Аманда Куик
Опасна аура (18)

17

Из таванското помещение се разнесе звукът от бързи крачки. Гейбриъл избърса последните остатъци от пяната за бръснене от лицето си, хвърли кърпата настрани и пресече малката, натъпкана с мебели стая, за да отвори вратата.

Пред него стоеше Едуард. Ръката му беше вдигната нагоре, готова да почука вежливо.

— Добро утро! — каза мъжът.

— Добро утро, сър! — Момчето се вгледа в него с очи, пълни с любопитство. — Все още не сте облечен.

— Да, така е.

— Мисис Тренч ме изпрати да ви предупредя, че закуската ще бъде готова след няколко минути.

— Благодаря! С нетърпение очаквам да си хапна хубаво, домашно приготвено ястие. Идвам след минутка.

Отдалечи се от вратата и взе чиста риза от една от закачалките върху стената.

— Ще ви изчакам — предложи Едуард, промъквайки се в стаята. — Мога да ви покажа пътя до стаята за закуска.

— Ще ти бъда много задължен — отвърна Гейбриъл. — Това ще ми спести лутането из цялата къща.

Наблюдаваше малкото момче в огледалото, докато закопчаваше ризата си.

Детето се огледа, изучавайки всеки предмет, който мъжът беше разопаковал. Изглеждаше изключително заинтригувано от подредените върху умивалника принадлежности за бръснене.

— Папа̀ държеше бръснарските си принадлежности в кожен калъф, подобен на вашия — отбеляза Едуард.

— Така ли? — Младият мъж приключи със закопчаването на ризата си и се замисли дали ще е необходимо да си сложи шалче. Когато си беше у дома, винаги слизаше на закуска само по риза. Но все пак неговият дом беше жилище на ерген.

— Да — потвърди момчето.

— Явно много ти липсва баща ти.

Едуард кимна. За момент не каза нищо. Гейбриъл си сложи копринено шалче и го завърза с четворен възел. Детето много внимателно наблюдаваше процеса на завързването.

— Папа̀ беше инвеститор — изведнъж изстреля то.

— Наистина ли?

— Пътуваше много често до Америка. Но когато си беше у дома, ме водеше за риба и ми показваше как се правят много различни неща.

— Това се очаква да правят бащите — каза младият мъж.

— Съпругът на сестра ти също може да прави подобни неща, нали?

Гейбриъл погледна детето.

— Да. Може.

Лицето на Едуард светна.

— Знам, че това е тайна и вие не сте ми истински батко и всичко останало. Но докато се преструваме, си мислех, че можете да ме научите на някои от нещата, които Папа̀ така и не успя да ми покаже.

— Не виждам защо да не се случи — съгласи се Гейбриъл.

— Чудесно! — Едуард се усмихна широко. — Не е необходимо да се притеснявате. Както ви обясних, сър, аз съм много добър в пазенето на тайни.

— Да, знам това.

— Имам голям опит, откакто мама̀ и папа̀ отидоха на небето — отбеляза детето с лека гордост. — По някакъв начин да се преструвам, че сте съпруг на сестра ми, е същото като тайната, която трябва да пазя за Папа̀.

— Разбирам.

— Папа̀ беше двоен съпруг.

Изражението на Гейбриъл остана безизразно.

— Двоен съпруг?

— Ами, така наричат джентълмен, който има повече от една съпруга.

— Двуженец — поправи го меко младият човек. Спомни си фотографията на внушителния мъж, която висеше на стената в кабинета на Вениша.

Тази информация обясняваше много неща, мина му през ума.

— Папа̀ имаше друга жена и някакви деца в Ню Йорк, където ходеше по работа два пъти годишно. Не бяхме разбрали за това, докато двамата с мама̀ не загинаха в железопътната катастрофа. Тъй като Папа̀ е бил двуженец, това означава, че Вениша, Амелия и аз не сме негови истински деца.

— Грешиш, Едуард. Независимо от обстоятелствата относно връзката на родителите ви, вие със сигурност сте истински деца на баща ви.

— Леля Беатрис казва, че ние сме не… — Малкото момче се затрудни да произнесе думата. — Не-нещо си.

— Незаконородени.

