Кати Райкс
Отдавна мъртви (5)

5.

През следващите две-три седмици не се чух с Габи. Не присъствах и в тефтерчето с телефонни номера на Клодел. Беше ме забравил напълно. Научих подробности за Изабел Ганьон от Пиер Ламанш.

Живяла с брат си и любовника му в „Сент Едуар“ — работнически квартал североизточно от Сентървил. Работела в малък бутик на „Сен Дьони“ за унисекс дрехи и аксесоари, наречен „Отрязък от живота“. Брат й, който бе пекар, измислил това име. Иронията на ситуацията бе много потискаща.

Изабел изчезнала в петък, на 1 април. Според брат си тя редовно посещавала няколко бара на „Сен Дьони“ и предишната нощ се прибрала доста късно. Чул я като че ли да влиза някъде към два през нощта, но не проверил. Двамата мъже излезли за работа рано сутринта. Някакъв съсед я видял към един часа следобед. Изабел трябвало да отиде в бутика към четири. Така и не се появила. Останките от трупа й бяха намерени девет седмици по-късно в двора на Семинарията. Била на двайсет и три.

Ламанш се появи в кабинета ми късно следобед, за да провери дали съм завършила анализа си.

— Има множество фрактури на черепа — казах аз. — Доста време ми отне да го реконструирам.

— Да.

Взех черепа от корковата подложка.

— Била е ударена поне три пъти. Тук е бил първият удар.

Посочих малък, подобен на чинийка кратер.

— Първият удар не е бил достатъчно силен, за да разбие черепа. Само е причинил депресионна фрактура на външната повърхност. После я е ударил тук.

Посочих центъра на плетеница от линии. Лъчите и кръговете образуваха паяжина от наранявания.

— Този удар е бил много по-силен и е причинил масивна фрактура с раздробяване. Черепът е бил разбит.

Бях работила дълги часове, за да сглобя наново парченцата. По краищата им се виждаха следи от лепило.

Ламанш ме слушаше съсредоточено, местейки поглед от черепа към лицето ми и обратно.

— После я е ударил тук. Този удар е бил нанесен по-късно. Съществуващите фрактури блокират новите, но тъй като новите линии не пресичат старите, този би трябвало да е последният.

— Ясно.

— Ударите вероятно са били нанасяни отзад и леко отдясно.

— Ясно.

Често постъпваше така с мен. Отсъствието на коментар не бе признак на незаинтересованост. Или на неразбиране. Нищо не убягваше от вниманието на Пиер Ламанш. Съмнявам се някога да е имало нужда от повторно обяснение на нещо. Кратките му отговори бяха неговият начин да те принуди да организираш мислите си. Продължих по-нататък:

— Когато черепът бъде ударен, той действа като балон. За частица от секундата костта хлътва в точката на въздействие и се издува от противоположната страна. Така че нараняването не се ограничава до мястото, където е нанесен ударът.

Вдигнах глава, за да проверя дали ме слуша. Слушаше.

— Заради структурата на черепа ефектът от внезапен удар се разпространява по определени траектории. Костта поддава или се счупва на общо взето предсказуеми места.

Посочих челото.

— Например удар тук може да доведе до нараняване на очните ябълки или на лицето.

Посочих тилната част на черепа.

— А удар тук често причинява странични фрактури в основата на черепа.

Той кимна.

— В нашия случай има две фрактури с раздробяване и една депресионна фрактура върху задната дясна половина. Има няколко линейни, които започват от противоположната страна на черепа и достигат до фрактурата на дясната половина. Това подсказва, че е удряно отзад и отдясно на жертвата.

— Три пъти — каза той.

— Три пъти — потвърдих.

— Убил ли я е? — Знаеше какъв ще бъде отговорът ми.

— Би могъл. Не мога да твърдя със сигурност.

— Има ли други следи от евентуалната причина за смъртта?

— Няма следи от куршуми, от пронизване с нож, няма други фрактури. Има някакви стари рани около гръбнака, но не съм сигурна какво означават те.

— Може би са от разчленяването.

Поклатих глава:

— Не мисля. Не са на правилното място.

Върнах черепа на подложката.

— Разчленяването е било извършено много умело. Той не просто е отрязал крайниците. Отделил ги е точно в ставите. Спомняш ли си случая Ган? Или Валенсия!

Той се замисли за минута. Наклони глава надясно, после наляво дори подобно раздвижване бе рядкост за него.

— Докараха ни Ган преди около две години — подсказах му аз. — Беше омотан в няколко слоя одеяла, пристегнати с тиксо. Краката му бяха отрязани с трион и пакетирани отделно.

Тогава се бях сетила за древните египтяни. Преди мумифицирането те вадели вътрешните органи и ги съхранявали отделно. Вътрешностите се увивали отделно и се поставяли редом с тялото. Убийците на Ган бяха направили същото с краката му.

— А, да. Спомням си случая.

