Добрина Баракова
Светът направен от гласа ти бе

Светът направен от гласа ти бе.

/На топла грапава колона той приличаше./

И аз разхождах се

като във храм между колони,

и пиех със гърба си щастие.

И аз разхождах се

като във храм между колони топли —

през тънката си рокля,

през тънката си кожа

аз живеех.

 

Но пясък бе в краката ми.

И моите колони — твоя глас —

светът ми цял

започна бавно да потъва в него.

Небето се отдалечаваше,

светът ми се смаляваше

и все по-ниски моите колони ставаха —

/на ръста си изгубих мярката//

с очите ми се изравниха —

до устните ми слязоха

с последен отпечатък от устата ми.

 

По-ниски от ръцете ми

с прегръдка сетна свличаха се, свличаха,

без гръб и без прегръдка аз останах

и топлият ми дъх

със топлия ти дъх

размина се.