Аманда Куик
Опасна аура (47)

46

Два дни по-късно Иполит влезе в библиотеката на градската къща, размахвайки карти за игра в ръката си.

— Току-що загубих почти двадесет паунда от мис Амелия и младия Едуард — изрева той.

Гейбриъл вдигна поглед от вестника си.

— Предупредих ви да не играете карти с тях двамата.

Баща му се усмихна широко, като задоволството се излъчваше на вълни от него.

— Защо не ми каза, че и двамата проявяват признаци на паранормални способности?

— Знаех, че доста скоро щяхте сам да го разберете.

— Осъзнах го веднага щом седнах да играя с тях, разбира се. — Иполит се изкиска. — Можех да почувствам енергията около масата. Беше удивително. Мис Амелия е вече доста силна. Младият Едуард точно започва да придобива своята. Все още не съм сигурен какъв е неговият талант, но ще ми бъде интересно да открия.

— Да напътствате тези двамата, докато паранормалните им умения се развиват, ще ви даде нещо, с което да се занимавате в свободното си време. — Гейбриъл обърна страницата на вестника. — Ще ви бъде необходимо ново хоби, сега, след като приключихте със сватосването.

Вениша влезе в библиотеката със снимка в ръка.

— Добър ден, господа! Бихте ли искали да видите последното допълнение към серията „Мъжете на Шекспир“? Мисля, че Цезар ще стане доста популярен.

Гейбриъл се изправи на крака, за да я посрещне. Погледна портрета на Цезар. Мъжът беше рус и надарен с черти, на които, както се знаеше, дамите се възхищаваха в мъжете. Моделът също така беше много мускулест. Голяма част от тези мускули бяха на показ.

— С какво, по дяволите, е облечен той? — попита младият мъж.

— Тога, разбира се — отвърна Вениша. — Какво друго би носил Цезар?

— Мили Боже, Вениша, та мъжът е почти гол!

— Това е класическа римска мода.

— Проклятие! Ти всъщност си снимала мъж, който не е носил нищо друго освен някаква оскъдна тога?

— Запомни, скъпи, че фотографията е изкуство. Полуголи, наистина, напълно голи хора са често срещани в изкуството.

— Но те определено няма да бъдат често срещани в твоето изкуство.

— Виж, Гейбриъл…

Иполит прочисти гърлото си.

— Мисля да оставя двама ви насаме, за да продължите дискусията си по отношение на по-деликатните въпроси в областта на фотографското изкуство. Младият Едуард и аз ще пускаме хвърчила в парка.