Джейн Остин
Менсфийлд парк (43)

Глава 43

Можеше да се предположи, че мистър Крофърд е отпътувал на следващия ден за Лондон, тъй като въпросният джентълмен не се появи повече у семейство Прайс. А два дни по-късно този факт се потвърди от писмото на сестра му, което Фани отвори и зачете с безкрайно любопитство и вълнение, но по съвсем друга причина:

Трябва да ви осведомя, скъпа моя Фани, че Хенри е бил в Портсмут единствено за да се види с вас, че е очарован от разходката до корабостроителницата миналата неделя и още повече от тази на следващия ден на крепостните стени, когато благоуханният въздух, искрящото море, вашата прелест и приятната беседа са се сливали във възхитителна хармония и са събудили чувства, които дори и в минало време пораждат възторг. Доколкото разбирам, в това трябва да се състои същността на писмото ми. Той ме подтикна да ви пиша, но изобщо не ми е ясно какво повече бих могла да ви съобщя, освен за споменатото посещение в Портсмут и за горепосочените две разходки, за представянето му на вашето семейство и особено на чудесната ви сестра, прелестна петнадесетгодишна девойка, която ви е придружавала на крепостната стена и за първи път, предполагам, е видяла с очите си какво значи любов. Нямам време да пиша много, но дори и да имах, писмото ми щеше да се окаже неуместно, тъй като единствената му цел е да ви предам незабавно това съобщение, чието отлагане би могло да донесе някому беда. Скъпа, скъпа Фани, защо не сте тук, за да си поговоря с вас от сърце! Щяхте да ме слушате, докато ви омръзна, и да ме съветвате до изнемога. Но няма как да ви разкрия на хартия и една стотна част от чувствата, които изпълват душата ми, така че ще се въздържа и ще ви оставя да тънете в догадки. Нямам никакви новини за вас. Остават, разбира се, светските интриги, но ще бъде неприлично да ви досаждам с изброяването на хората и приемите, които запълват времето ми. Трябваше да ви докладвам за първия прием на братовчедка ви, но леността ми попречи, а сега вече мина толкова време — достатъчно е да ви кажа, че всичко беше точно така, както би следвало да бъде, поднесено в такъв стил, че всеки от роднините й би останал доволен, ако можеше да види, а тоалетът и маниерите й бяха блестящи. Приятелката ми мисис Фрейзър просто бълнува за такъв дом, а и аз самата не бих се отказала. След Великден заминавам при лейди Сторнауей. Тя явно е в превъзходно настроение и се чувства щастлива. Изглежда в семеен кръг лорд С. е много добродушен и мил, пък и не е чак толкова грозен, колкото ми се струваше, срещат се и по-грозни мъже. Но не му препоръчвам да се появява редом с братовчед ви Едмънд. Какво да ви кажа за горепосочения наш герой? Щеше да ви се стори подозрително, ако никак не бях споменала името му. Затова ще ви кажа, че се видяхме два-три пъти и че приятелите ми са във възторг от благородния му вид. Мисис Фрейзър, която съвсем не е лош съдия, заяви, че познава не повече от трима мъже в Лондон с такава привлекателна външност, ръст и излъчване. И трябва да ви призная, че когато обядвахме тук онзи ден, нямаше нито един мъж, достоен да се сравни с него, а бяхме шестнадесет души. За щастие сега всички се обличат еднакво, така че за човека не може да се съди по облеклото, и все пак…

Искрено ваша Мери

 

Едва не забравих — вината е изцяло в Едмънд, той не ми излиза от ума и това определено не ми е от полза, трябва да ви кажа нещо много важно от името на Хенри и от мое име, имам предвид възможността да ви върнем в Нортхемптъншиър. Мило момиченце, не оставайте прекалено дълго в Портсмут, за да не изгубите прелестния си вид. Тези отвратителни морски ветрове са пагубни за красотата и здравето. Бедната ми леля страдаше от тях дори и на десет мили от морето, макар адмиралът никога да не й повярва, но аз знам, че беше така. Аз съм на вашите услуги и на услугите на Хенри, достатъчно е само да ми дадете знак. Тази идея ми харесва, можем да направим кръг и да ви покажем пътем Евърингам. Може би няма да имате нищо против да минем и през Лондон и да разгледаме отвътре църквата Сент Джордж на Хановър Скуеър. Само в това време дръжте по-далеч от мене братовчед си Едмънд, тъй като не ми се иска да изпадам в изкушение. Какво дълго писмо! Само още една дума. Разбрах, че Хенри има намерение да замине отново за Норфолк по някаква работа, която вие одобрявате, но това едва ли ще бъде възможно поне до средата на идната седмица, тоест няма никакъв начин да се лишим от него до 14-ти, когато ние самите даваме прием. Не можете дори да си представите колко ценен човек е Хенри в такава ситуация, така че ще трябва се доверите на моето мнение и да ми повярвате, че е безценен. Той ще се срещне с мистър Рашуърт и съпругата му и трябва да призная, никак не съжалявам за това, дори съм малко любопитна, а мисля, че и той, макар да не си го признава.

