Хенри Райдър Хагард
Тя се завръща (17)

5
Сгодяване

Преминахме вкупом безбройните галерии, издълбани в скалите, и стигнахме до жилището на Орос. Тук Тя се отдели от нас, като каза, че е преуморена, което беше очевидно.

— Сбогом — каза Аеша. — Орос ще бди над вас и ще ви доведе при мен, когато му дойде времето. Починете си добре.

Тя си отиде, а жрецът ни заведе в едно хубаво помещение, което гледаше към добре поддържана градина. И ние, и Орос — всички бяхме уморени и потресени от видяното. Нямахме повече сили нито да разговаряме, нито пък да разсъждаваме.

— Мозъкът ми е като размекнат — обърна се Лео към Орос. — Искам да заспя.

Орос се поклони и ни отведе в стая с две легла. Щом легнахме, веднага заспахме като пеленачета.

Когато се събудихме, беше вече следобед.

Искахме да останем сами. Облякохме се и отидохме в градината, която изобилстваше с прекрасни планински цветя. В ъгъла намерихме пейка, която бе поставена до поточе.

— Е, Хораций, какво ще кажеш за станалото дотук?

— Само едно: сънищата ни се сбъднаха и сега ти си най-щастливият човек на земното кълбо.

— Щях да съм много по-щастлив — отговори Лео, — ако сегашната Аеша беше като онази, която помним от пещерите на Кор. Иска ми се тя да е от плът и кръв, защото когато вчера ме целуна, ако това изобщо беше целувка, имах чувството, че Тя не е жена. Каква плът може да се роди от пламък?

— Мислиш ли, че Тя се е родила отново?

— Не зная, Хораций, но ми се струва, че точно затова Тя се страхува от Атена. Ако Аеша беше земен човек, тя би умъртвила Кания досега. Спомни си Юстена!

— Възможно е сега да е станала по-благородна. Толкова нови уроци й струпа животът.

— Дано да е така. Но, Хораций, какъв съпруг мога да бъда на това безплътно създание, ако имам някога това щастие?

— Какви причини съзираш?

— Такова щастие е непостижимо за земен човек. Атена каза, че човек и дух не могат да бъдат приятели.

— Обикновени думи на ревност. Бъди философ, Лео, ти измина най-чудните пътища в световната история. Ти победи! Вземи даровете на боговете, славата, любовта и силата, които ти се дават! Остави бъдещето на мира!

Лео не бе ми отговорил, когато се появи Орос, който му се поклони по-смирено от преди и любезно съобщи, че Хеса ни кани на служба в Светилището.

Лео, зарадван от възможността да я види пак, скочи на крака и ние с Орос едва смогвахме да го следваме. В помещението ни чакаха жреци и жрици, които въпреки нежеланието на Лео му подстригаха косата и брадата. Същото искаха да направят и с мене, но аз категорично отказах. След това ни обуха златошити обувки, метнаха върху Лео чудесна бяла дреха, бродирана със злато и пурпур. Подобна наметка, но по-семпла, дадоха и на мен.

Накрая Лео получи сребърен жезъл, а аз — по-обикновен. Жезлите наподобяваха египетските.

— Патерицата на Озирис — прошепнах на Лео.

— Не искам да олицетворявам никой египетски бог — каза Лео, — нито пък да се забърквам в тяхната езическа религия.

— Чакай, може жезълът да е само някакъв символ.

Но Лео отказа да върви по-нататък, докато не му се обясни същността на церемонията. Орос, макар и смутен, му каза, че става дума за годеж. Едва тогава Лео се запъти към храма, като запита Орос:

— Кания Атена ще присъства ли на церемонията?

— Не — отговори Орос, — тя замина за Калун и се готви за война, за да си отмъсти.

Орос водеше шествието, следван от Лео и мен, а зад нас бяха другите жреци и жрици. Влязохме през голямата дървена врата и след като очите ни свикнаха с ослепителния блясък на горящите стълбове, бяхме изненадани от грандиозността на церемонията. Под статуята на Майката бяха наредени около двеста жреци, облечени в бяло, а зад тях още толкова жрици.

На високия трон седеше Аеша. Имаше приготвен още един такъв трон. Понятно беше, че е празен.

Аеша беше без воал и разкошното й облекло подхождаше на божествената й красота. Златна лента, от която се подаваше главата на изрязана от елмаз змия, препасваше лъчезарното й чело. Под тази лента косата й се спускаше по гънките на пурпурната й мантия като водопад.

Мантията беше разтворена и се виждаше бялата копринена туника, пристегната на кръста от златна змия, подобна на онази, която Аеша носеше и в Кор. Ръцете й бяха голи и без украшения. Жезъл, украсен със скъпоценни камъни и звънчета, бе издигнат в дясната й ръка.

Неземната й красота ни хипнотизира. Под високия покрив отекваха величавите акорди на песните на жреците за „добре дошъл“, съпроводени с ритмични движения.

Тя седеше на трона и протягаше ръце към нас за поздрав. Най-прекрасното създание, което някога са виждали човешките очи, беше отредено за съпруга на единия от нас и за приятелка на другия.

