Аманда Куик
Опасна аура (38)

37

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това, че не си женен за мисис Джоунс? — Иполит се закова на място по средата на парка и се извъртя, за да е лице в лице с Гейбриъл. — Живееш в къщата й като неин съпруг. Майка ти и аз бяхме информирани, че двамата се показвате в обществото като почтена женена двойка.

Въпреки уверението, което бе дал на Вениша, знаеше, че това нямаше да мине гладко, напомни си Гейбриъл.

Беше поканил баща си да го придружи за една разходка в парка за този разговор. Познаваше достатъчно добре родителя си, за да очаква, че ще хвърчат искри, когато новината за фалшивата женитба му бъде съобщена. Не беше разочарован. Иполит показваше всички признаци, че всеки момент ще избухне в пламъци.

— Осъзнавам как изглежда ситуацията, сър.

— Настоявам да узная какво става тук, Гейб! Майка ти ще бъде разтърсена до дъното на душата си, когато разбере, че само се представяш за съпруг на мисис Джоунс.

— Надявах се да приключа с цялата тази история преди двамата с нея да се върнете от Италия.

— Наистина ли?

— Позволете ми да обясня!

Набързо разказа на баща си за случилите се събития. Изражението на по-възрастния мъж премина през най-различни емоции, започна с ярост и завърши с удивление.

— Мили Боже! — възкликна Иполит, нежелаещ да признае, че е заинтригуван. — Изобщо не повярвах, че насиненото ти око е в резултат от удар във врата в тъмното.

— Е, все пак беше доста тъмно и имаше някакви врати.

Баща му седна на една пейка наблизо и здраво обви длани около дръжката на бастуна си.

— Мислиш, че тази мисис Флеминг и някакъв непознат със способности, подобни на твоите, са замесени в кражбата на формулата?

— Да. — Гейбриъл седна, наведе се напред и отпусна между коленете си силно стиснатите си длани. — Не успях да разбера как мисис Флеминг и нейният съучастник са научили за формулата, камо ли защо някой е изпратил двама души да се опитат да откраднат ковчежето. Планирам да продължа проучванията си, но междувременно трябва да съм сигурен, че Вениша и семейството й, както и Монтроуз, са в безопасност.

— Ще се погрижим за това, като ги преместим в градската къща — отвърна баща му. — Няма защо да се притесняваш. Веднъж, след като къщата бъде обезопасена, тя ще е толкова сигурна, колкото крепост.

— Ще имам нужда от вашата помощ, сър.

— Готов ли си вече? — Иполит изглеждаше щастлив. — Какво ще искаш да направя?

— Мисис Флеминг със сигурност знае кой съм аз, но ми се струва малко вероятно да е срещала вас. Щях да я следя днес и може би да разбера дали има начин да вляза в къщата й, за да поразгледам.

— А! — възкликна баща му, а в зелените му очи проблесна ентусиазъм. — Искаш да играя ролята на твой шпионин?

— Това ще ми даде възможност да направя някои проучвания в друга сфера.

— В каква друга насока?

— След срещата ми с неканения гост в къщата на Монтроуз снощи, размишлявах много. Какво знаете за лорд Акланд?

— Не много. — Баща му се замисли за кратко. — Движеше се във висшето общество преди години, точно по времето, когато ухажвах майка ти. Срещали сме се на някои от баловете и соаретата и принадлежим към едни и същи клубове. Не мисля, че той някога се е женил.

— Има ли някаква възможност да е бил член на Обществото Аркейн или тясно свързан с някого, който е?

— Мили Боже, не! — отвърна много уверено Иполит. — Човекът изобщо не беше академичен тип. Беше добре известен комарджия и развратник в младите си години. Последното, което чух за него, беше, че е станал жертва на старческа сенилност и е на смъртно ложе.

— Хората непрекъснато ми казват това.