Алекса Астън
Тиха, звездна нощ (2) (Коледата на Сент Клер)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сент Клер (3.5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Starlight Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 26гласа)

Информация

Форматиране
in82qh(2019)

Издание:

Автор: Алекса Астън

Заглавие: Тиха, звездна нощ

Преводач: Illusion

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издател: Читанка

Година на издаване: 2020

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14040

История

  1. —Добавяне

Глава втора

Люк Сент Клер, граф Мейфийлд, отвори вратата и излезе от „Книжарницата на Иви“ за последен път, заставайки пред най-голямата витрина, за да оцени финалната аранжировка, която жена му, Каролайн, току-що беше завършила. Беше напълнила магазина със зеленина, подобно на и провинциалното им имение, с което придаваше коледен дух на магазина в сезона на празниците. Изучаваше подредбата внимателно, защото знаеше, че съпругата му очаква честно мнение.

Посочи й как да размени няколко предмета, след което кимна доволно. Красива усмивка украси лицето й, първо, докато поглеждаше работата си, а след това, като срещна очите на съпруга си. Любовта струеше от него. Беше благословен с три прекрасни деца и пълноценен живот с красива, мила и състрадателна жена. Тя беше неговият довереник, любовник и най-добър приятел. Люк намигна на Каролайн и тя започна да се смее, а той побърза да се прибере на топло.

— Надмина себе си тази година — каза мъжът и я прегърна. Наведе устните си към ухото й и добави: — И съм сигурен, че ще надминеш себе си тази вечер в леглото ни.

— Люк Сент Клер! — смъмри го тя и опита да запази сериозен тон, в което се провали напълно.

Вместо това Каролайн го целуна, дълго и дълбоко — целувка, изпълнена с обещание за това, което предстоеше вечерта. Тя прекъсна целувката.

— Сигурен ли си, че всичко е съвършено? — попита. — Искам да зарадвам Катрин, когато пристигне утре за четенето.

— Тя ще бъде очарована от украсата, особено след като толкова много нейни книги, включително последната, са представени на видно място — отвърна той. — Винаги си имала нюх към детайлите. Както тя, така и покровителите на „Книжарницата на Иви“, ще го забележат и ще ти се възхищават.

„Книжарницата и чайната на Иви“ бяха собственост на Каролайн, съвместен бизнес, който тя бе основала преди брака им шест години по-рано. Беше станало традиция снаха му, херцогинята на Евертън да идва и да чете пред публика от деца и възрастни всеки път, когато издадеше нова детска книга. Четенето на „Коледата на добрата гъсеница“ от Катрин на следващия ден, беше причината Люк и Каролайн да дойдат в Лондон по това време на годината заедно с децата си. Обикновено стояха в провинцията, ако не беше по време на Сезона.

— Ще си ходим ли у дома? — попитай той. — Няма какво друго да направим тук.

Съпругата му се съгласи и двамата тръгнаха към чакащата ги карета. Помогна й да се качи и кочияшът потегли към къщата им в града. По време на краткото пътуване обсъдиха какви подаръци ще купят в Лондон, преди да се приберат в провинцията след два дни. Тази година щяха да празнуват Коледа в Еджмиър, дома на сестра му Рейчъл. Семейство Сейнт Клер беше задружно, а братята и сестрите се редуваха в домакинството на Коледа всяка година, за да празнуват заедно. Рейчъл беше у дома с Евън, маркизът на Мерик, и подготвяше визитата на семейството, докато брат му Джереми придружаваше съпругата си Катрин и децата им за четенето на книгата в града.

Макар че Лорел — другата му сестра, щеше да пропусне празненството на Сент Клер. Двамата с Антъни чакаха раждането на второто си дете, което според лекарите щеше да се роди в коледния ден. Хъдсън, нейният брат близнак беше решил да отиде в Линууд по време на ваканцията си от университета, за да е първият Сейнт Клер, който ще посрещне новия племенник или племенничка.

Когато Люк и Каролайн се прибраха у дома, научиха, че бавачката вече е завела трите им деца в дома на Евертън, за да прекарат нощта с челядта на Джереми. Той погледна към големия часовник и видя, че вечерята в дома на Джереми и Катрин започва след час, а това им осигуряваше достатъчно време за онова, което бе намислил. Поведе жена си към спалнята им и й помогна да свали наметката, като нежно я хапеше по врата.

