Джейн Остин
Менсфийлд парк (41)

Глава 41

Беше изминала седмица от предполагаемото заминаване на Едмънд за Лондон, а Фани още не беше получила вест от него. От мълчанието му можеха да се направят три различни извода и Фани се луташе в догадки на кой от тях да отдаде предпочитание. Всеки от тях й се струваше твърде вероятен в един или друг момент. Той или беше отложил пътуването си, или още не беше имал възможност да се срещне насаме с мис Крофърд… а може би беше твърде щастлив, за да му е до писма!

Една сутрин, след като Фани беше отсъствала от Менсфийлд близо четири седмици — не минаваше ден, без тя да пресмята и да брои дните — двете със Сюзан се готвеха както обикновено да се качат в стаята си, но в този момент на входната врата се почука и те разбраха, че срещата с посетителя е неизбежна, тъй като Ребека тутакси се спусна към вратата — това беше задължението, което тя изпълняваше с най-голяма охота.

Чу се мъжки глас, при звука на който Фани пребледня, и още в следващия миг в стаята влезе мистър Крофърд.

При хора като Фани здравият разум идва на помощ винаги, когато е необходим, и тя откри, че е в състояние да представи посетителя на майка си и да я накара да си спомни, че е чувала да се споменава за него като за „приятел на Уилям“ — по-рано и през ум не би й минало да разчита, че в такъв момент ще е способна да изтръгне от себе си дори думичка. Донякъде й даваше сила съзнанието, че тук го знаят само като приятел на Уилям. След като го представи и всички отново седнаха, само при мисълта до какво може да доведе това посещение я обхвана ужас и й се стори, че всеки момент ще припадне.

Докато тя се опитваше да се съвземе, посетителят им, който отначало се беше устремил към нея със същото оживление, както и преди, прояви достатъчно такт и добър вкус да не гледа към нея и посвети цялото си внимание на майка й, обръщайки се към нея и изслушвайки я крайно почтително и любезно, като същевременно в тона му се чувстваше известно дружелюбие, или най-малкото интерес, което правеше маниерите му безупречни.

Държанието на мисис Прайс в този момент също й правеше чест. Въодушевена от мисълта, че пред нея стои такъв приятел на сина й, и съвсем променена в желанието си да остави у него добро впечатление, тя просто преливаше от благодарност, безизкусна майчинска благодарност, която не можеше да не му достави удоволствие. Тя много съжаляваше, че мистър Прайс не си е у дома. Фани обаче се беше съвзела достатъчно, за да си помисли, че тя самата не съжалява ни най-малко, защото и така имаше достатъчно причини да се чувства неловко, и най-вече заради неудобството, че Крофърд я намира в подобен дом. Тя можеше да се упреква безкрайно за тази своя слабост, но не беше по силите й да я преодолее. Наистина се срамуваше, а би се срамувала още повече от баща си, отколкото от всичко останало.

Говореха за Уилям, тема, която никога не омръзваше на мисис Прайс, и мистър Крофърд се изказваше така ласкаво за него, че повече не би могло да се желае. Тя чувстваше, че в живота си не е срещала по-мил млад човек и беше крайно учудена, че такъв важен и приятен джентълмен е пристигнал не за да се срещне с коменданта на пристанището или с пълномощника, нито с намерението да отиде на острова или да разгледа корабостроителницата. В Портсмут не го беше довело нищо от онова, което тя беше свикнала да счита за признак на високопоставеност или на охолен живот. Той беше пристигнал в града късно предната вечер, щеше да остане един-два дни, беше отседнал в „Короната“ и случайно се беше срещнал с един или двама свои познати — морски офицери, но целта на пристигането му нямаше нищо общо с тях.

След като съобщи всичко това, беше изминало достатъчно време, за да се предположи, че вече може да погледне Фани и да я заговори, а тя се беше овладяла дотолкова, че да издържи погледа му и да го изслуша. Той й каза, че вечерта преди да напусне Лондон е прекарал половин час със сестра си, която й изпраща най-сърдечни и нежни поздрави, но не е имала време да й пише, че според него дори и този половин час е истински късмет, тъй като след връщането си от Норфолк е прекарал в Лондон само едно денонощие и отново е потеглил на път, че братовчед й Едмънд е в града — доколкото беше разбрал, беше пристигнал преди няколко дни, че двамата не са се виждали, но Едмънд бил добре, както и всички в Менсфийлд, и предния ден е трябвало да обядва у семейство Фрейзър.

