Метаданни
Данни
- Серия
- Детектив Спенсър (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ceremony, 1982 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Аделина Иванова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Робърт Паркър
Заглавие: Обредът
Преводач: Аделина Иванова
Година на превод: 1994
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Петриков“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1994
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: ДФ „Балкан прес“
Редактор: Николай Николов
Коректор: Росица Николова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13601
История
- —Добавяне
Глава 28
— Ще я насърчиш да проституира, така ли? — каза Сюзън. Бяхме у дома, камината бе запалена и ние седяхме на кушетката, вдигнали крака върху масичката.
— Това е единственото, което тя иска да прави. При Патриша Утли поне класата е по-висока. — В една голяма чиния между краката ни бяха сложени сирене, хляб, маслини, малки доматчета, кръгчета зелени пиперки и пушен салам. Бяхме отворили голяма бутилка „Божоле“.
Сюзън отпи от виното и каза:
— Имаш оригинални идеи. Не може да ти се отрече.
— Предложи по-големи възможности за избор.
— Има специални агенции, които се занимават с такива проблеми.
— А-ха. А защо не и един прекрасен дом с осиновители.
— Може би. Често тези две възможности са се отразявали благоприятно върху децата.
Винаги усещах, когато Сюзън започваше да говори професионално. Изразяваше се по-формално.
— Вече говорихме, че работата й като проститутка й предлага повече, отколкото е получавала досега.
— Да, но само в сравнение с живота в нейния дом, със стерилитета на нейните родители и техните очаквания и тесногръдия, конвенционалния град, който подхранва такива очаквания. Животът в Смитфийлд не е лесен, особено ако не искаш да се променяш според всеки. Това се отнася най-вече за държавните училища.
— Може би за нея е по-добре да е курва в действителност, отколкото курва в очите на своите съседи.
Сюзън поклати глава.
— Нека се обадя на някои мои познати от службите за младежите.
— Естествено. Да попитам ли Пойтрас, кой от тях би ни препоръчал?
Сюзън отново поклати глава и се намръщи.
— Не си справедлив. Сред тях има много честни хора. Не всички са като Пойтрас.
— Знам. Предполагам, че съм дисфункционален по отношение на институционните решения.
Умълчахме се. Изплюх една маслинена костилка в камината. Тя тихо изсъска. Пих малко „Божоле“. Направих си сандвич от сирийски хляб и сирене, с домат, кръг от чушка и една маслина. Преди да сложа маслината, извадих костилката й. Умението да комбинираш сирене със сурови зеленчуци е въпрос на пропорции. Опитах сандвича. Сиренето беше твърде много и убиваше останалите вкусове. Все пак го изядох. Трябваше ми много време за експерименти, много време, за да направя сандвича съвършен. Взех си от салама. Сюзън клатеше чашата си и наблюдаваше малкия водовъртеж, който се образуваше в нея.
— Отвращението — казах аз — е първата реакция на всеки, който се сблъсква с проституцията. Невъзможно е, когато мислим за нея, да не съжаляваме, че я има, така ли е?
Налях още вино в чашата си.
— Да. Така е. Предполагам, че ако сериозно се замислим и забравим обикновените предразсъдъци, ще трябва да признаем, че проституцията няма само едно лице.
— Права си. Има най-различни форми на проституция. Метафорично погледнато, те са практически неограничени. Всичко, което човек прави е за пари, а не за да получи признание — мисля, че и така може да се каже.
Сюзън ми се усмихна.
— Струва ми се, че те бях видяла преди време да строиш някаква виличка край едно езеро в Конкорд?
— Не аз, чичо Хенри. Той винаги е бил малко луд.
Виното се бе свършило. Донесох друга бутилка. Божолето има тръпка само когато го пиеш веднъж в годината.
— Дори реално погледнато — продължих — проституцията пак предполага различни неща. Едно момиче трябва да го прави по двадесет — тридесет пъти на нощ във входове и коли, а в същото време скъпоплатената проститутка работи само веднъж на вечер в хубав хотел.
— Може да се оправдаем, че от морална гледна точка това е едно и също.
— Защо се занасяш с мен, Сюз? Двамата добре знаем какво мисли всеки от нас за това.
— Знам. Просто искам да чуя как ще го формулираш.
— Нейният морал си е нейна работа. Моя работа е да я освободя и да й дам възможност сама да избира.
— И мислиш, че като я настаниш при някоя скъпо платена мадам в Ню Йорк, ще решиш проблема?
— Струва ми се, че това е възможно решение. Тя има право да проституира, ако желае. Както и правото да спре, когато пожелае.
— А ти имаш ли правото да й предоставиш толкова лесно тази възможност?
— Да.
— Да стане проститутка?
— Да, ако това й харесва. Не ми е работа да я уча какво би трябвало да харесва.
— И за хероина ли можеш да кажеш същото?
— Не. Но хероина може да причини смъртта й. Не съм чувал нищо подобно за нормалната проституция.
Огънят изсъска и едно малко балонче от мъзга се стече по единия край на дънера. За следващия сандвич експериментирах с по-малко сирене и с две кръгчета от чушка.
— Мисля, че грешиш. В края на краищата това, че тя продава себе си, а не продукта на своите ръце, може също да я убие — и в буквалния, и в преносния смисъл.
— Може би от нас се иска просто да изберем това, което ще е по-малко убийствено за нея.
— Може би е така.