Красимира Ненова
Ти ме питаш как съм

Ти ме питаш как съм,

        без да чакаш отговор от мене;

Просто за да кажеш нещо,

        да не може тишината да се възцари.

Или чакаш да откриеш във шаблонното:

        „Добре съм!“

истината — скрита зад клепачите на моите очи.

 

После аз те питам как си, споменавам времето —

правя се, че много ме интересува

        сушата или дъжда;

След това пак всеки си поема на живота бремето,

в себе си вглъбен и без да се обръща настрана.

 

Ние сме ограничени само в три дименсии:

ширина, височина и дължина,

подчинени на една променлива,

        която бяга шеметно —

винаги напред, към вечността.

 

Ние сме ограничени в чувства и във възприятия,

близките си да разбираме не можеме дори —

в радостта на другите потайничко

        завиждаме понякога,

в мъките им пък — безчувствено,

        безпомощно мълчим.

 

Но един Човешки Син — Исус — успява да разкъса тези граници;

Да владее над пространство, време,

        над живота и смъртта;

Да разбира мисли и проблеми,

        да съчувства истински;

Да съзира тайните в сърцето, скритата злина.

 

Той не се отдръпва в нужда със купешки мъдрости;

Не прикрива, не нарича злото с умалени имена;

Да, дори понякога е неудобен с’ Свойта откровеност;

В Него няма лицемерие, ни сянка от лъжа.

 

Той не трябва да ме пита как съм —

        Той добре ме знае:

Аз пред Него съм като отворено,

        прочетено писмо!

Но чудесното е туй, че без да съм заслужил

        ми предлага

Своята любов и Своето приятелство добро.

17.10.1993