Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Thai Horse, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Благой Станчев, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 33гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
УИЛЯМ ДИЙЛ. ТАЙ ХОРС
Американска, I издание
Превод: Благой Станчев, 1994
Редактор: Богомил Самсиев
Коректор: Мария Тодорова
Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов, 1994
Компютърна обработка ИК „Бард“ — ООД, Линче Шопова
Формат 84/108/32. Печатни коли 20
ИК „БАРД“ — ООД, София, 1994
William Diehl. The Thai Horse
1987, Hooligans, Inc.
История
- —Добавяне
ПОКАНАТА
На другата сутрин Хатчър научи от „Банкок Нейшън“, че освен всекидневните конни надбягвания на пистата Пан, боксовият турнир, в който щеше да участва Сай, беше единственото друго спортно събитие за деня.
Основната тема за деня на първа страница беше бомбеният атентат в западногерманското посолство в Париж. Бяха загинали седем човека, между които и финландският и шведският посланик и техните съпруги. Американският посланик бил пристигнал по-късно, след избухването на бомбата.
В допълнителен репортаж се цитираха френски официални източници, които разглеждаха като отговорен за атентата международен терорист, известен под името Хиената, чието тяло било открито в някаква хотелска стая. Според техните предположения Хиената е бил убит по-късно, при вътрешна разпра с един от неговите хора.
Хатчър хвърли вестника настрани и разгледа отново снимката на Уол Пот, опитвайки се да запомни очите му, овала на лицето му, ушите, конфигурацията на носа и устните му, насочвайки ги към своя ч’уанг чжу-чи, прозореца на съзнанието си. Той се опита да си представи как би изглеждал Уол Пот, ако си обръсне главата, или пък ако си пусне брада и мустаци. Най-важното при разпознаването щяха да бъдат очите на Уол Пот, свирепи и безмилостни, големите му, щръкнали уши, дългият и тесен нос, различаващ се от чертите на повечето индокитайци.
В своя ч’уанг чжу-чи Хатчър изолира една ивица от лицето на Уол Пот от челото до брадичката му и се концентрира върху чертите.
По-голямата част от сутринта Хатчър посвети на обиколка из шумния и многолюден пазар Санам Луанг, показвайки на продавачи по сергиите и на хората от лодките снимката на Уол Пот с надеждата, че някой ще познае в нея човека, който беше посочил в паспорта си като свое занятие търговията с готова продукция. Нищо. Той посети и паспортната служба с надеждата, че може би там са го запомнили. По принцип той би трябвало да е подал документи за нов паспорт след изгубването на стария. Но и там го посрещнаха с отрицателно поклащане на глави и мълчание. Беше доста вероятно неуловимият Уол Пот да е успял вече да си купи фалшив паспорт, което не беше толкова трудно в Банкок.
Проверката на останалите места, споменати в дневника на Портър, не даде по-добри резултати. Като че ли най-добрата следа водеща към Уол Пот, беше увлечението му към спорта, макар че откриването на дребничкия виетнамец сред тълпите, посещаващи конните състезания и боксовите мачове изглеждаше малко вероятно. Едно посещение на конни състезания би могло да го сблъска с тъппи от доведени до лудост участници в залаганията, защото единственото нещо, което тайландците обичаха повече от спорта, бяха залаганията и комара.
Късно след обяда той отиде отново в „Лонгхорн“ и освободи Сай, за да може да се подготви за боксовия си мач същата вечер, като му обеща, че ще се възиолзва от билета на първите редове до ринга, които Сай му беше дал. Тук поне тълпата щеше да бъде по-малка, отколкото при конните състезания; освен това беше ясно от билета за предишния мач, който намери в портфейла на Уол Пот, че той обича тоя спорт.
Уилки сякаш беше във възторг, че го вижда отново. Отатък, в Дупката в стената, цареше необичайно оживление. Постоянната игра на покер беше прекъсната и неколцина от мъжете там бяха насядали около масата и разговаряха оживено. Уай Ти се беше облегнал назад в стола си и почистваше и сглобяваше една пушка 30-и калибър със златни инкрустации по цевта и приклад от инкрустирано тиково дърво. Наистина превъзходно оръжие, при това много красиво.
— Обичаш ли облозите, Хач — викна му Уилки още при влизането му в „Лонгхорн“. — Ела насам и се включвай в забавлението.
