Аманда Куик
Опасна аура (40)

39

За да влезе в сградата, се наложи да счупи едно малко квадратно стъкло на задната врата. Знаеше, че когато парчетата бъдат открити, мъжът, който наричаше себе си лорд Акланд щеше да разбере, че някой е влизал в къщата, но нямаше как да бъде избегнато.

Вътрешността на къщата беше потопена в тъмнина, но в действителност всяка повърхност, всяка дръжка на врата и всеки парапет пазеше следите на човек, който е способен да убива.

Притеснителните паранормални пулсации възбудиха неговите собствени способности, увеличиха нивото на възприятията му. Изключително осезателно усещаше всичко, което го заобикаляше. Слухът и зрението му се изостриха, докато се движеше надолу по коридора.

Обонянието му също беше много по-чувствително. Долови остър лъх на влага, подсилена от неприятната миризма на гниеща растителност. В къщата миришеше на блато. Зловонието не се носеше от кухнята. Вероятно бяха оставили една от баните да потъне във влага и да плесеняса.

Набързо огледа кухнята, но в нея нямаше нищо интересно, както и в прилежащия към нея килер. Тръгна по главния коридор и стигна до гостната. Мебелите бяха увити в предпазни калъфи.

Малко по-късно откри, че положението в библиотеката беше същото. По лавиците имаше само няколко стари книги. Чекмеджетата на писалището бяха празни.

Все едно тук живееше призракът на Акланд.

Между слабата светлина, която се процеждаше през прозорците от уличните лампи, както и неговото собствено, подсилено от паранормалните му способности зрение, не му беше необходимо да пали лампа, за да може да се качи по стълбите.

Неприятната влага и миризмата на нещо гниещо започнаха да стават по-силни, докато наближаваше междинната площадка. Той подуши изучаващо въздуха и долови аромата на земя и още нещо. Мъртва риба.

Силно заинтригуван, той последва задушливите изпарения надолу по коридора и спря пред една затворена врата. Изобщо не се съмняваше, че отвратителната миризма идва от другата й страна. Спомен от детството изплува в съзнанието му.

Мястото миришеше подобно на гигантски аквариум, помисли си той; такъв, с който не всичко е наред.

Огромни, сложно конструирани терариуми стояха върху работни плотове из цялата стая. През стъклените им куполовидни капаци можеше да види разнообразие от миниатюрни ландшафти. Папратите изглежда бяха доминиращ представител на растителния свят.

В импровизираните парници имаше и други неща.

Нещо се раздвижи плавно зад стъклото на най-близкия терариум. Когато се приближи, забеляза отблясъка на студени, искрящи, нечовешки очи, които го наблюдаваха.

Лъжливият Акланд очевидно счита себе си за естествоизпитател.

Обърна се отново към аквариума. Със сигурност беше най-големият, който бе виждал, дори приличаше на малко езеро.

Едната страна на здраво подсиления резервоар беше направена от дебело стъкло. Дори и със своето паранормално зрение не успя да види в дълбочина. Запали лампа и я вдигна нагоре. Две малки мъртви риби се носеха точно под повърхността.

Независимо как и колко накланяше светлината, не можеше да види на повече от инч или два във водата, защото резервоарът беше затлачен с водни растения. Те оформяха една истинска джунгла и бяха създали балдахин от листа на повърхността на водата.

Изгаси лампата и се огледа. Едно писалище бе разположено близо до прозореца. Книги запълваха близкостоящата библиотека. За разлика от томовете на долния етаж, по тези липсваше прах и бяха много често използвани. Когато се приближи, можа да прочете заглавията върху гръбчетата им. Разпозна няколко текста върху естествената история, както и „Произход на видовете“ на Дикенс. Ако Акланд имаше още някакви тайни, то те щяха да са в тази стая, помисли си Гейбриъл. Започна методично да претърсва за сейф или някакво друго подсигурено тайно място.

Точно беше издърпал ъгъла на подозрително разположен килим, когато чу слаб звук, идващ от долния етаж.

Някой беше отворил една от вратите.