Аманда Куик
Опасна аура (3)

2

Постави я права пред камината. Докато устните му продължаваха да държат нейните като заложници, започна да разкопчава кукичките на твърдия корсаж на роклята й. Независимо от топлината идваща от огъня, тя отново потрепери. Изведнъж се почувства много щастлива от факта, че се числеше към онези жени, които намираха носенето на корсет за нездравословно и неудобно. Щеше да бъде твърде неловко да стои така, докато Гейбриъл развързваше корсета й, мина й през ума.

Странно неориентирана и леко нестабилна, младата жена инстинктивно обви ръце около раменете му. Когато усети добре оформените мускули под ризата, някаква непозната топлина затанцува вътре в нея.

Импулсивно сви дланите си, докато ноктите й се забиха в него.

Гейбриъл лениво се усмихна:

— Е, скъпа мис Милтън, наистина вярвам, че ще ме подлудите тази нощ.

Тежката рокля се свлече на пода преди дори да разбере, че я е разкопчал. Пурпурните фусти се скупчиха в нозете й. Когато положи ръка върху гърдата й, тя рязко и накъсано си пое въздух. През тънката материя на долната си риза, Вениша ясно усещаше пръстите му да галят нежно, подканващо зърното й.

Следващото нещо, което осъзна, беше, че косата й се спуска по голите й рамене. Явно бе махнал фибите, помисли си тя.

Мина й през ума, че въпреки плановете й да го прелъсти, сега той водеше играта. Разбира се, като опитна светска дама, тя трябваше да направи нещо по-смело.

Хвана единия край на папионката му и я дръпна силно.

Малко прекалено силно.

Гейбриъл се разсмя дрезгаво:

— Да не би да имате намерение да ме удушите преди още да сме приключили с нашите занимания, мис Милтън?

— Съжалявам — прошепна тя ужасена.

— Позволете ми.

Той сръчно развърза възела. За кратко време я повъртя из пръстите си и след това, за нейна изненада, леко я уви около шията й. На светлината на огъня очите му потъмняха от надигащото се чувство, което, бе сигурна, че е желание.

Само след няколко минути всичко, което носеше, беше черната копринена лента. Затвори очи при мисълта, че стоеше чисто гола пред любовника на мечтите си.

— Много сте красива — каза той с устни, допрени до шията й.

Знаеше, че това не е пълната истина, но изведнъж се почувства изключително привлекателна — такова беше въздействието на гласа му и атмосферата в стаята.

— Вие също — измърмори тя очарована.

Мъжът нежно се засмя, вдигна я и я настани върху кадифените възглавнички на канапето. Замаяна от завладяващите я вълнения и емоции, Вениша затвори очи. Канапето поддаде под тежестта му. Чу единият му ботуш да пада на пода, а след това и другият.

Гейбриъл стана от канапето. Отвори очи точно навреме, за да го види как сваля ризата си. В златистата светлина на огъня забеляза, че имаше добре сложено, силно тяло.

Освободи се от панталоните си и ги хвърли настрана.

Когато се обърна отново към нея, тя замръзна при вида на възбуденото му тяло.

Той също остана неподвижен.

— Какво има? — попита.

— Нищо — едва успя да каже. Не можеше да си признае, че за първи път виждаше гол и възбуден мъж. За една светска дама, това нямаше да е нещо ново, напомни си тя.

— Намирате гледката за неприятна ли? — попита я, все още стоящ неподвижно.

Младата жена си пое дълбок, успокояващ дъх и колебливо се усмихна.

— Намирам това, което виждам, за много… стимулиращо — прошепна тя.

— Стимулиращо? — Прозвуча така, като че ли не знаеше какво да каже. След това Гейбриъл се усмихна загадъчно. — Мисля, че използвахте този термин, за да опишете работата си тук, в Аркейн Хаус. Това означава ли, че бихте искали да подготвите фотоапарата си, преди да продължим?

— Мистър Джоунс!

Той се приближи, а смехът му беше нисък и гърлен. Докато се навеждаше над нея, плъзна едното си мускулесто бедро между краката й.

