Метаданни
Данни
- Серия
- Обществото на Аркейн (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Second Sight, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Illusion, 2020 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,6 (× 38гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- in82qh(2020)
Издание:
Автор: Аманда Куик
Заглавие: Опасна аура
Преводач: Illusion
Година на превод: 2020
Език, от който е преведено: английски
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: роман
Националност: английска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14018
История
- —Добавяне
24
Отговорът от Хароу беше изключително бърз. Една бележка и пакет бяха доставени до задната врата на къщата на Сътън Лейн в пет часа същия следобед. Вениша даде бакшиш на малкото момче, което донесе пратката, след което я понесе към втория етаж.
Когато стигна до площадката, гласът на Гейбриъл я спря насред крачката й.
— Какво носите там? — попита той от сянката на стълбите за таванското помещение.
Тя погледна нагоре, стиснала здраво кутията, и се взря в него, докато той се приближаваше към нея. Този мъж наистина имаше способността да се появява точно когато се надяваше да е ангажиран някъде другаде, мина й през ума.
— Получих съобщение от Хароу, че е намерил някого, който може да ми помогне с информация за мисис Флеминг. Уредил е да се срещна с човека тази вечер.
— Разбирам. — Гейбриъл спря пред нея. Той също носеше някакъв пакет. Беше го мушнал под мишница, увит с кафява хартия и със странна форма. — В колко часа ще излезете?
— Хароу пише, че трябва да съм там в девет.
Мистър Джоунс кимна.
— Ще ви придружа.
— Не е необходимо да променяте плановете си — бързо отвърна тя.
— Не е проблем.
— Уверявам ви, че ще бъда в пълна безопасност.
— Разбирам, че той е ваш приятел и без съмнение такъв, на когото може да се вярва, но настоявам да ви придружа, особено след като не познавате лично човека, с когото ще се срещнете.
Тя стисна пакета си дори още по-силно.
— Понякога звучите толкова загрижен като че ли сте ми истински съпруг, сър, като един от онези, които не са със съвременни възгледи.
— Съкрушен съм от лошото ви мнение за мен, но ще се постарая да не правя сцени. — Облегна се върху парапета и небрежно хвърли поглед към кутията, която тя носеше. — Не че сте специалист по въпроса как се държат истинските съпрузи.
Гневът премина през цялото й тяло.
— Ако намеквате това, само защото баща ми не е бил официално женен за майка ми, наистина не знам нищо за благопристойното поведение на един съпруг…
Гейбриъл потръпна.
— Не съм искал да кажа подобно нещо. Имах предвид, че вие самата никога не сте била омъжена.
— О-о! — Тя се успокои. Любопитство замести краткотрайния й гняв. — А вие, сър?
— Не, Вениша, никога не съм имал съпруга. Като вземем предвид липсата на опит и на двама ни, мисля, че се справяме доста добре по отношение на брака, не мислите ли? Което не означава, че няма неща в нашата връзка, които не се нуждаят от подобрение. — Посочи кутията, която тя държеше. — Подарък?
— Дрехите, които ще нося тази вечер.
— Нова рокля? Надявам се, че не е наситено черна. Ако не прекратите скоро траура си, хората ще започнат да си мислят, че не сте доволна от завръщането на съпруга си.
— Черното се е превърнало в моя отличителна черта, сър. — Погледна към неговия пакет. — Накъде сте се запътили?
— Имам среща в парка с вашия брат.