— Все още си непоправим — каза тя и се обърна да го погледне. Гласът й беше тих и изкусителен, което засилваше очакването му. Тогава съпругата му се намръщи.

— Какво има? — попита той, винаги усещаше настроенията й.

— О, забравила съм си чантичката в офиса на Уолтън — отговори му и притеснено прехапа долната си устна.

Не разбираше защо изобщо жените носеха такива неща, още повече защо Каролайн се притесняваше, особено след като щяха да са отново в „Иви“ на следващата сутрин.

— Нуждаеш ли се от нея?

Порцелановите й страни поруменяха.

— Всъщност да. Поръчах а-а… една специална книга. Пристигна и я бях сложила в чантичката си.

Люк я хвана за кръста, като масажираше гърба й. Обичаше да гледа как очите й се разширяват и да чува накъсания й дъх.

— Колко специална?

— Беше нещо… нещо, което мислех… да разгледаме тази вечер. Заедно — поколеба се тя.

Той се наведе, докато устата му се доближи нейната.

— Неприлична ли е?

— Да — каза тя, а ъгълчетата на устните й се повдигнаха нагоре. — Рейчъл ми разказа за нея.

Съпругът й се изхили.

— Остави на сестра ми да открие нещо подобно.

— Рейчъл каза, че е много интересна. И има цял куп неща, които… да опитаме.

Люк докосна с устни нейните като бавно изследваше устата й и се наслаждаваше на тихите звуци, които излизаха от гърлото й. Прекъсна целувката им.

— Тогава по-добре е да отида да я взема. Имаме само тази нощ да се насладим един на друг на спокойствие, преди чудовищата да се завърнат утре.

Каролайн го потупа игриво.

— Не са такива — възрази тя. — Те са най-сладките деца и ти ги обичаш много.

— Наистина много ги обичам — съгласи се той, докато леко я хапеше по врата — И обожавам майка им още повече. — С една последна, лека целувка, я пусна. — Ще се върна скоро. Може да се обличаш за вечерята. Знаеш, че не ми трябва много време, за да се приготвя.

— Люк? — Хвана го за реверите и го целуна нежно. — Благодаря ти, че го правиш. — С намигване добави: — Обещавам още от това, като се върнеш.

— Тогава ще тичам през цялото време до там и обратно.

Излезе от къщата, без да си прави труда да вика карета, защото по пътя към дома им движението беше много натоварено. Бяха само на няколко преки от „Иви“ и можеше да отиде до там и да се върне по-бързо, отколкото ако се предвижваше с коне.

Няколко минути по-късно, зави зад ъгъла и спря. Едно малко момиче стоеше пред най-голямата витрина и гледаше жадно през стъклото, сякаш искаше да вземе всичките книги от нея. Когато се приближи, видя, че синьото й наметало е с добро качество и се притесни за това какво прави сама през нощта. Въпреки че Мейфеър беше спокойна част на града, трябваше да се увери, че тя ще намери пътя до дома си. Надяваше се, че просто се е отдалечила малко от майка си или баща си.

— Красиво е, нали? — попита я, когато наближи.

Обърна се към него. Той беше голям, висок мъж и вероятно я беше уплашил. Изглеждаше на пет или шест години, с големи сини очи и златиста коса. Отблизо, помисли си, беше прекалено слаба, сякаш недохранена. Изпълни го притеснение, особено като видя колко бързо го прецени. Погледът й беше като на по-възрастен човек, такъв, който е видял твърде много. Момичето сви юмруци, сякаш готово да се отбранява. Люк разпери ръце настрани с отворени длани, за да покаже, че не е заплаха.

— Съпругата ми притежава книжарницата — обясни на детето. — Името й е Каролайн. Аз съм Люк.

Макар че все още беше предпазлива, пръстите й се отпуснаха и той я попита:

— Харесва ли ти да четеш книги?

Момиченцето сви рамене и каза:

— Никога не съм имала нито една.

Думите й прободоха Люк в сърцето. За него книгите бяха бягство от баща му, който го пренебрегваше.

— Не мога да си представя да нямам книги в живота си — сподели й. — Пътувал съм по целия свят, благодарение на тях. Имал съм приключения в Далечния Изток и Африка. Книгите са били приятел за мен и цялото ми семейство.

Видя желанието на лицето й и каза:

— Скоро е Коледа. Какво ще кажеш за един подранил подарък? Може да си избереш, която книга искаш от витрината, и е твоя.

