Аманда Куик
Опасна аура (43)

42

Гейбриъл я погледна над писалището.

— Ще се омъжиш ли за мен? — попита той.

Вениша стоеше зашеметена и безмълвна. Беше готова да се впусне в енергична лекция, в която да изброи всичките му прегрешения. Но този прост въпрос обърна света й наопаки.

— Преди да ми отговориш — продължи мъжът, — ме изслушай! Напълно осъзнавам, че срещата ни в Аркейн Хаус е била организирана от баща ми. Но в своя собствена защита, мога само да кажа, че в началото не го бях разбрал. Не бях предположил какво се е случило, докато не започнах да подозирам, че притежаваш някаква паранормална способност. Баща ми, разбира се, я беше усетил веднага щом сте се срещнали и си е купил някои от снимките ти.

— Защо казваш, че го е разбрал веднага? — попита тя, разсеяна за момент.

Гейбриъл се усмихна.

— Това е неговият талант. Може да усети паранормалните умения в другите.

— Разбирам.

— Вярно е, че е голям привърженик на теориите на мистър Дарвин, но също така е вярно, че в Обществото Аркейн съществува отколешна традиция, която гласи, че човекът, който ще заеме председателското място, трябва да си потърси съпруга, която също притежава паранормални способности. Аз всъщност ясно заявих, че няма да се обвържа по този начин.

— Така ли?

— Да. Още повече, че родителите ми подкрепиха моето решение. Но тогава баща ми те открил. А ти ме прелъсти за една страстна нощ, която ще помня до края на живота си.

Младата жена погледна към здраво стиснатите си длани.

— Нямах право да го правя. Но бях толкова сигурна, че ти си точният мъж и Аркейн Хаус е точното място.

— Да, знам. Вече ми обясни темата за тропическия остров.

Знаеше, че се изчервява.

— Това е много неловко, сър.

— Въпросът, Вениша, е, въпреки че бях изненадан от кроежите на баща ми, вече бях стигнал до извода, че е направил правилен избор.

— Какво? — тя скочи на крака. — Искате да се ожените за мен заради паранормалните ми способности? Да не би да искате да кажете, че ние сме като двойка овце, които трябва да се възпроизведат, защото всяка една притежава необикновен тип вълна, която може да бъде предадена на поколението?

— Не! — Той също се изправи и застана лице в лице, като само писалището ги делеше. — Това прозвуча зле. Позволи ми да обясня.

— Какво има да се обяснява?

— Не искам да се оженя за теб, защото се оказа, че имаш способност да виждаш аурите. По дяволите, каква причина е това за женитба?

— Много лоша, бих предположила — отвърна Вениша.

— Способността ти да виждаш аурите е като цвета на косата, що се отнася до мен. Интересен със сигурност, но не е причина да се оженя за теб.

— Тогава? Защо искаш да се ожениш за мен?

Челюстта му се стегна.

— Има достатъчно голям брой причини.

— Назови поне една.

— Очевиден факт е, че в очите на обществото ние вече сме женени.

Тя бе съкрушена.

— С други думи, ще бъде удобно и за двама ни да превърнем тази измислица в реалност.

— Казах, че има много причини. Изпитваме еднакво уважение и възхищение един към друг. В допълнение, намираме другия за стимулиращ.

— Стимулиращ?

— Ваши думи, мисис Джоунс. Бих искал да ви напомня, че вие започнахте да ме прелъстявате, когато се срещнахме за първи път, защото ме намерихте за стимулиращ. Да не би този аспект от моята същност да се е променил?

— Не — призна си тя.

Младият мъж заобиколи писалището и я хвана за раменете с двете си ръце.

— Аз те намирам за също толкова стимулираща. Мисля, че го знаеш.

— Гейбриъл…

— Интелектуално и физически, както и метафизически — увери я той.

— Гейбриъл, замълчи! — Тя сложи пръсти върху устните му, за да го накара да спре да говори. — Повярвах ти, когато каза, че не искаш да се омъжа за теб, само за да доставиш удоволствие на баща си или защото искаш да уважиш някаква традиция на Обществото Аркейн.

Мъжът лениво се усмихна.

— Значи, имаме някакъв напредък.

Вениша поклати глава.

— Подозирам, че искаш да се омъжа за теб, защото се чувстваш отговорен за всичко, което се случи.

Той престана да се усмихва.

— За какво говориш?

— Фактът, че въпреки че те прелъстих първа, аз бях, в крайна сметка, девствена. В допълнение се чувстваш отговорен за опасността, в която се оказахме аз и семейството ми, защото правих снимки на колекцията в Аркейн Хаус. Ти си благороден човек, Гейбриъл. Човек на честта. Съвсем естествено е, че изпитваш чувство за морален дълг към мен, защото обвиняваш себе си за събитията, които станаха.

За нейна най-голяма изненада той започна да се усмихва по неговия мистичен и съблазнителен начин.

— Разбрала си го погрешно, сладка моя.

— Моля?

— Позволих си да бъда прелъстен в началото на тази афера, защото вече бях решил, че ти си жената за мен. Влюбих се в теб още вечерта, когато прекрачи прага на Аркейн Хаус със своя безценен фотоапарат в ръка.

Вениша беше шокирана, почти бездиханна.

— Наистина ли?

— Когато се зае да ме прелъстяваш, разбрах, че си привлечена от мен, но не възнамеряваш връзката ни да е дълготрайна. Казах си, че ако постъпя хитро, ако изчакам подходящия момент и ако ти позволя да ме съблазниш, бих могъл да те накарам ти също да се влюбиш в мен.

— О, Гейбриъл!

— Имах стратегия. Стратегията на ловец, ако предпочиташ. После онези двама натрапници се появиха и всичко се превърна в пълен хаос. Поне за известно време. Но сега изглежда, че нещата са дошли отново по местата си. Затова, питам те отново, ще се омъжиш ли за мен?

— Нали разбираш, че Амелия, Едуард и Беатрис са част от пакета? — каза тя, нетърпелива да се изяснят.

— Разбира се! Те са от семейството. Мисля, че ме харесват достатъчно, нали?

Младата жена се усмихна.

— Всички те много държат на теб.

Той я хвана за ръка и целуна дланта й.

— А ти, моя любов? Също ли държиш на мен?

Вениша почувства как изведнъж й става леко. Цяло чудо беше, че краката ми не се отлепиха от земята, мина й през ума.

— Обичам те с цялото си сърце! — прошепна тя.

Чу вратата на библиотеката да се отваря точно когато Гейбриъл я придърпа в прегръдката си. Извърна глава и видя Беатрис, Амелия, Едуард, Марджъри, Иполит и мистър Монтроуз, скупчени на входа.

— Извинете, че ви прекъсваме! — каза Иполит. — Помислихме си, че е по-добре да проверим как вървят нещата тук.

Гейбриъл погледна към групата светнали в очакване лица.

— Щастлив съм да ви съобщя, че скоро ще се изнеса от таванското помещение.