Красимира Ненова
Разбойникът на кръста

На моя син Верен, с любов

„Разпни го, разпни го!“ — тълпата реве.

„Друг цар ни е нужен! Този нека умре!“

 

И ето Го — бледен, пребит, изтощен,

със кръст натоварен върви Той пред мен.

Палачите блъскат и бичът плющи;

тълпата се смее, ругае, крещи.

Пулсира в кръвта ми омраза и мъст —

Той безпомощно пада под тежкия кръст;

Но бичът Го вдига отново на крак.

„Голгота е близо! Удряй Го пак!“

 

Питам се: „Кой е този Исус — Назарянина?

Дали не е искал да сваля тираните?“

Той пада отново, обръща към мене очи —

от тръните кръв по челото струи.

И сякаш вълна от любов ме залива —

забравям за миг, че ме чака погибел.

Животът ми случка след случка минава —

убийство, грабежи — пред мен оживяват.

С право съм осъден, виновен съм, знам.

Заплата е кръстът, о-о, ужас, и срам!

 

Разпятие, болки, в главата шуми,

въздух не стига, и жажда гори…

Отдолу се смеят, подават оцет,

викат и ругаят, гаври безчет!…

— Хайде, слез от кръста, щом си Божий син!

Други си избавял — себе си спаси!

— Отче, прости им, не знаят що правят!

Боже мой, Боже, защо Ме оставяш!

 

Обръщам се с мъка към ТОЗИ до мене

и срещам отново погледа нежен…

Разбирам задъхан: та Той е Син Божий!

О, милост! Невинен на кръста е сложен!

 

— Спомни си за мене, Господи, Исусе Христе!,

когато дойдеш в Царството Си, в Свойто небе!

И чувам гласа Му — към мене?? — каква чест!!!:

„С Мен ще бъдеш в рая — и то още днес!“

26.11.1993