Кърк Дъглас
Танц с дявола (21)

Епилог

1988 г., Триест, Италия

Дани се облегна назад в седалката на самолета и погледна към полето долу. Видя мъничък влак, който се движеше по една речна долина. Дали това бе пътят, който Люба и майка й бяха поели при заминаването си от Полша?

Магда и Люба — майка и дъщеря, неотменно свързани една с друга, когато са били пленници в Краков, свързани една с друга, когато са били вече свободни след бягството си. Те никога не биха се опитали да разкъсат връзките, които са ги държали заедно.

Помисли си за „Евримен“, но сега не усети болка. Бе направил това, за което мечтаеше от години. Не успя, защото не бе видял корупцията в себе си. Работата в света на декорите му бе помогнала да съхранява една лъжа.

Каза на Люба, че заминава за Швейцария, но преди това трябваше да се отбие на едно друго място. Когато самолетът кацна на летището в Триест, той скочи в едно такси. Шофьорът попита:

— Хотел?

— Не — каза Дани. — Сан Саба.

— Сан Саба?

— Да. Сан Саба.

Шофьорът сви рамене и потегли.

Спряха пред високо, тъмно на цвят здание. Избледнелият надпис гласеше: „LA RISIERA DI SAN SABBA“.

Най-после се бе върнал. Животът се върти в кръг.

Майка му, баща му, сестра му — всички бяха умрели тук. Това бе тъмното място, където все още обитаваха духовете, които безспирно го преследваха, източник на спомени, които не му даваха покой, и демони, осакатили живота му. Как би могъл да спаси Патриша, докато е обладан от тях? Как би могъл да се грижи за живите, когато не е погребал мъртвите?

Дани разглеждаше напрегнато входа. Сега имаше друга врата с малка будка за билети от едната страна. Излезе бавно от колата и купи входен билет от сънливия стар италианец. Когато за последен път вървеше по насипания с чакъл тесен път, стискаше треперещата ръка на Тате. Сега дворът бе празен. Погледна надолу към прозорците на мазето и разпозна мястото, откъдето бе видял толкова много ужас.

Други посетители нямаше. Светът се движи напред. Хората забравят или отричат това, което се е случило. Дани също се бе опитал да го отрече. И все пак то е още тук — Сан Саба, мястото на агония и смърт.

Влезе в крематориума. Белосани стени. Тук нямаше нищо зловещо. В съседната стая видя две пещи, една до друга с две подвижни каси, дълги по около метър и осемдесет. Наистина ли са слагали тела в тях, за да бъдат унищожени? Може би са били за хляб, с който да хранят гладните евреи. Стаята изглеждаше безукорна.

Върна се по същия път и влезе през една врата, близо до входа. От двете й страни имаше по една кутия — едната с еврейски кепета, другата с молитвеници. Взе по едно от всяка и тръгна по тъмния коридор към стаята, където са се състояли инсценираните съдебни процеси за осъждане на евреи за неназовани престъпления.

На стените имаше много покъртителни снимки, картини и рисунки, някои от тях на деца — птици, цветя, животни, жизнерадостно оцветени спомени, които са отнесли в смъртта си. Дани продължи да обикаля, докато намери това, което търсеше. Не се бе променило, откакто баща му го сглоби с оксижена. Стоеше и го гледаше втренчено — разпятието.

Отдолу бе основата от нитове, болтове и зъбни колела, за които Тате каза, че символизират машината на нацисткия режим. За основата бе заварен торсът — стоманени ленти, представляващи гръдният кош, който отчасти прикриваше едно лъскаво парче мед — душата. Удължените ръце бяха заковани на дъската с големи шипове. Върху парчето жълто платно, някога бяло, все още стоеше синята звезда на Давид. Той можа да различи думата „Бог“, изписана над другата ръка. Дани погледна към главата, изразяваща агонията, която евреите бяха изпитали.

Толкова дълго бе отказвал да бъде евреин. Гледайки към скулптурата, създадена от баща му, помисли: Може би Исус наистина е месията. Защо да не приеме това и да се освободи от товара на една религия, която носи в себе си почти постоянна мъка? Защо да не премине леко към приобщаване и мир. Защо да се придържа към прастари традиции и вярвания — един сърдит Бог, изискващ подчинение на непосилни изисквания. Бе се отказал да бъде евреин, защото не искаше да понася бремето да бъдеш евреин. Но никога не успя да го избегне.

Този сърдит Бог на евреите определя точно своята цена, но онези, които носят бремето, ги възнаграждава. Не победи ли той всички врагове на избрания си народ? — египтяните, вавилонците, римляните, нацистите? Не бе ли дарил евреите с изключителен талант за сметка на незначителния им брой — за да композират песни, които светът пее, да пишат книги, които светът чете, да правят филми, които светът гледа?

Най-после тук, в Сан Саба, където семейството му бе страдало и загинало, той разбра, че не може да избяга. И никога не би могъл.

Аз трябва да понеса болката, защото съм евреин.

Сложи си кепето, коленичи пред разпятието и затвори очи. През трепкащите пламъци на свещите на шабата той видя нежното лице на майка си, а срещу нея обветреното аскетично лице на баща си. Тяхната любовна прегръдка бе създала Мойше. От другата страна на масата видя пълните устни, високите скули, косата, падаща от двете страни на чувственото лице, тези големи и тъмни очи, живи и нежни — сестра си Рахел.

Тримата бяха умрели, преди той да премине Бар Митева. Пред тяхната памет той заяви това, което всяко еврейско момче на тринадесет години казва по този случай: „Днес аз съм мъж.“

Отвори очи и погледна към разпятието. По бузите му течаха сълзи и през сълзите си той прошепна: „Тате, аз се отрекох от вас — от теб, Маме и Рахел. Простете ми.“

Отвори молитвеника. На висок глас започна да произнася: „Yisgadal v’yiskadash sh’mey rabbo…“ — молитвата за мъртвите, от която бе лишил семейството си в продължение на повече от четиридесет години.

Изтри очите си с кепето. Най-после бе погребал мъртвите. Сега можеше да се погрижи за живите. Сега имаше смелостта да каже на света своята тайна, да заличи изтърканите лъжи.

Най-после бе готов за Швейцария. За Патриша.

Излизайки през портата на Сан Саба, Дани сякаш почувства крепкото стискане на черната ръка на Тайроун, който държеше неговата. Обърна се и погледна назад към високия тъмен комин на фона на лазурното синьо небе.

Някъде в Южна Германия един железен щъркел кацна на покрива на една плевня, размаха криле и отлетя в небето на запад.