Аманда Куик
Опасна аура (34)

33

Розалинд Флеминг се наклони напред и се взря още по-отблизо в позлатеното огледало в будоара си. Страх и ярост преминаха през нея. Вече нямаше никакво съмнение. Леки, фини бръчици бяха започнали да се появяват в ъгълчетата на очите й.

Гледаше втренчено образа си, насилвайки се да приеме онова, което знаеше, че щеше да се превърне в реалността в бъдеще. Пудрата и ружът щяха да й бъдат от полза за известно време — в най-добрия случай за още две-три години. После красотата й бавно и неизбежно щеше да повехне.

Винаги беше считала външния си вид като едно от двете й достойнства. Когато пристигна за първи път в Лондон, наивно беше вярвала, че красотата й ще се окаже най-полезното нещо и беше планирала цялата си стратегия съответно с това.

Обаче много скоро бе разбрала недостатъка на плана си. Да привлече вниманието на някой джентълмен, който се движи в изисканите висши кръгове, се бе оказало много по-трудно, отколкото предполагаше. Подобни мъже имаха богат избор от красиви жени. При единия или двата случая, когато беше достатъчно успешна да бъде забелязана от богати мъже, бързо бе научила, че те бяха като малките момчета: лесно се отегчаваха от играчките си и с готовност започваха да търсят нови, по-красиви и по-млади.

За щастие, можеше да разчита и на втория си актив — талантът да хипнотизира и изнудва. Тези умения й бяха помогнали да си изкарва прехраната като практикуващ медиум, но преди няколко месеца те се оказаха не особено перспективни в това да й помогнат да се сдобие със състоянието и социалното положение, за които жадуваше.

Така както Лондон беше пълен с привлекателни жени във всеки един кръг на висшето общество, той също гъмжеше от шарлатани и измамници, които твърдяха, че притежават паранормални способности. Състезанието беше жестоко сред двете групи мошеници и дори един истински надарен хипнотизатор можеше да постигне такива резултати, каквито и тя. Проблемът беше, че на човек му се налагаше непрекъснато да подновява и засилва командите, дадени на обекта, за да го накара да направи онова, което се искаше от него. Това бе изключително изтощителна работа, която много често се объркваше.

През последните няколко месеца бе започнала да вярва, че късметът най-накрая се бе обърнал в нейна полза. Изглеждаше така, все едно има всичко: достъп до финансови ресурси, далеч над онова, което някога бе имала, както и позиция във висшето общество.

Обаче нейната бляскава, прекрасна мечта бе на ръба да се сгромоляса и да се превърне в кошмар.

И тя знаеше кой точно беше виновен за това: Вениша Джоунс.