Джеймс Хадли Чейс
Разбери сам (5)

V

Седяхме пред празната камина в библиотеката, а до вратата беше застанало ченге с вцепеняващ поглед, което ни наблюдаваше, без да му личи.

Бяхме разказали всичко на детектива, сержант Макгро, и чакахме Брандън. Щом разбра кой е Дедрик, Макгро заяви, че капитанът би искал да ни види. Ето защо останахме.

В съседната стая момчетата от отдел „Убийства“ работеха — търсеха отпечатъци, фотографираха тялото и стаята и се мъчеха да открият някакви следи.

Проведоха се много телефонни разговори и значителен брой коли пристигнаха и заминаха. След известно време чух лаещ глас и мушнах с лакът Кърман.

— Брандън.

— Какво вълнуващо преживяване ще бъде за него да ни види тук! — възкликна Кърман и се ухили.

Ченгето го погледна намръщено и се размърда неспокойно. Несъзнателно оправи куртката си и критично изследва копчетата й. Капитан Брандън беше педант по отношение на дисциплината и всички полицаи изпитваха ужас от него.

Отново се възцари тишина, подобна на слой от прах. Бавно измина още четвърт час. Стрелките на часовника ми показваха дванайсет и петнайсет. Кърман дремеше. Аз копнеех да пийна нещо.

Изведнъж вратата рязко се отвори и Брандън, детективът и лейтенант Мифлин от отдел „Убийства“ влязоха в стаята.

Смушках Кърман и той отвори очи, когато Брандън се спря, за да ни огледа по начин, по който един велик херцог би изучил калните отпечатъци от стъпки по леглото си.

Брандън беше нисък и набит, с кръгло, дебело розово лице, тебеширенобяла коса и студени, нахално любопитни очи. Беше амбициозно ченге, без да е умен. Справяше се успешно, защото използваше мозъка на Мифлин и си приписваше заслугите. Беше капитан от десет години. Притежаваше кадилак и къща със седем спални. Жена му имаше палто от визон, а синът и дъщерята му учеха в университета. Начинът му на живот не отговаряше на заплатата му. Носеха се обичайните слухове, че е подкупен, но, доколкото знаех, никой не се беше опитал да го докаже. Известен беше с това, че подправя доказателствата и насърчава ченгетата си да бъдат груби и безскрупулни. Човек с голяма власт, опасен човек.

— Значи вие двамата вече сте се забъркали, а? — попита той със суровия си, дрезгав глас. — За първи път виждам подобна двойка мекерета.

Никой от нас не отговори. Ако продумаш на Брандън нещо не навреме, нищо чудно да се окажеш зад решетките.

Хвърли поглед на ченгето, което стоеше сковано като дървена статуя.

— Вън!

Ченгето излезе на пръсти и затвори вратата така, сякаш беше направена от черупки от яйца.

Мифлин ми намигна бавно и многозначително зад главата на Брандън.

Брандън седна, протегна късите си, дебели крака, бутна назад към темето тежката си, плитка шапка с обърната надолу периферия и затършува из джобовете си за неизменната пура.

— Хайде да го повторим отначало — заяви той. — Има едно-две неща, които бих искал да проверя. Говори, Малой. Разкажи ми го така, както си го предал на Макгро. Ще те спра, когато сметна за необходимо.

— Двамата с Кърман прекарвахме вечерта в дома ми — започнах оживено аз. — В десет и десет телефонът иззвъня и един мъж, който се представи като Лий Дедрик, ме помоли да дойда незабавно тук. Някакъв човек му се обадил и го предупредил, че през нощта ще се опитат да го отвлекат.

— Сигурен ли си, че е казал последното? — попита Брандън, разцепвайки целофанената опаковка на пурата с нокътя на палеца на добре поддържаните си ръце.

— Ами да.

— В тази къща не са регистрирани никакви входящи телефонни разговори. Как си го обясняваш?

— Може би са му се обадили в хотела.

— Нищо подобно. Проверихме.

— А той обаждал ли се е оттук на някой друг?

Брандън Въртеше пурата между дебелите си пръсти.

— Да. До един телефонен автомат. Защо?

Мифлин проговори с бавния си, плътен глас:

— Може би през деня са му казали да позвъни вечерта на този номер и тогава са го предупредили.

Брандън погледна през рамо, сякаш до момента не осъзнаваше, че Мифлин е в стаята. Макар че разчиташе на интелекта му, винаги се държеше така, като че ли мястото на Мифлин въобще не беше В полицията.

— Вероятно — отвърна той. — Или Малой лъже. — Погледна ме, показвайки малките си, равни зъби. — Така ли е?

— Не.

— Кажи ми защо Дедрик се е обадил на теб, а не на полицията.

Имах отговор на въпроса му, но си помислих, че няма да му се понрави, ето защо отвърнах:

— Не беше сигурен дали някой не му погажда номер. Навярно не е искал да изглежда като глупак.

— Добре, продължавай. Разкажи ми още — подкани ме Брандън, запалвайки пурата си. Изтъркаля я между тънките си устни и се втренчи в мен.

— Както говореше, изведнъж млъкна. Извиках, но той не ми отговори. Чувах го как диша, а после затвори.

