Красимира Ненова
Реших се за тебе, любима

„Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата.“

Еф. 5:25

(Посветено на онези братя — семейни християни, които са готови да следват този път, въпреки отчаяното Римл. 7:23, 24)

Реших се за тебе, любима.

(Както и моят Спасител за мене.)

Единствена моя,

        скъпа и несравнима с никоя друга.

Нежна, чуплива, ранима

        от погледи, жестове, думи.

Реших се за тебе — да те обичам,

(Както и Христос ме възлюби.)

каквато и страница за мен да разлистиш

от твойта богата душевност и същност.

Реших се за тебе — да те приемам,

(Както и Той ме приема.)

дори и облечена сутрин в онази пижама,

угрижена и забравила, че съм до тебе застанал.

Реших се да те следя с моя поглед,

(Както и моят Приятел ме гледа.)

да търся и със възторг да откривам

онази прекрасна жена, в която съм влюбен.

Реших се да слушам гласа ти,

(И Исус също ме слуша.)

дори и когато случка банална разказваш.

И да се мъча да те топля и радвам,

с най-умни съвети, с неразделено внимание.

Реших се да мисля за тебе, любима,

(Както и Господ постоянно мисли за мене.)

отхвърляйки всякаква чужда натрапчива хубост,

с която светът ме облива — и нощем, и денем.

Реших се да ти прощавам, и да забравям.

(Както и Той всеки ден ми прощава.)

защото грешиме, защото сгрешавам,

и защото тъй често обичаме себе си само.

 

Решил се бях вече за тебе, любима,

и пак, и пак, и пак се решавам.

6.03.1996