Вървяхме покрай шпалира от жреци, докато Орос и останалите спряха, а ние се намерихме лице срещу лице с Аеша. Тя издигна жезъла и пеенето се прекрати. В настъпилото мълчание Тя слезе от престола си и тръгна по стъпалата към Лео. Докосна с жезъла си челото му и с висок глас извика:

— Ето избраникът на Хеса!

Всички присъстващи гръмогласно отговориха:

— Добре дошъл, избранико на Хеса!

Още отекваше ехото от радостния възглас на жреците, когато Аеша ми каза да застана от лявата й страна, а тя подхвана Лео и го постави от дясната си страна, близо до белеещите се жреци. С ясен и сребрист глас тя произнесе:

— Жреци и жрици, служители на Хеса, чуйте добре! За пръв път ви се явявам такава, каквато съм. Познавахте ме като забулена фигура и никога не бяхте виждали какво има под воалите. Сега ще разберете защо ги снех. Ето човекът, за когото мислехте, че случайно е дошъл с другаря си в нашия храм. Но аз ви казвам, жреци, че той не е непознат. Някога, в древния живот, той ми беше господар и сега се върна отново при загубената си любов. Така ли е, Каликрат?

— Така е — отвърна Лео.

— Жреци и жрици, служителки на Хеса, знаете, че винаги Тя по право и обичай сама си е избирала своя господар. Нали е така?

— Така е — потвърдиха запитаните.

Тя замълча. После с безкрайна сладост се наведе и падна на колене пред Лео.

— Кажи ми — каза тя, като го гледаше с чудните си очи, — кажи пред всички, които ни гледат, и пред ония, които невидими присъствуват тук, приемаш ли ме отново за твоя венчана съпруга и робиня?

— Да, Аеша — отговори Лео. — Сега и завинаги!

Аеша се изправи, хвърли жезъла, който издрънча на каменния под и протегна ръце към Лео. Той също се устреми към нея и беше готов да я целуне по устните. Но аз видях, че когато устните му се приближаваха към нейните, той пребледня извънредно много. Косите му станаха още по-златисти и тоя твърд и силен човек затрепера като тръстика. За малко да се строполи на земята.

И Аеша видя това и го отблъсна. Очите й посивяха от страх, който изчезна след миг. Тя се изплъзна от прегръдката му и го подкрепи с ръката си. Тъй стояха те, докато той напълно се успокои.

Орос подаде жезъла на Аеша и тя го издигна.

— О, любими и господарю, седни на мястото, отредено за тебе, откъдето винаги ще си с мене, защото, като ти се давам, ти ще получиш повече, отколкото предполагаш и колкото можеш да узнаеш сега. Възкачи се на своя престол, о, венчанико на Хеса, и приеми преклонението на жреците.

— Не искам — викна Лео смело. — Тук и сега казвам следното пред всички и завинаги. Аз съм човек, който не признава чужди богове и техните атрибути, поради което никой няма да коленичи тук пред мене. Аеша, само на тебе ще се покорявам.

Дръзката му реч направи потресаващо впечатление. Чу се глас, който изрече:

— Внимавай, избранико на Хеса, пази се от гнева на Майката на Планината!

Аеша за миг също се изплаши, но после се позасмя малко и позамаза, като каза:

— Засега ще се задоволя с толкова. Стига ми, любими мой, твоето обожание.

Тогава Лео се възкачи на трона, където, въпреки превъзходството си, изразено и с блестящите му дрехи, той беше неспокоен като човек с друга вяра и от друг народ.

Жреците подхванаха песента си, от която нищо не разбирахме, но схващаме смисъла й. Аеша се изправи и поклати жезъла. Тогава всички се поклониха три пъти и запяха една сладостна песен. Те започнаха да излизат и когато се оттеглиха, останахме само ние, Орос и Папава, които бяха на разположение на Аеша.

Аеша сякаш се събуди от сън, стана и каза:

— Благородна е тази песен, макар и много стара. Тя е венчалната песен на Изида и Озирис и я чух в Египет, преди да видя пещерите на Кор. Разбрала съм, Холи, че в тоя променлив свят, музиката трае повече от всичко друго. Ела, любими — обърна се тя към Лео, — и ми кажи как предпочиташ да ти викам! Ти си за мене Каликрат, но все пак…

— Наричай ме Лео, Аеша, с това име съм щастлив. Този Каликрат трябва да е бил нещастен. Деянията му, които той е извършил, даже и да е бил оръдие в ръцете на съдбата, са били фатални за наследниците на тялото и духа му. Казвай ми Лео, нека името Каликрат си остане в Кор!

— Сега ти си облечен във величие. Мечтите ни се изпълват, а нощта настъпва — Аеша въздъхна И погледна тъжно нагоре. После продължи: — Лео, говоря ти на арабски. Забрави ли този език?

— Не съм.

— Тогава нека той да е нашият език. Обичам го, защото съм го сричала в майчините си прегръдки. А сега, любими, остави ме малко сама, за да размишлявам. Трябва да видя някого.

Излязохме с мисълта, че Аеша ще приема пратеници на племето на Планината, които са пристигнали, за да я поздравят с годежа й.