Аманда Куик
Опасна аура (46)

45

Шест дни по-късно Вениша и Гейбриъл се срещнаха с Хароу в парка. Под мишницата си приятелят им имаше мушнат екземпляр на „Флайинг Интелиджънсър“.

Той загрижено погледна младата жена.

— Добре ли сте?

— Да — усмихна му се успокоително тя. — Няма признаци за инфекция. Лекарят каза, че ръката ми ще се възстанови бързо.

— Видяхте ли новините? — попита Хароу.

Гейбриъл кимна:

— Извадили са тялото на мисис Флеминг от реката преди два дни. Самоубийство. Очевидно е скочила от някой мост. Само можем да се надяваме, че властите не грешат и че това не е още някой неин трик на паранормална хипноза.

Веждите на събеседника им се вдигнаха нагоре.

— Не е трик.

Непоколебимата увереност на твърдението, накара Вениша да замръзне на мястото си.

— Как може да сте толкова сигурен? — попита тя.

— Мистър Пиърс успя да организира разпознаване на тялото. Искаше да се убеди, че няма грешка.

— Разбирам.

— Като говорим за мистър Пиърс — продължи Хароу, — той ме помоли да изкажа благодарността му към вас и мистър Джоунс. Каза да ви предам, че ви е длъжник. Ако има нещо, от което някой от вас се нуждае и ако е във възможностите му да го намери, ще го стори.

Вениша погледна смутено към съпруга си.

— Моля, благодарете му от наше име — отвърна Гейбриъл.

Хароу го дари със своята хладна, ефимерна усмивка.

— Ще го направя. Междувременно, вярвам, че ще ви видя на следващата фотографска изложба.

— Ще я очакваме с нетърпение — увери го младата жена.

— Приятен ден и на двама ви! — Мъжът леко наклони глава в грациозен поклон и си тръгна през парка.

Вениша забеляза, че Гейбриъл го наблюдава със замислено изражение.

— За какво мислиш? — попита го.

— Мисля си, че отровната отвара на алхимика е проработила много бързо, наистина. Според записките в тетрадката, би трябвало да минат няколко дни преди тя да предизвика състояние на лудост и меланхолия.

— Като се има предвид естеството на отварата, съмнявам се, че алхимикът е бил способен да проведе достатъчно експерименти — отбеляза Вениша. — Времето, което отнема на еликсира да се превърне в отрова, може би е било отчетено само от него.

— Вероятно — съгласи се Гейбриъл. Той не сваляше очи от Хароу.

Младата жена се обърна и проследи погледа на съпруга си. Мъжът почти бе изчезнал зад група дървета, но когато се концентрира, успя да улови част от аурата му. Внезапна тръпка премина през гръбнака й.

— Гейбриъл — изведнъж каза тя. — Мислиш ли, че мистър Хароу е много добрият приятел на мистър Пиърс? Човекът, когото мисис Флеминг се е опитвала да изнудва?

— Считам, че това е една доста интересна теория. — Гейбриъл се усмихна равнодушно. — Обаче е такава, която нямам интерес да доказвам. Пиърс може, а може и да не притежава паранормални способности, но ловецът в мен ми подсказва, че е доста способен да защитава това, което цени. Смятам, че можем да предположим, че има поне едно много правдоподобно обяснение защо формулата на алхимика е подействала толкова бързо в случая на мисис Флеминг.

— Да не би да намекваш това, което си мисля?

— Нека само кажем, че не бих бил изненадан да науча, че мистър Пиърс е предприел определени действия, за да се увери, че Розалинд Флеминг ще скочи от онзи мост.