— Точно тогава е трябвало да се обадиш в управлението на полицията — изръмжа Брандън. — Би следвало да се досетиш, че нещо не е наред.

— Помислих си, че може би е влязъл шофьорът му и Дедрик не иска той да чуе какво говори. Не съм чак толкова луд, че да замесвам човек като Дедрик с полицията без негово съгласие.

Брандън ме погледна навъсено и изтръска пепелта от пурата.

— Би означавало да си подпишеш смъртната присъда — каза той кисело. — Добре, продължавай. Пристигнахте тук и открихте Суки. Вярно ли е?

— Суки? Така ли се казва шофьорът?

— Според писмата, които бяха в джоба му, това е името му. Срещнахте ли някого по пътя си насам, някаква кола?

— Не. Веднага щом открихме тялото, накарах Кърман да се обади на вашите хора. Преди да успее да го направи, пристигна момичето.

Брандън дръпна месестия си нос.

— Да, а сега за нея. Как й беше името?

— Мери Джеръм.

— Да, Мери Джеръм. — Той изпусна облак дим, който скри лицето му, и продължи: — Обясни, че е секретарката на мисис Дедрик, нали?

— Да.

— Не е отседнала в хотел „Оркид“.

Не му отговорих.

— Заприлича ли ти на секретарка?

— Не.

— Смяташ ли, че има нещо общо с отвличането на Дедрик?

— Съмнявам се. Изглеждаше истински изненадана, когато й го съобщих. А и защо ще се връща, ако знае, че Дедрик е отведен оттук?

— Добре, Малой — заяви Брандън и ми се усмихна лукаво. — На прав път си. Изглеждаше разстроена, така ли?

— Да.

Отпусна се на стола, впери поглед в тавана и в ума му се заточиха мисли. След известно време заяви:

— Виж какво, Малой, искам да разбереш едно: когато новината за отвличането стигне до пресата, ще се вдигне голям шум. Съпругата на Дедрик е важна личност. Нещо повече — лицето й е известно на всички. Освен това има много влиятелни приятели. Двамата с теб можем да сбъркаме, ако не внимаваме. Аз смятам да бъда особено предпазлив, а ти ще правиш каквото ти казвам.

Спогледахме се.

— Обзалагам се, че тази Джеръм е любовницата на Дедрик — продължи Брандън. — Според мен е съвсем очевидно. Той пристига, за да наеме къщата. Мисис Дедрик остава в Ню Йорк. Не знаем много за този Дедрик. Нямахме достатъчно време да проверим всичко, но вече понаучихме нещичко. Сватбата е станала тайно. Двамата са се запознали преди осем седмици в Париж и са се оженили. Старецът Маршланд, бащата на мисис Дедрик, не е бил уведомен, преди те да пристигнат в дома му в Ню Йорк като съпрузи. Не знам защо са сключили брак тайно, освен ако Дедрик не е нищо особено и тя е сметнала, че е по-добре да го представи на Маршланд като настоящ, а не като бъдещ съпруг. Не ми е ясно и не ме интересува. Но, изглежда, Дедрик си е имал работа и с друга жена и тази жена е Мери Джеръм. Очевидно са възнамерявали да прекарат нощта заедно тук, само че Дедрик е бил отвлечен, преди да я предупреди да не идва, фактите съвпадат. Ето защо не е искала да бъде разпитвана от полицията, насочила е пистолет към теб и се е омела, преди да се появим. А аз нямам нищо против да ти заявя, че съм доволен от отсъствието й.

Изчака да види дали ще кажа нещо, но аз не го направих. Мислех си, че съществува вероятност да е прав, фактите наистина съвпадаха.

— По тази причина желаех да си поговорим малко, Малой — поде отново той, а студените му очи не се отлепваха от лицето ми. — Дедрик е бил отвлечен. Добре. По този въпрос можем да направим нещо, но другото не ни влиза в работата. Няма да произнасяте нито дума за Мери Джеръм. В противен случай ще съжалявате. Ще ви призова за свидетели и момчетата ми ще ви обработват солидно всеки ден, докато сте с нас. Обещавам ви, че ако някаква информация за жената стигне до пресата, този път няма да позволя да се рови. Смятам да се отнеса към мисис Дедрик с нужното уважение. Стига й това, че е загубила съпруга си по такъв начин. Ето защо никой няма да научи, че я е мамил. Разбрахме ли се?

Мислех си за евентуалните властни приятели на мисис Дедрик. Например за губернатора, който можеше да подлуди Брандън по нейно искане. Той не се грижеше за интересите й, нито пък се съобразяваше с чувствата й, а се застраховаше.

— Да — отвърнах аз.

— Добре — заяви Брандън и се изправи на крака. — Затваряйте си устата, за да не съжалявате. А сега се махайте и стойте далеч оттук. Ако се опитате да се бъркате, ще ви накарам да съжалявате, че сте се родили.

— Изживяването няма да е ново за мен — каза Кърман апатично, влачейки се към вратата. — Много често сутрин, когато се събудя, си го мисля.

— Изчезвайте! — излая Брандън.

И ние изчезнахме.