Фани изслуша спокойно всичко това, дори и последното обстоятелство, нещо повече, за измъчената й душа беше истинско облекчение да научи нещо определено, и мисълта „Значи всичко вече е решено“ премина през съзнанието й, без да предизвика някакво видимо вълнение, а само леко изчервяване.

След като поговориха още малко за Менсфийлд, към когото тя изпитваше силен интерес, Крофърд започна да намеква за ползата от сутрешната разходка. Утрото беше чудесно, а по това време на годината ведрите утрини нерядко свършват с дъжд, така че най-разумно беше човек да направи разходката си без отлагане. След като тези намеци не постигнаха нужния ефект, той не след дълго се зае настойчиво да убеждава мисис Прайс и дъщерите й без да губят време да се отправят на разходка. Най-сетне го разбраха. Оказа се, че мисис Прайс рядко се показва навън, ако не се смята неделята. Тя призна, че при такова голямо семейство трудно се намира време за разходки. А дали тя не би могла да уговори дъщерите си да се възползват от хубавото време и да му доставят удоволствието да ги придружи? — продължаваше той. Мисис Прайс му беше много признателна и се съгласи охотно. Дъщерите й твърде често оставаха затворени у дома — Портсмут не беше никак весело място — и рядко имаха случай да излязат — а тя знаеше, че имат в града някаква работа и с радост ще се възползват от тази възможност. В резултат на всичко това, колкото и да е странно, Фани, объркана и огорчена, само след десет минути вървеше по посока на главната улица заедно със Сюзан и мистър Крофърд.

Огорчението и объркването й не само не намаляха, но скоро я очакваше и ново изпитание — едва бяха излезли на главната улица, и насреща им се зададе баща й, чийто вид не беше по-добър от обичайния, независимо че беше събота. Той се спря, и колкото и да не приличаше на джентълмен, Фани трябваше да го представи на спътника си. Мистър Крофърд щеше да бъде поразен, това беше извън всяко съмнение. Не можеше да не бъде стреснат и удивен. Той бързо щеше да се откаже от нея и от всичките си надежди, свързани с евентуален брак. Подобно лечение с нищо не беше по-добро от самата болест. Защото едва ли ще се намери в кралството поне една млада дама, която да предпочете пред нещастието да бъде ухажвана от умен и приятен мъж възможността да се откаже от него, благодарение на простащината на най-близките си роднини.

Мистър Крофърд наистина едва ли би взел бъдещия си тъст за образец на изисканост и елегантност, но, както скоро установи Фани с огромно облекчение, сега баща й беше съвсем друг човек, един напълно нов мистър Прайс, чието държание с този на вид толкова високопоставен непознат беше съвсем различно от всичко, което бяха свикнали да виждат у дома. Маниерите му, макар и не особено изискани, бяха напълно приемливи, от тях лъхаше благодарност, оживление и мъжка прямота. Той се държеше като грижлив баща и разумен човек, а гръмкият му глас на открито звучеше съвсем прилично и през цялото време не се чу нито една ругатня. По този начин той несъзнателно отдаваше дължимото на прекрасните маниери на мистър Крофърд, така че първоначалната тревога на Фани се уталожи напълно.