Мълвеше горещи, възбуждащи, шокиращи, порочни слова, докато целуваше голата кожа на гърдите й. Тя отговори импулсивно, не с думи, защото й беше невъзможно да говори, а с тялото си. Извиваше се и се въртеше под тежестта му, вкопчвайки се в него.

Много скоро престана да й говори. Дишането му стана по-дрезгаво. Можеше да усети как мускулите му се стягат под пръстите й. Загадъчната възбуда, която избухваше в нея, беше толкова наситена, че дори не успя да се изненада, когато той протегна ръка и загали женствеността й.

Нуждаеше се да я докосва така. В действителност, имаше нужда от още и още.

— Да — прошепна Вениша. — Моля ви, да!

— Всичко, което пожелаеш — отвърна с дрезгав шепот Гейбриъл. — Всичко, което пожелаеш. Само трябва да го кажеш.

Той я гали, докато тя започна да го моли да я освободи от нещо, което не можеше да опише. Когато пръстът му се плъзна в нея, усещането й, че нещо трябва да се случи веднага, стана нетърпимо.

Осъзна, че подобно усещане се надигаше и в него, тъй като изстена така, като че ли някъде дълбоко в себе си усещаше болка. Вече не я докосваше с изключителната нежност на любовника-джентълмен. Вместо това се бореше за прегръдката й, измъчваше я, предизвикваше я. И тя отвърна на действията му, опиянена от чувствената битка.

— Вие сте създадена за мен — внезапно каза той, все едно думите бяха изтръгнати от него. — Вие сте моя.

Това беше твърдение, а не думи от любовната игра. Деклариране на факт, който не търпеше обсъждане.

Хвана лицето й в дланите си.

— Кажете го! Кажете, че сте моя.

— Ваша съм. — За тази нощ, додаде тя наум, прокарвайки нокти по гърба му.

Енергията ги завъртя в колелото си. Аурата й мина през някакво отдалечено кътче от съзнанието й, като по някакъв необясним начин се беше сляла с неговата, създавайки някаква невидима метафизична буря, която погълна изцяло и двамата.

Когато Вениша леко присви очи, осъзна, че паранормалното й зрение влизаше и излизаше от фокус. Светлината и сянката непрекъснато сменяха местата си.

С ръка Гейбриъл се нагоди към нея. Плъзна се леко и след това, с един-единствен, безмилостен тласък, проникна дълбоко в нея.

Болката рязко я прониза, изваждайки я от чувствения й транс.

Младият мъж замръзна, всеки негов мускул бе твърд като камък.

— Мили Боже! — промълви той. Вдигна глава и я погледна с очи, които бяха толкова опасни, колкото и потъмнялата му аура. — Защо не ми казахте?

— Защото знаех, че ще спрете, ако ви кажа — прошепна тя, прокарвайки пръсти през косата му. — А не исках да спирате.

Човекът изстена.

— Вениша!

Но енергията, която веднъж бяха освободили, започна отново да се възпламенява. Гейбриъл наведе устните си към нейните за целувка, която едновременно издаваше чувството му за собственост и силна страст.

Когато я освободи, тя накъсано си пое дъх, размърда се в опит да се нагоди към тази интимна инвазия.

— Недейте! — нареди й. — Не се движете!

Звучеше така, сякаш му беше трудно да диша.

Тя леко се усмихна, обвивайки ръце около врата му и привличайки го още по-плътно към себе си.

— Осъзнавате ли, че ще си платите за това? — попита я.

— Точно на това се надявам!

Той започна бавно да излиза от нея.

— Недейте! — Вениша здраво се вкопчи в него, в опит да го задържи дълбоко вътре в себе си.

— Никъде няма да ходя — отвърна мъжът.

Думите му прозвучаха едновременно като обещание и сладка заплаха.

Отново влезе в нея, изпълни я, разтегна я до краен предел. Тя отчаяно го искаше, но не би могла да понесе и повече от това.

Без предупреждение, огромното напрежение събрало се в нея, я помете като неудържима вълна — удоволствие толкова силно, почти граничещо с болка.

С екзалтиран вик Гейбриъл влезе в нея за последен път. Неговото освобождаване накара паранормалната енергия да се възпламени с такава сила, че Вениша остана удивена как не подпали цялата Аркейн Хаус.