Погледът й стана суров, което го шокира. Никое дете не трябваше да живее живот, който да го кара да гледа така.

— Какво искаш за нея? — попита момиченцето настоятелно.

— Съвсем нищо. Предлагам ти я в духа на Коледа.

Защитните й стени се стопиха. Копнежът върху лицето й го прободе като с нож. Протегна се, за да хване ръката й и видя как я обзема паника.

— Не! — извика тя и побягна толкова бързо, че се сля с тъмнината преди той да успее да реагира. Мъка изпълни Люк. Въпреки че момичето беше облечено добре и изглеждаше невинно, инстинктът му подсказваше, че беше бездомно дете, което оцелява благодарение на ума си. Чудеше се дали някога бе имала обичащ я родител в живота си. Баща или майка — някой, който някога да я е пазил на топло и в безопасност. Знаейки, че не може да направи нищо за нея за момента, отключи вратата и влезе вътре, като лесно намери къде Каролайн бе оставила чантичката си в офиса на Уолтън. Макар че се изкушаваше да разгърне книгата, особено ако имаше илюстрации, я остави в чантичката и заключи, преди да тръгне обратно към дома. През целия път се оглеждаше за русокосото бездомно дете, но не го видя. Съмняваше се, че някога ще го види отново.

Пристигнаха в градската къща на Евертън и влязоха направо в приемната, без да се притесняват с формалността да бъдат представени, защото бяха част от семейството. Когато влязоха, не се изненада да види брат си и снаха си в страстна прегръдка. Затвори вратата, като погледна Каролайн хитро и шумно прочисти гърлото си.

Джереми прекъсна целувката. Съпругата му се изчерви. Двамата с Катрин бяха известни сред висшето общество с навика си да се целуват и той ги попита закачливо:

— Вие двамата някога преставате ли?

Брат му се ухили:

— Не. А вие?

Люк се засмя. Щастлив беше, че с братята и сестрите му са намерили любовта и сродните си души. Преди Каролайн съществуването му беше изпълнено с празни връзки с любовници и отчаяни съпруги. Изпълни го благодарност, знаейки колко пълноценен бе животът му с красивата му, интелигентна съпруга и трите им деца. Прегърна Каролайн през кръста и я придърпа по-близо до себе си.

По време на вечерята двете двойки обсъдиха литературното четене за следващия ден и това, което Рейчъл бе планирала за Коледа. След като приключиха, беше време мъжете да изпият по чаша портвайн, а дамите да се оттеглят в салона, Люк отбеляза, че планират да си тръгнат рано тази вечер, което накара брат му да избухне в смях.

— Рано? С Каролайн вероятно няма да заспите до сутринта — подразни го Джереми.

Графът сви небрежно рамене.

— С нашите три деца, които ще са при вас тази нощ, ще трябва да си починем колкото можем повече.

— Не криеш нищо от нас, нали, братко. Давай. Прибирай се. Чети неприличната книга.

— Знаеш за нея? — попита той.

Катрин се засмя.

— Откъде мислиш, че Рейчъл е научила за това четиво?

Тя му отправи хитра усмивка.

— Ваша светлост! — скара й се Люк шеговито. — За нас с Каролайн бяхте пример за благоприличие.

Джереми прегърна съпругата си.

— Тя може да изглежда скромна като агне, но моята Катрин е тигрица…

— Джереми — изпищя жената. — Достатъчно.

Обърна се към етърва си за помощ.

— Би ли била така добра да прибереш твоя Сейнт Клер у дома? Време е да разделим тези двамата.

— С удоволствие. Хайде, Люк — каза Каролайн и го хвана под ръка. — Имаме да четем. Особено след като децата ще останат с Негова светлост тази нощ.

Джереми избухна в смях.

— Това е. Оставяте ни в лудницата тук. Девет деца под един покрив. О, какво са още няколко? След като стигнахме до четири, спрях да забелязвам новите попълнения.

Люк придружи Каролайн до дома им и след като опитаха няколко много интересни неща от книгата, я прегърна, като се наслаждаваше на усещането от любящата жена в ръцете му, която правеше всеки следващ ден по-интересен от предишния. Но докато заспиваше, последната му мисъл беше за едно малко момиченце, което се взираше във витрината на „Иви“, знаейки, че никога няма да има това щастие, което бе имал той, и се надяваше да може да промени поне един живот към по-добро.