Уилям Дийл
Тай Хорс (42)

ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Ърп излезе от сервизното помещение на Суийтс Уилки, премина през голямото помещение на бара „Лонгхорн“, изкачи двете стъпала и премина през завесата от стъклени мъниста в малкото помещение, наричано „Дупка в стената“. Достопочтения седеше в мекото си кресло, което, с внушителното присъствие на човека в него, приличаше на трон. Както обикновено той четеше. Единственото осветление идваше от лампата с ресничестия абажур до него В това помещение нямаше други хора и лампите над масата за покер и тая за билярд бяха изгасени. Ърп придърпа един стол и седна до него.

— Малко си закъснял, а?

— Увлече ме книгата — отвърна Достопочтения, без да вдигне поглед.

— Току-що ми се обади моят човек в Хонконг.

— Хм — хм — покашля се Достопочтения, продължавайки да чете.

— Един мъж на име Хатчър пристига утре със сутрешния самолет. Хатчър е убиец. Работи за Слоун.

— Може да е някакво съвпадение.

— Едва ли. Първо Слоун пристигна. Сега и Хатчър идва след него. Не, той не идва току-така.

— И опасен ли е тоя Хатчър?

— Съсипал е половината Хонконг за последните двайсет и четири часа. Тоя тип е по-опасен от чума.

— Би ли искал един съвет?

— За това идвам при теб, както винаги.

Достопочтения потопи пръст в чашата с виното си, прелисти страницата на книгата си и си облпиза пръста.

— Уреди нещата така, че той да дойде тук — каза той. — Провери го отблизо, тук, на наша територия.

— Това не е ли малко опасно? — попита Ърп. — Сами да си вкараме вълка в кошарата?

— Ако е толкова опасен, както ти казваш, и идва тук за да унищожи Тай Хорс, трябва да е и доста хитър. И бездруго ще стигне дотук, рано или късно.

Достопочтения вдигна поглед и по устните му пробяга нещо като усмивка.

— Както казват тайландците, „Много по-песно е да убиеш дружелюбно настроен тигър, отколкото бясно куче“