— Да, точно така. Както и да е, след като мама̀ и Папа̀ умряха, разбрахме, че мистър Клийтън е изчезнал с парите, които трябваше да ни бъдат дадени. Леля Беатрис каза, че това било огромна беда, защото един достатъчно голям приход, би потулил цял куп грехове от останалия свят. Тя казва, че ако не бил талантът на Вениша във фотографията, сме щели най-вероятно всички да се окажем на улицата.

Гейбриъл вече беше стигнал до заключението, че младата жена издържа цялото семейство, но това обясняваше защо се е наложило да поеме върху раменете си такава огромна отговорност.

— Кой е мистър Клийтън? — попита младият мъж.

— Деловият партньор на Папа̀. Той открадна наследството ни. Папа̀ винаги отбелязваше, че ако нещо ужасно се случи с него, ние ще бъдем достатъчно добре осигурени финансово. Само дето не се случи така, защото мистър Клийтън взе парите ни и избяга.

— Копеле! — възнегодува Гейбриъл.

— Да, знам, че съм копеле. — Долната устна на Едуард потрепери. — Това е още една дума за незаконороден, нали? Леля Беатрис, Вениша и Амелия мислят, че не я знам, но аз дочух леля да казва на сестрите ми, че хората ще ни наричат така, ако разберат, че Папа̀ не е бил женен в действителност за мама̀.

Гейбриъл приклекна пред малкото момче.

— Говорех за мистър Клийтън, не за теб, Едуард.

Бръчката върху челото на детето стана по-дълбока.

— Той също ли е бил незаконороден?

— Нямам представа. Но това няма никакво значение, защото аз използвах неподходящата дума да го опиша. Да си незаконороден не е лошо нещо; това е само някакъв факт. Като например да имаш червена коса и сини очи. Това не говори за характера на човека. Разбираш ли ме?

— Мисля, че да.

— Сега ме слушай внимателно, защото ще ти кажа нещо, което моят баща ми сподели, когато бях на твоята възраст. Трябва винаги да го помниш, защото е важно.

— Да, сър.

— Няма никакво значение дали баща ти е бил официално женен за майка ти. Ти не си отговорен за това, което той е направил. Но си отговорен за това, което ти правиш. Всеки човек трябва да се грижи за своята собствена чест, а ти ще се грижиш за твоята. Това е важното.

— Да, сър.

Гейбриъл се изправи, положи ръка върху рамото на Едуард и го поведе към вратата.

— Сега, след като вече сме изяснили този въпрос, отиваме долу да закусим.

— Да, да тръгваме. — Момчето се усмихна широко; изглеждаше много по-щастливо, отколкото преди минута. — Обикновено закусваме бъркани яйца с масло и препечени филийки в сряда, но мисис Тренч каза, че тъй като в къщата вече има мъж, днес ще има и пушена сьомга. Тя твърди, че на мъжете им е необходима по-силна храна.

— Икономката очевидно е много мъдра жена.

Излязоха от вратата и тръгнаха надолу по тесните стълби.

На междинната площадка Едуард погледна нагоре към Гейбриъл.

— Вие така и не ми казахте правилната дума, сър.

— Правилната дума за кое?

— За мистър Клийтън. Заявихте, че копеле не е точната дума, която може да го опише.

— Така е.

— Тогава коя е точната дума?

Гейбриъл обмисли задълженията си като съпруг на сестрата на детето.

— Ще ти кажа точния термин, но трябва да не забравяш, че един джентълмен никога не го употребява в присъствието на дами. Ясно ли е?

Лицето на Едуард светна в очакване на възможността да научи някои мъжки тайни.

— Да, сър. Обещавам никога да не я използвам пред леля Беатрис или сестрите ми.

— Също така не трябва да я използваш и пред мисис Тренч. Тя е почтена жена и на нея дължиш същото уважение, каквото на леля ти и сестрите ти.

— Добре. Обещавам да не я използвам и пред икономката.

— Най-подходящата дума, която описва мистър Клийтън, е кучи син.

— Кучи син — повтори внимателно Едуард, стараейки се да я научи правилно. — Това означава ли, че майка му е била женско куче?

— Не — отвърна Гейбриъл. — Още повече, това ще е обида за всички женски кучета.