— Краката на Ган бяха отрязани с трион под коленете. Същото беше и при Валенсия. Ръцете и краката му бяха отрязани на десетина сантиметра над или под ставите.

Валенсия се беше полакомил за някаква сделка с наркотици. Пристигна при нас в сак за хокей.

— И в двата случая крайниците бяха отрязани на най-удобното място. В този случай убиецът просто е прекъснал ставите. Виж.

Показах му една диаграма. Бях използвала стандартна схема на аутопсия, за да отбележа местата, където тялото бе разчленено. Една линия минаваше през гърлото. Други отделяха раменете, бедрата и коленните стави.

— Отрязал е главата на нивото на шестия шиен прешлен. Отстранил е ръцете в раменните стави, а краката — в тазобедрените. Долната част на краката е отделена точно в коленните стави.

Вдигнах лявата лопатка.

— Виждаш ли как разрезът заобикаля ставната ямка?

Той огледа следите — група успоредни бразди, обкръжаващи повърхността на ставата.

— Същото е и при крака. — Смених лопатката с тазовата кост. — Виж ацетабулума на тазовата кост. Влязъл е право в ставната капсула.

Ламанш огледа дълбоката гаванковидна яма, в която се намества главата на бедрената кост. По стените й имаше множество срезове. Мълчаливо взех тазовата кост и му подадох бедрената. Шийката й бе опасана от двойки успоредни разрези.

Той дълго оглежда костта, после я остави на масата.

— Единственото място, където се е отклонил, са ръцете. Там е рязал точно през костта.

Показах му едната лъчева кост.

— Странно.

— Да.

— Кое е по-типично? Това или другите?

— Другите. Обикновено искаш да нарежеш едно тяло, за да се отървеш от него по-лесно, така че го правиш по възможно най-бързия начин. Вземаш трион и го накълцваш. Този човек не е бързал.

— Хм. Какво значи това?

Доста бях мислила по този въпрос.

— Не знам.

И двамата мълчахме известно време.

— Семейството иска тялото, за да го погребе. Ще забавя предаването, доколкото мога, но искам да си подсигуриш достатъчно добри снимки и всичко, което ще ти трябва, ако се стигне до съд.

— Планирам да направя още снимки на някои от следите от разрези. Ще ги огледам под микроскоп, за да се помъча да определя с какво е рязано.

Внимателно подбрах следващите си думи и вперих поглед в него, очаквайки реакцията му.

— Ако снимките се получат добре, ще опитам да ги сравня със снимките от един друг случай.

Ъгълчетата на устата му се раздвижиха почти недоловимо. Не можах да определя дали е развеселен или раздразнен.

След кратка пауза той промълви:

— Да, господин Клодел спомена нещо такова. — Погледна ме право в очите. — Кажи ми защо смяташ, че тези случаи са свързани.

Изброих му приликите, които бях открила между Тротие и Ганьон. Удари с тежък предмет. Нарязване на тялото след смъртта. Използване на найлонови торби за боклук. Изхвърляне на трупа в изолиран район.

— И двата случая ли се разследват от Градската полиция?

— Само Ганьон. Тротие е била намерена в Сен Жером.

В Монреал, както и в много други градове, въпросите в чия юрисдикция попада даден район са много деликатни. Градът е разположен върху остров посред река Сен Лоран. Градската полиция на Монреал поема убийствата, извършени на самия остров. Тези извън острова се поемат от местните полицейски управления или от Квебекското управление по сигурността. Координацията между тях невинаги е особено добра.

След известна пауза Ламанш каза:

— Господин Клодел понякога е… — Поколеба се. — … доста труден. Направи сравнението. Съобщи ми, ако имаш нужда от помощ.

По-късно същата седмица фотографирах следите от разрезите с фотомикроскоп под различни ъгли, увеличения и интензитет на светлината. Надявах се да открия подробности от вътрешната им структура. Освен това бях взела малки сегменти костна тъкан от няколко стави. Планирах да ги изследвам със сканиращ електронен микроскоп. Но през следващите две седмици се оказах затънала до гуша в кости.

Един частично облечен скелет, открит от деца в някакъв парк в провинцията. Друго доста разложено тяло, изхвърлено на брега на езерото Сен Луи. Докато разчиствало мазето в новозакупения си дом, някакво семейство открило куфар, пълен с черепи, покрити с восък, кръв и пера. Всички тези трупове попаднаха при мен.

Този от езерото Сен Луи бе по всяка вероятност на един господин, умрял при корабокрушение с лодка предната есен, когато негов конкурент се намесил в свободната му практика като контрабандист на цигари. Тъкмо реконструирах черепа му, когато пристигна обаждането.

Бях го очаквала, но не толкова скоро. Докато слушах, сърцето ми се разтуптя трескаво. Цялата пламнах.

— Мъртва е от по-малко от шест часа — обясняваше ми Ламанш. — Мисля, че трябва да хвърлиш един поглед.