Аманда Куик
Опасна аура (12)

11

Още две риби бяха умрели.

Носеха се точно под повърхността, бледи коремчета, блестящи с матовосребрист оттенък на светлината на газовата лампа.

Новият аквариум беше огромен в сравнение с предишните. Размерът и дълбочината на три вани, сложени една до друга. Беше изработен от дърво и стъкло, поддържани от здрава метална рамка. Предната част на резервоара беше направена от стъкло. Подводна джунгла от водни растения бе поставена, за да снабдява с хранителни вещества и да бъде естествено прикритие както за плячката, така и за хищника.

Убиецът взе едно кепче и улови умрелите риби. Дисекция на телата им би дала необходимата информация да се установи дали заболяване, или някоя естествена причина бяха причинили случилото се, но както изглеждаше, новите видове растения явно не произвеждаха достатъчно кислород. Половината от рибите в аквариума бяха измрели през последните два дни.

Да се пресъздаде Дарвиновият свят в миниатюрен вариант се беше оказало много по-сложно, отколкото човек би предположил. Законите на природата изглеждаха толкова поразително ясни и категорични, когато се разглеждаха абстрактно, но в действителност съществуваха прекалено много променливи. Температура, климат, заболявания, храна, дори съвпадения и шансове влизаха в действие, когато човек си имаше вземане-даване с реалния свят.

Но независимо от променливите, законите бяха неизменими. Над всички останали се открояваше най-великият закон от всичките: Оцелява само този, който може да се приспособи.

Убиецът изпитваше изключително задоволство от очевидното заключение: Единствено най-годните заслужават да оцелеят и живеят.

Природата, разбира се, беше се потрудила да се увери, че плячката поне се наслаждаваше на някакви защити. Беше необходимо да се поддържа балансът, в края на краищата. Къде щяха да са всички хищници, ако нямаше плячка?

Но не можеше да има каквото и да било съмнение коя група е била създадена и усъвършенствана от безмилостните, безпогрешни сили на естествения подбор да владее и управлява.

Знанието, че природата е предопределила да има хищници и жертви, беше много приятно. Това свидетелстваше само по себе си, че силните имат всякакви права — дори отговорност, съдба — да контролират и да доминират над слабите. Да се показва състрадание и милост е все едно да се отричат естествените закони.

Най-приспособимият има задължението да предаде нататък най-издръжливите отличителни белези, които са му били дадени. Да намери подходящата партньорка, здрава женска, която също притежава по-висши характеристики, е задължително.

Първият му избор на партньорка се беше оказал разочароващ, помисли си убиецът. Но сега беше достатъчно убеден, че има друг, много по-подходящ избор: жена, която по всяка вероятност беше надарена с уникалните способности, които той искаше да притежава майката на децата му.

Дълголетните традиции на Обществото Аркейн бяха добре известни сред членовете му. Той знаеше, че Гейбриъл Джоунс нямаше да избере някоя маловажна женска като фотографката — жена без пари и връзки в обществото — освен ако самата тя не притежаваше силни паранормални заложби.

Убиецът постави умрелите риби на масата за дисекция и посегна към ножа. Очи, които блестяха с хладнокръвна, нечовешка липса на емоции, го наблюдаваха от вътрешността на натъпканите с папрат терариуми със стъклени витрини, които бяха наредени по протежение на едната стена на стаята.

Насекомите, влечугите и морските обитатели представляваха най-крайните примери за огромната сила на естествения подбор в най-чистата му форма, мина през ума на убиеца. Нямаше сантименталност, нямаше емоции, семейни връзки, страст или политика в тези области. Животът беше стеснен до най-основните си елементи. Убий или умри.

Той се зае с работата си върху рибата. Несполучливите експерименти винаги бяха обезпокояващи, но не бяха и съвсем ненужни.