Аманда Куик
Опасна аура (39)

38

— Какъв е този внезапен интерес към лорд Акланд? — попита Вениша.

Беше седнала срещу Гейбриъл в неосветена карета, докато наблюдаваха улицата пред резиденцията на Акланд. Прозорците на приземния етаж на голямата къща светеха, но завесите бяха плътно затворени. Отвън гъстата мъгла отразяваше светлината на уличните лампи и създаваше зловеща, неземна атмосфера.

Младата жена беше облечена в мъжкото облекло, което бе носила в клуб „Джейнъс“. Двамата с Гейбриъл седяха в спрялата карета почти от час. Беше уверена, че както конете, така и кочияшът отдавна са задрямали.

— Приехме, че той е наивникът, който неволно е бил замесен в аферата на мисис Флеминг — обясни спътникът й. — Източник на пари и достъп до висшето общество. Но Хароу и баща ми казаха, че са с впечатлението, че от няколко месеца въпросният господин не само е изгубил разсъдъка си, но е и тежко болен.

— За какво мислиш? — попита младата жена.

— По време на разговора с баща ми в парка днес следобед, ми хрумна, че вероятно новопоявилата се издръжливост на Акланд вероятно се дължи на нещо много повече от терапевтичното влияние на мисис Флеминг.

Хладина, която нямаше нищо общо с мъглата, се разля из цялата й нервна система.

— Да не би да намекваш, че някой се представя за лорд Акланд?

— Като се замислиш, да се преструваш на стар глупак, който е омаян от красива интригантка, е превъзходна маскировка, не е ли така?

— Но ако не е истинският лорд, кой е той тогава и как е успял да заеме мястото му?

— Моля, въпросите един по един — каза Гейбриъл. — Със сигурност знаем, че мъжът, който живее в тази къща, е измамник. Това е, в което искам да се убедя тази вечер. С малко късмет, той ще излезе, за да отиде при очарователната мисис Флеминг за няколко часа или може би до клуба си. Ако го направи, се надявам да имаш възможност да видиш аурата му.

— Мислиш, че съм я виждала и преди? — попита Вениша неспокойно.

— Да.

— Вероятно някой от клиентите ми, които съм снимала?

— Шшш! — прошепна Гейбриъл. — Светлините в къщата изгасват. Акланд или се качва към втория етаж, за да отиде да си легне, или излиза за вечерта.

Младата жена отново се обърна към сградата. Входната врата се отвори. Единствената останала светлина беше от полилея с газени лампи в предното фоайе. Силуетът на мъжа за кратко се открои в ярката им светлина. След това изгаси осветлението и несигурно заслиза по стълбите с бастун в ръка. Спря, за да затвори портата, преди да продължи бавно и несигурно към улицата.

Когато стигна до тротоара, наду свирката си. В отговор се появи някакъв файтон. Изскочи бързо иззад ъгъла и се отправи към Акланд.

Вениша осъзна, че само след няколко секунди екипажът ще се окаже между нея и лорда, което щеше да попречи на полезрението й.

Концентрира се и накара всичко в нея да замре. Тъмният, обвит в мъгла свят, се превърна в негатив на фотографски образ. Срещу нея силната, контролирана аура на Гейбриъл пулсираше заплашително. Смътно усещаше аурата на кочияша на приближаващия се файтон. Енергията му танцуваше по блуждаещ начин, което я накара да предположи, че човекът си бе подпийнал.

Младата жена се съсредоточи върху прегърбената фигура на Акланд, облегнал се тежко върху бастуна си, докато чакаше файтона да спре.

Около него се носеше призрачна енергия — плътни, обезпокоителни тъмни сенки, които нямаха имена, но караха кръвта да замръзва.

— Вениша? — нежно каза Гейбриъл.

Тя премигна, пое си дълбок, успокояващ дъх и си възвърна нормалното зрение. Файтонът беше спрял пред Акланд. Той с мъка се качи в тясното пространство на превозното средство. Екипажът потегли надолу по улицата.

Гейбриъл се наведе напред и уви пръстите си около китката й.

— Добре ли си?

— Да — успя да каже тя. Осъзна, че трепери. — Да, добре съм.

— Той е убиецът, нали? — попита я. Във всяка казана от него дума усети увереността на ловеца, който е забелязал жертвата си. — Онзи, който видя да бяга от тъмната стаичка, където Харолд Бъртън изпи подправеното си с цианид бренди.

Тя стисна много силно дланите си.

— Да.

— Акланд беше на приема онази вечер с мисис Флеминг. Двамата си тръгнаха преди фотографът да изчезне. Но лордът много лесно е можел да се върне в изложбената зала, като използва стълбището, което води към алеята, отстрани на сградата.

— Явно е имал уговорка с Бъртън да се срещнат в тъмната стаичка — предположи Вениша.

— Подозирам, че Акланд или който и да играе тази роля, е бил заможният, мистериозен клиент на фотографа, онзи, който му е платил да те следи, както и хората, с които се срещаш.

— Какво ще правим сега? Нямаме доказателства за нито едно от тези неща.

Гейбриъл пусна китката й. Облегна се назад на седалката и със замислено изражение се загледа в голямата къща.

— Няма прислуга — каза накрая.

— Моля?

— Имаме една много голяма къща и очевидно недъгав стар човек, който живее в нея, заможен стар човек при това. И въпреки всичко, няма никой, който да го изпрати до вратата, да изгаси лампите или извика файтон.

Младата жена огледа голямата, обвита в мъгла къща.

— Може да е дал свободна вечер на персонала си.

— Мисля, че е много по-вероятно да не позволява на слугите си да остават в дома му през нощта, защото се страхува, че може да разкрият тайните му — предположи Гейбриъл.

Вдигна резето на вратата на каретата.

Изплашена, тя постави ръката си върху неговата.

— Какво правиш?

Той погледна надолу към ръкава си, все едно бе изненадан от това, че го докосва.

— Ще проверя дали мога да вляза в тази къща и да поогледам.

— Не трябва да го правиш.

— Никога няма да ми се отдаде по-добра възможност. — Приготви се да мине покрай нея. — Ще инструктирам кочияша да те закара направо до къщата на родителите ми и да изчака да се прибереш безопасно вътре.

— Гейбриъл, не ми харесва това.

— Тази работа трябва да се свърши колкото се може по-скоро.

Остана достатъчно дълго, за да целуне страстно устните й, след което скочи с лекота на тротоара.

Затвори вратата, поговори набързо с кочияша и се шмугна в плътните сенки на нощта.

Вениша погледна назад, когато каретата тръгна надолу по улицата. Не успя да види никаква следа от Гейбриъл, нито дори аурата му. Бе изчезнал като дим в мъглата.