— Какво става тук? — попита Хатчър, като влезе в светилището на обитателите на Томбстоун.
— Тигри! — произнесе тържествено Профит с нотки на ужас в гласа си.
— Тигри? — попита изненадано Хатчър.
— Един тигър, ако трябва да бъдем точни — отговори му Ърп, без да спира да лъска пушката си. — Някакъв самец превъртял по ония места, към полуострова. Убил и изял няколко хлапета и един старец. Макс Ърли ни организира лов. — Той изглеждаше доста по-дружелюбно настроен от предния ден и очевидно беше възбуден при мисълта за предстоящото сафари.
— Нещо сте се разбързали, а? — вметна Хатчър.
— Това е човекоядец — каза Потър. — Няма да седне да ни чака, докато си намерим смокинги за случая.
— Хайката започва утре сутрин, независимо дали ние сме там, или не — каза Ърп. — А ние ще идем. Това е проклето животно.
— Всеки участва с по две лилави, който го убие, прибира всичко — каза Уъндърбой. Приличаха на хлапета, които си планират прекарването на свободния от училище ден.
— Суийтс ще събира залозите. Той ще остане тук да си гледа кръчмата — каза Коркскрю.
— А вие? — попита Хатчър.
— Обявяваме почивен ден — ухилен каза Галахър.
— Ще вземем сутрешния самолет до Сурат Тхани — каза Ърп. — Излита в пет сутринта. Полетът е един час. Макс ще ни вземе оттам, имаме един час път до неговата ферма. Към осем ще можем да тръгнем по дирите на оная гадина. С малко повечко късмет ще можем да хванем вечерния полет обратно, утре вечер в седем. Малко емоции за отпуска ти. Навит ли си?
— Това официална покана ли е? — понита Хатчър.
— Защо не? — отвърна Райкър. — Един залог повече, по-добре.
— Ами с какво оръжие? — попита Хатчър.
— Макс ще те уреди — махна с ръка Коркскрю. Макс Ърли беше единственият от обитателите на Томбстоун, с когото Хатчър още не се беше запознал. Тоя лов беше идеална възможност да се сближи с тия мъже и най-вече с Профит. Досега единственият проблясък на някаква следа беше споменаването на името Тайсунг от страна на Профит.
— Пай-тио, рейнджър, страхотен санук — каза Коркскрю с широка усмивка. Тайландците бяха склонни да делят всичко в живота си на две основни категории: май-тио, което означаваше сериозно занимание, като работата например, и пай-тио, което беше санук — удоволствието.
— Ще ти хареса, Хач — каза Потър. — Ще имаш за какво да разказваш, като се върнеш в цивилизацията.
— Защо пък не, може да ми излезе късметът да си изкарам парите за част от пътуването — отговори Хатчър.
— Чудесно! Колко ставаме с него? — попита Уъндърбой.
— Ами ти, Мелинда, Джони, Уай Ти, Коркскрю и Потър, Галахър, Ед Райкър, сега и Хач, и Макс, разбира се, ставате девет — каза Достопочтения, който съставяше списъка.
— Ти да не си официалният рефер на операцията? — попита Хатчър с усмивка.
— Аз съм съкровищник и главен стратег на тоя малък клуб — обясни Достопочтения на Хатчър. — Събирам по една лилава за самолетния билет и вписвам залога ти в регистъра.
— Готово — каза Хатчър и му подаде една виолетова банкнота.
Райкър потри доволно ръце и каза:
— Събира се хубава сумичка от залозите. Пет хиляди бата.
— Дай на Суийтс още две такива за облога и ставаш официален участник! — каза Ърп. — И ела на летището към пет без петнайсет, че иначе може да не си намериш място за сядане. Това развлечение не е за изпускане.
„Странно развлечение, помисли си Ърп. Ние следим него, той следи нас.“ Макар и неохотно, той призна пред себе си, че Достопочтения беше прав — трябваше да изолират Хатчър и да разберат каква игра играе. А сега Макс им предоставяше идеално разрешение на проблема. Защото ако Хатчър наистина се окажеше толкова опасен за тях, както Ърп предполагаше, какъв по-добър начин за премахването му можеше да се измисли от тоя лов на тигъра човекоядец?