Алекса Астън
Тиха, звездна нощ (3) (Коледата на Сент Клер)

Глава трета

На сутринта Люк се събуди до една много жизнена Каролайн, очевидно доволна след любовната им нощ и нетърпелива да опита всичко, което бяха прочели в книгата. Покри го с целувки. Навсякъде. В замяна той направи същото, уверявайки се, че я оставил без дъх и стенеща за него. Това доведе до доста продължителен престой в леглото, докато камериерите им не почукаха заедно на вратата, с молба да отключат, за да могат да се погрижат за тях и да ги приведат в приличен вид за събитието в книжарницата.

Люк пристисна Каролайн към себе си.

— Наистина ли трябва да ходим на четенето на Катрин? Стинч е там. Той винаги държи всичко под контрол и нещата вървят гладко. Издателят й също ще е там. А и самата авторка. Не мисля, че сме необходими — целуна я. — Мисля, че може да прекараме времето си по-ползотворно тук. Като почетем още малко.

Тя обгърна лицето му с ръце.

— Ти може да останеш цял ден в леглото, ако искаш, но като собственик на „Книжарницата на Иви“, планирам да посетя четенето и да подкрепя моята гостуваща авторка и етърва.

Тя поиска да стане от леглото, но той я пристисна още по-здраво към себе си. Каролайн опита да разтвори пръстите му, но щом се освободеше от един от тях, останалите я стягаха още по-здраво.

— Люк! — увещаваше го тя. — Пусни ме от леглото. — И тогава я осени една мисъл. — О, знам какво ще те накара да станеш и да излезеш през тази врата.

Целуна я по шията и усети как пулсът й се ускори. Погали гърдата й, като лениво прокарваше палеца си по зърното.

— Макарони — обяви Каролайн. — Кексчета за чай. Сандвичи. Топли курабийки с бита сметана.

Той я пусна и тя скочи от леглото, като облече нощницата си с триумфална усмивка.

— Не се биеш честно, съпруго! — изсумтя добронамерено мъжът й, отметна завивките и нахлузи нощната си риза.

— Знаех си, че споменаването на вкуснотиите на мисис Бейкър и мисис Стинч е единственият начин да те заведа там. Не съм виновна, че толкова много обичаш сладко, любов моя. Това е твоята слабост в живота.

Той я прегърна.

— Не, захарче. Ти си единствената ми слабост. И моята сила.

С тези думи я пусна и с обич я потупа по дупето.

Младата жена завърза колана на халата си и заситни към вратата, отключи я и я отвори широко. Люк не успя да разбере кой е по-облекчен — камериерката на съпругата му или неговия камериер. Без да каже и дума прислужницата избута Каролайн през гардеробната до собствената й стая, която се ползваше само за обличане. Събличането, креватните занимания и спането се случваха в неговата стая. Графът пренебрегна киселия поглед на слугата си, докато го бръснеше и обличаше.

След като камериерът му го изгледа одобрително, Люк се присъедини към съпругата си долу. Вече нямаха време за закуска, което го устройваше. Предпочиташе да се излежава с Каролайн, а и лесно щеше да погълне достатъчно сладки в чайната, с което щеше да си навакса липсващата храна. Готвачът им опита да ги накара да хапнат по няколко залъка, но той знаеше, че трябва да тръгват. Жена му щеше да се изнерви, ако не стигнеха скоро до книжарницата.

— Ще ядем в чайната след четенето — увери готвача си и поведе Каролайн през вратата към чакащата ги карета.

Вътре той отново я целува цели три минути, като внимаваше да не развали прическата й. През годините им заедно беше научил, че тя винаги е готова за любовна игра стига след това да не се появи на публично място с разрошена прическа. Запазваше си свалянето на фуркетите и разплитането на плитките за времето, когато бяха сами и щяха да останат така. Никой не можеше да каже, че не е добре обучен съпруг.

Пристигнаха в книжарницата. Отвън се беше събрала дълга опашка. Каролайн помаха на няколко приятели и децата им, докато мистър Стинч, управителят, отключи вратата и ги пусна вътре.

— Подредбата на витрината е красива, лейди Мейфийлд — похвали я Стинч. Имате усет за композиция.

— Научих много от лейди Мерик — обърна се графинята към по-възрастния мъж. — Всичко е в баланса и това да привлечеш вниманието по определен начин.

— Лорд и лейди Мерик ще бъдат ли тук днес? — попита ги управителят.

— Не — отвърна Люк. — Останаха в провинцията, за да се подготвят за всички Сейнт Клер и децата им, които ще им се изсипят за коледните празници.

— Моля ви поздравете маркиза и маркизата — каза Стинч.

