Робърт Б. Паркър
Обредът (28)

Глава 28

— Ще я насърчиш да проституира, така ли? — каза Сюзън. Бяхме у дома, камината бе запалена и ние седяхме на кушетката, вдигнали крака върху масичката.

— Това е единственото, което тя иска да прави. При Патриша Утли поне класата е по-висока. — В една голяма чиния между краката ни бяха сложени сирене, хляб, маслини, малки доматчета, кръгчета зелени пиперки и пушен салам. Бяхме отворили голяма бутилка „Божоле“.

Сюзън отпи от виното и каза:

— Имаш оригинални идеи. Не може да ти се отрече.

— Предложи по-големи възможности за избор.

— Има специални агенции, които се занимават с такива проблеми.

— А-ха. А защо не и един прекрасен дом с осиновители.

— Може би. Често тези две възможности са се отразявали благоприятно върху децата.

Винаги усещах, когато Сюзън започваше да говори професионално. Изразяваше се по-формално.

— Вече говорихме, че работата й като проститутка й предлага повече, отколкото е получавала досега.

— Да, но само в сравнение с живота в нейния дом, със стерилитета на нейните родители и техните очаквания и тесногръдия, конвенционалния град, който подхранва такива очаквания. Животът в Смитфийлд не е лесен, особено ако не искаш да се променяш според всеки. Това се отнася най-вече за държавните училища.

— Може би за нея е по-добре да е курва в действителност, отколкото курва в очите на своите съседи.

Сюзън поклати глава.

— Нека се обадя на някои мои познати от службите за младежите.

— Естествено. Да попитам ли Пойтрас, кой от тях би ни препоръчал?

Сюзън отново поклати глава и се намръщи.

— Не си справедлив. Сред тях има много честни хора. Не всички са като Пойтрас.

— Знам. Предполагам, че съм дисфункционален по отношение на институционните решения.

Умълчахме се. Изплюх една маслинена костилка в камината. Тя тихо изсъска. Пих малко „Божоле“. Направих си сандвич от сирийски хляб и сирене, с домат, кръг от чушка и една маслина. Преди да сложа маслината, извадих костилката й. Умението да комбинираш сирене със сурови зеленчуци е въпрос на пропорции. Опитах сандвича. Сиренето беше твърде много и убиваше останалите вкусове. Все пак го изядох. Трябваше ми много време за експерименти, много време, за да направя сандвича съвършен. Взех си от салама. Сюзън клатеше чашата си и наблюдаваше малкия водовъртеж, който се образуваше в нея.

— Отвращението — казах аз — е първата реакция на всеки, който се сблъсква с проституцията. Невъзможно е, когато мислим за нея, да не съжаляваме, че я има, така ли е?

Налях още вино в чашата си.

— Да. Така е. Предполагам, че ако сериозно се замислим и забравим обикновените предразсъдъци, ще трябва да признаем, че проституцията няма само едно лице.

— Права си. Има най-различни форми на проституция. Метафорично погледнато, те са практически неограничени. Всичко, което човек прави е за пари, а не за да получи признание — мисля, че и така може да се каже.

Сюзън ми се усмихна.

— Струва ми се, че те бях видяла преди време да строиш някаква виличка край едно езеро в Конкорд?

— Не аз, чичо Хенри. Той винаги е бил малко луд.

Виното се бе свършило. Донесох друга бутилка. Божолето има тръпка само когато го пиеш веднъж в годината.

— Дори реално погледнато — продължих — проституцията пак предполага различни неща. Едно момиче трябва да го прави по двадесет — тридесет пъти на нощ във входове и коли, а в същото време скъпоплатената проститутка работи само веднъж на вечер в хубав хотел.

— Може да се оправдаем, че от морална гледна точка това е едно и също.

— Защо се занасяш с мен, Сюз? Двамата добре знаем какво мисли всеки от нас за това.

— Знам. Просто искам да чуя как ще го формулираш.

— Нейният морал си е нейна работа. Моя работа е да я освободя и да й дам възможност сама да избира.

— И мислиш, че като я настаниш при някоя скъпо платена мадам в Ню Йорк, ще решиш проблема?

— Струва ми се, че това е възможно решение. Тя има право да проституира, ако желае. Както и правото да спре, когато пожелае.

— А ти имаш ли правото да й предоставиш толкова лесно тази възможност?

— Да.

— Да стане проститутка?

— Да, ако това й харесва. Не ми е работа да я уча какво би трябвало да харесва.

— И за хероина ли можеш да кажеш същото?

— Не. Но хероина може да причини смъртта й. Не съм чувал нищо подобно за нормалната проституция.

Огънят изсъска и едно малко балонче от мъзга се стече по единия край на дънера. За следващия сандвич експериментирах с по-малко сирене и с две кръгчета от чушка.

— Мисля, че грешиш. В края на краищата това, че тя продава себе си, а не продукта на своите ръце, може също да я убие — и в буквалния, и в преносния смисъл.

— Може би от нас се иска просто да изберем това, което ще е по-малко убийствено за нея.

— Може би е така.