никакъв съюз между племената, няма консолидирано ръководство. Всяка област се управлява напълно независимо от всички останали.

Тави примигна.

— Това е… — той се намръщи. — Щях да кажа, че това е безумие.

— Хм — каза Магнус. — Защото Карна е див свят, изпълнен с много различни народи, повечето от които влизат в конфликт помежду си. Ние, алеранците, бихме могли да оцелеем и успеем срещу враговете си само ако сме обединени.

Тави посочи картата.

— А броят на канимите е толкова голям, че спокойно могат да си позволят разделение.

Магнус кимна.

— Предвид обстоятелствата, аз съм преизпълнен с радост от факта, че новият принцепс намери честно, мирно и взаимноизгодно решение за разрешаване на ситуацията в долината Амарант.

— Не е лошо да направиш добро първо впечатление — съгласи се Тави. Той замислено поклати глава. — Можете ли да си представите, Магнус, какво би станало, ако тези луди идиоти от Сената бяха настояли на своето и бяха финансирали ответна атака към родината на канимите?

Магнус мълчаливо поклати глава.

— С тази численост — продължи Тави — щяха да ни изтрият от лицето на земята. Няма никакво значение дали могат да призовават фурии или не, те биха могли да ни унищожат за нула време.

Лицето на Магнус стана мрачно.

— Най-вероятно да.

Тави го погледна.

— Тогава защо не го направиха?

Старият курсор отново поклати глава.

— Не знам.

Тави известно време изучава картата, разглеждайки различните области.

— При това предполагам, че Варг е представител само на една от тези територии?

— Да — каза Магнус. — Нараш. Това е единствената област, която действително е влязла в контакт с Алера.

Пристанището Маршаг, отбеляза Тави, също беше в областта Нараш.

— Тогава предполагам, че следващият въпрос, който трябва да си зададем…

Отвън отчаяно заби корабната камбана. Демос започна да крещи команди. Няколко мига по-късно капитанът почука, след което отвори вратата на каютата им.

— Магнус — каза той, кимайки към стария курсор.

— Милорд — каза той, кимайки към Тави. — Старият морски вълк беше прав. От юг ни приближава буря.

Тави се намръщи, но кимна.

— Как можем да ви помогнем, капитане?

— Вържете всичко, което не е прикрепено към пода — отговори Демос, — включително и себе си. Бурята ще бъде сериозна.