По това време дойде да ги поздрави и мистър Уолтън. Той беше акуратен човек и счетоводител на книжарницата и чайната. Поговориха си няколко минути, като го разпитаха за семейството му и обсъдиха поръчките за новата година, след което Люк се извини и отиде да посети двете майсторки на всички тестени изкушения — мисис Стинч и мисис Бейкър. Беше ги довел при Каролайн преди две години, когато тя започваше бизнеса си и техните вкусни творения бяха превърнали чайната в грандиозен успех. В нея можеше да се влезе от книжарницата, но си имаше и отделен вход откъм улицата. През годините, заведението се беше превърнало в място, където лондонското общество идваше да празнува специални събития, като по този начин добавяше към престижа му и този на „Книжарницата на Иви“, която беше една от трите най-популярни книжарници и библиотеки в града.

Графът мина през голямата арка, която свързваше магазина за книги с чайната. Поздрави Кити и Дейзи, дългогодишните сервитьорки, които бяха украсили масите. Наскоро Кити се беше омъжила, а Дейзи вече беше сгодена. Попита ги за мъжете им и се запъти към кухнята.

— Лорд Мейфийлд — възкликна мисис Стинч с усмивка.

Той я прегърна и направи същото с мисис Бейкър.

— Страхотно е да ви видя и двете.

— Добавихме няколко нови неща към менюто — сподели мисис Бейкър. — Може да ги пробвате след четенето днес, за да споделите мнението си.

— Мисля, че всичко, което сложите пред мен, ще ми хареса изключително много — обяви Люк.

— Предполагам, че карамелената торта ще ви допадне — отвърна сладкарката. — Мисис Стинч обаче залага, че шоколадовата ще ви стане любима също.

— Трябва да опитам и двете, вероятно по няколко пъти, преди да реша — призна си младият мъж чистосърдечно.

Люк се върна в книжарницата и се усмихна широко, когато видя, че Рейчъл и Евън са пристигнали. Целуна сестра си по бузата и се здрависа с Мерик.

— Какво ви води в града? — попита той. — Мислех, че сте прекалено заети да се подготвяте за ордата, която ще превземе Еджмиър след по-малко от две седмици.

— Рейчъл каза, че никога не е пропускала четене на Катрин и че няма да започне точно сега. Аз обаче съм тук за специалните наслади на мисис Стинч и мисис Бейкър.

Люк се разсмя от сърце.

— Вече разбрах, че има някакво творение, което включва карамел и шоколадова торта, които ще дегустираме.

Евън се засмя.

— Тогава съм два пъти по-доволен, че решихме да дойдем.

Стинч вече беше отворил вратата и тълпи хора влизаха в „Иви“. Децата тичаха и се настаняваха на килима пред единствения стол, на който чакаше херцогинята на Евертън, а майките и бавачките се събираха отзад, докато си разменяха клюки. Още деца се втурнаха навътре и три изтичаха към Люк и се хванаха за краката му, търсейки внимание.

— Здравейте, любими мои — каза той и целуна децата си. — Забавлявахте ли се с братовчедите ви? Сигурен съм, че Делия ви е командвала — обърна се към племенницата си, която имаше по-силен характер от този на министър-председател тръгнал срещу членовете на Парламента.

— Чух това, чичо Люк — каза тя и застана пред него. — Не командвам. Просто съм много организирана и обичам да казвам на хората какво да правят.

Той я целуна по челото.

— Ако жените можеха да са генерали, ти щеше да водиш армията на Англия.

Детето се зарадва на комплимента и за момент той погледна в очите на осемгодишното момиченце. Беше кръстено на баба му Корделия и с годините виждаше все повече от Кор в Делия. Люк осъзна, че хубавата му племенница един ден ще бъде истинска красавица.

Джереми се присъедини към тях и изглеждаше доста стилно в сиво. Протегна ръцете си напред.

— Виждаш ли, оцелях цяла нощ с шайката хлапета. Два пъти играх на криеница и прочетох две приказки, преди да се оттегля изтощен.

— Насладил си се на всеки един миг — каза Евън и пое ръката на херцога. — Изненадан съм, че Катрин не е бременна отново. — Направи пауза. — Или е?

Джереми сви рамене и свъси вежди.

— Ще трябва да почакаме и ще видим. Отнасяш ли се добре със сестра ми?

— Изключително добре, ваша светлост — отвърна зет му. — Ако не го правех, помня, че щеше да отрежеш главата ми. Всъщност е много щастлива тези дни. Прави оформлението за оранжерията на някаква виконтеса. Не мога да си спомня името й. Жената обича цветята и има повече пари, отколкото може да похарчи, затова Рейчъл създава истински шедьовър за нея.

