Красимира Ненова
Един последен ден

На моя любим

Винаги идва последният ден —

денят на раздялата.

Но в известен смисъл за всеки от нас

той е и ден на началото.

 

— Довиждане, сбогом! — подавам ръка,

жалко, календара не мога да върна.

Няма време тука за дълги слова,

Няма място вече за сълзи.

 

Поглеждаш разсеяно, сякаш вече си там,

накъдето се релсите вият.

Остава перонът след теб опустял;

вятър бързо сълзите ми трие.

 

Само нощем, когато затворя очи,

мога пак назад да се върна:

с теб да тичам по онези поляни, гори;

пак във къщи засмян да те зърна…

16.12.1995