Писмото беше такова, че отначало Фани го прочете на един дъх, после по-внимателно, накрая се замисли дълбоко над смисъла му, но неизвестността и тревогата й не намаляха. Единственото сигурно заключение, което можеше да се направи от него, бе, че още нищо не е решено. Едмънд все още не беше направил предложение. Какви бяха в действителност чувствата на мис Крофърд, как възнамеряваше да постъпи или как би могла да постъпи независимо от намеренията си или противно на тях, дали все още държеше на него така, както преди последната раздяла, а ако не — имаше ли някакъв шанс привързаността й да намалее още повече, или пък всичко щеше да се върне към предишното положение — това бяха въпросите, които безкрайно си задаваше Фани, прекарвайки в размисъл и този, и много от следващите дни, но без да стигне до някакво заключение. Най-често я спохождаше мисълта, че мис Крофърд, връщайки се към лондонските навици, е открила, че е охладняла и е започнала да се разколебава, но в края на краищата щеше да разбере, че е твърде привързана към Едмънд, за да се откаже от него. Тя щеше да се опита да прояви повече честолюбие, отколкото сърцето би й позволило. Щеше да се колебае, да се терзае, да поставя условия, да изисква невъзможното, но в крайна сметка да се съгласи. Това беше заключението, до което Фани достигаше най-често. Къща в Лондон! Какво по-невъзможно от това! Ала мис Крофърд беше способна да поиска какво ли не. Перспективите пред Едмънд й се струваха все по-мрачни. Жена, която, говорейки за него, се спира единствено на външността му! Каква недостойна привързаност! И да намира поддръжка в похвалите на мисис Фрейзър! Тя, която го познаваше отблизо вече половин година! Фани се срамуваше заради нея. В сравнение с това онази част на писмото, която се отнасяше само до мистър Крофърд и нея самата, я засегна по-слабо. Малко я беше грижа дали мистър Крофърд ще замине за Норфолк преди или след 14-ти, въпреки че, като си помислеше добре, той би трябвало да отпътува незабавно. В начина, по който мис Крофърд се стараеше да спомогне за срещата му с мисис Рашуърт, се проявяваше най-лошата страна на характера й, в това имаше нещо крайно безсърдечно и лекомислено. Но Фани се надяваше брат й да не се поддаде на това срамно любопитство. Подобни подбуди му бяха чужди и сестра му би трябвало да разбере, че го ръководят по-достойни чувства от нейните собствени.

След това писмо Фани зачака следващото с още по-голямо нетърпение от преди и в продължение на няколко дни беше толкова объркана, както от случилото се, така и от това, което предстоеше да се случи, че почти изостави обичайното си четене и разговорите със Сюзан. Беше й трудно да се съсредоточи. Ако мистър Крофърд не беше забравил поръката до братовчед й, имаше вероятност, даже твърде голяма, той да й напише при всички обстоятелства. Това щеше да бъде изцяло в духа на присъщата му доброта и докато тази надежда не я напусна, докато не изчезна постепенно, след като три-четири дни не се получи очакваното писмо, Фани се измъчваше от непрестанна тревога.

Но ето че най-сетне вълнението й се поуталожи. Трябваше да се пребори с тревогите си и да не им позволява да я изтощят и да я направят негодна за нищо. Известна роля за това изигра времето, усилията й го допълниха и Фани поднови грижите си за Сюзан и отново почувства същия интерес към тях.

Сюзан все повече се привързваше към сестра си и въпреки че не беше научена още от дете да се наслаждава на книгите, както беше при Фани, и проявяваше далеч по-малка склонност към заседналия начин на живот и към знанията заради самите знания, желанието й да не изглежда невежа беше толкова силно, че при нейната природна схватливост и ясен ум тя се проявяваше като твърде внимателна, преуспяваща и благодарна ученичка. Фани беше нейният оракул. Обясненията и забележките на Фани бяха твърде съществено допълнение към всеки очерк, към всяка глава от историята. Това, което Фани й разказваше за миналите времена, се отпечатваше в ума й далеч по-силно от страниците на Голдсмит и тя отдаваше предпочитание на стила на сестра си пред написаното в книгите. Тук си казваше думата липсата на навик за четене още от ранно детство.

Беседите им обаче невинаги бяха свързани с такива възвишени материи, каквито бяха историята и моралът. Имаше време и за по-малко сериозни предмети, като най-често разговорът се насочваше към Менсфийлд парк и темата дълго се разискваше — описваха се хората, поведението им, развлеченията и привичките в този дом. Сюзан, която притежаваше вроден вкус към всичко изящно и добре устроено, слушаше в захлас, и Фани не можеше да не си достави удоволствието да поговори на тази любима тема. Тя се надяваше, че в това няма нищо лошо, но след известно време, виждайки в какъв възторг е Сюзан от всичко, което се прави и се говори в дома на чичо й, и как гори от желание да отиде в Нортхемптъншиър, започна едва ли не да се упреква, че е събудила надежди, на които не е съдено да се сбъднат.

Бедната Сюзан успяваше да се приспособи към живота в бащиния дом не много по-добре от сестра си и Фани започна да осъзнава, че когато настъпи времето на освобождението й от Портсмут, радостта й далеч няма да е пълна поради необходимостта да остави Сюзан тук. Мисълта, че едно такова момиче, способно да възприеме с лекота всичко добро, ще бъде оставено в подобни ръце, все повече я разстройваше. Какво щастие би било, ако тя самата имаше някаква надежда да се сдобие с дом, в който да я покани! И ако беше способна да отговори на чувствата на мистър Крофърд, колко по-уютно щеше да се почувства при мисълта, че той няма никакви възражения срещу идеята да поканят Сюзан да остане с тях! Всъщност, той съвсем не беше лош човек, мислеше си тя, и с най-голямо удоволствие би взел участие в подобен план.