Люк забеляза, че тълпата утихва и погледна към мястото, където беше Катрин.

— Сякаш е време за началото — каза той на останалите.

Тримата мъже застанаха отстрани, всеки намери децата си и се увери, че за всички има кой да се погрижи, докато Каролайн представяше херцогинята на Евертън, която се усмихна мило и грациозно седна на стола, като взе приготвената върху него книга и я постави в скута си.

— Колко от вас са готови за Коледа? — попита тя с искрящи очи.

Както винаги, херцогинята лесно спечели събралата се голяма група. Отвори последната си книга и започна да чете за една мила гъсеница, която искала да празнува Коледа всеки ден, като се държи добре с всеки, когото срещне. Погледът на Люк улови този на Каролайн и усети топлина. Животът му с нея и децата им беше прекрасен.

Тогава мислите му отново се върнаха към познайницата му от предната вечер. Чудеше се къде ли е тя сега и си мислеше колко много би й харесало да седи с тези деца и да слуша Катрин, докато чете. Тъгата го погълна. Не знаеше, че едно малко момиче може така да докосне сърцето му, само че тя го беше направила. И той беше решен да я намери.

Снаха му отвори последната страница на книгата и прочете финалните редове. За момент децата в публиката седяха като омагьосани, след което избухнаха в аплодисменти. Херцогинята благодари, като кимна леко, преди да седне на масата за автора, която Стинч бе приготвил, за да подписва копията на книгите, закупени от родителите. Много от децата се преместиха в зоната за игра, която беше създадена специално за подобни моменти, пълна с пъзели и играчки. Люк прекара следващия час, като наглеждаше децата си, докато общуваше с клиентите, много от които бяха стари приятели, и научаваше последните клюки, защото не беше идвал в Лондон от няколко месеца.

Накрая опашката пред Катрин изчезна и тя се изправи. Това беше сигналът за бащите да съберат децата си и да последват съпругите си в чайната, където управителят беше запазил места за трите нарастващи семейства.

Дейзи и Кити донесоха подноси за голямата група, пълни с различни сандвичи и сладкиши. Самата мисис Бейкър дойде от кухнята, нещо, което правеше рядко, за да донесе шоколадовите пасти и карамелени торти на масата.

Тя гледаше внимателно Люк, докато той вкусваше от първата. Богатият вкус на шоколад изпълни устата му и мъжът простена.

— Първо довършете тортата — инструктира го сладкарката. — После опитайте и карамелената. Ще донеса още, ако искате да ги опитате.

— Скъпа моя, госпожо Бейкър — каза Джереми. — Само за Люк ли ще донесете допълнително сладкиши? Ако е така, как да ви спечелим и ние?

По-възрастната жена се изчерви.

— Можете да получите всичко, което харесате, Ваша светлост.

Тя бързо се отдалечи. Докато хапваха, Рейчъл докосна ръката му.

— Чух, че трябва да говорим за понита.

Като шепнеха, за да не ги чуят малките на съседните две маси, двамата съставиха план как понитата да бъдат доставени в Еджмиър и да чакат по-големите от тях на Коледа. След като решиха какво да правят, Люк се сбогува с роднините си и събра децата си. Каролайн остана още няколко минути, за да инструктира мистър Стинч, тъй като нямаше да го види в следващите няколко месеца, и накрая си тръгнаха от „Иви“.

Докато каретата потегляше и той настаняваше най-малкото дете в скута си, графът видя момичето от предишната вечер да се отдалечава от книжарницата. Когато си пристигнаха у дома, той позволи на бавачката да поеме грижата за децата и хвана жена си за ръка. Поведе я към библиотеката и затвори вратата след тях.

— Има нещо, което трябва да обсъдя с теб — каза съпругът й.

Каролайн го прегърна през врата.

— Обичам хубавите дискусии — промърмори тя.

— Не, любов моя, наистина искам да говорим.

Люк отмести дланите й и по изражението й разбра, че я е наранил. Взе я на ръце и седна на фотьойла, задържайки я в скута си. Съпругата му леко се успокои.

— Искам да ти разкажа за някого, когото срещнах миналата вечер, когато се върнах за чантичката ти.

След което сподели с жена си краткия разговор, който бе имал с невинно изглеждащото дете, което вероятно беше видяло твърде много за годините си.

— Искам да й помогна, Каролайн. Но не знам как. Не разбирам как едно малко момиче спечели така сърцето и душата ми.

Тя постави длан върху бузата му.

— Защото имаш добро сърце, любов моя. Също като сладката малка гъсеница на Катрин. — Целуна го. — Ще отидем да я потърсим тази вечер. След като сложим децата да спят. И знам точно какво ще направим, след като я намерим.