Като резултат от разменените от двамата джентълмени любезности, мистър Прайс предложи на мистър Крофърд да му покаже корабостроителницата. Последният, независимо, че я беше виждал неведнъж, в желанието си да отговори вежливо на този жест на внимание, се съгласи. Той се надяваше да остане колкото е възможно по-дълго с Фани, затова прие предложението с благодарност и беше готов незабавно да се възползва от него, стига двете госпожици Прайс да не се боят от умората. И тъй като по някакъв начин се установи или се подразбра, или пък госпожиците само от вежливост си дадоха вид, че никак не са уморени, беше взето решение да се отправят нататък. И ако не беше мистър Крофърд, мистър Прайс щеше веднага да тръгне, без ни най-малко да го е грижа за работата, която дъщерите му имаха да свършат на главната улица. Мистър Крофърд обаче се погрижи момичетата да получат възможност да посетят магазините, заради които всъщност бяха излезли. Това не им отне много време, тъй като Фани не обичаше да злоупотребява с ничие търпение и да принуждава другите да я чакат, така че още преди джентълмените, застанали пред вратата на магазина, да успеят да изчерпят темата за най-новия военноморски устав и за броя на въведените наскоро във флота трипалубни кораби, спътниците им вече бяха готови да продължат.

Компанията можеше без отлагане да тръгне към корабостроителницата и мистър Крофърд си помисли, че ако зависеше от мистър Прайс, двамата щяха да вървят, без да се съобразяват със спътниците си, които щяха да ги следват както могат и да се опитват да ги догонват, докато кавалерите им бързат напред с бодра стъпка. Той от време на време успяваше да промени нещата в тяхна полза, но не толкова, колкото му се искаше, защото желанието му беше да не се отделя от тях, и всеки път, когато трябваше да пресекат улицата или да се измъкнат от тълпата, мистър Прайс само подвикваше: „Хайде, момичета… хайде, Фан… по-живо, Сю… Внимавайте… отваряйте си очите!“, докато самият той се стараеше да им окаже цялата помощ, която му беше по силите.

Когато благополучно се добраха до корабостроителницата, Крофърд започна да се надява, че ще успее да се наслади на компанията на Фани, тъй като не след дълго към тях се присъедини един от приятелите на мистър Прайс, също такъв безделник като него, който беше дошъл както всеки ден да се поогледа наоколо и да провери как вървят работите, и би трябвало да се окаже далеч по-подходящ спътник за мистър Прайс от него самия. Малко по-късно двамата офицери с явно удоволствие обикаляха заедно наоколо и обсъждаха въпросите, които неизменно ги занимаваха с неугасващ интерес, докато младежите седяха на някакви греди в двора или си търсеха удобно място за сядане на борда на някой от корабите в дока, които бяха тръгнали да разгледат. За щастие Фани се нуждаеше от почивка. Това беше добре дошло за Крофърд, който се радваше на умората й и на желанието й да поседне, но много му се искаше и сестра й да си тръгне. Едно съобразително девойче на нейната възраст беше възможно най-неподходящият трети човек в подобна ситуация, за разлика от лейди Бъртрам — толкова любознателна и схватлива, че нямаше никакъв начин да заговори в нейно присъствие за това, което го вълнуваше най-много. Той трябваше да се задоволи с това да развлича и двете и да остави и Сюзан да се позабавлява, като само от време на време си позволяваше някой поглед или намек, които по-добре осведомената Фани лесно можеше да разгадае. Преобладаващата тема беше Норфолк — той беше прекарал известно време там и всичко, свързано с него, сега беше от огромна важност поради новите му планове. Човек като него, откъдето и да дойдеше, с каквито и хора да се срещнеше, винаги имаше да разкаже нещо забавно. Неговите пътувания, познанствата му — във всичко се намираше нещо развлекателно, и Сюзан никога в живота си не се беше забавлявала така, а сестра й получи възможност да научи и нещо повече, освен за случайните му удоволствия в различни компании. Търсейки одобрението й, Крофърд сподели с нея особената цел на заминаването си в Норфолк в такова необичайно време на годината. Истинската му задача беше свързана с подновяването на арендата и с благополучието на едно голямо и, той беше уверен в това, трудолюбиво семейство. Крофърд беше заподозрял, че посредникът му го мами и се опитва да го настрои против един достоен човек, затова беше решил лично да замине и да проучи въпроса. С отиването си беше направил повече добро, отколкото беше разчитал и се беше оказал полезен на повече хора, отколкото предвиждаше първоначалният му план, затова сега можеше да се поздрави с успеха, да се радва на усещането за добре изпълнен дълг и да си спомня с удоволствие това обстоятелство. Беше се представил на няколко наематели, с които не се беше срещал по-рано, и се беше заел с разглеждането на някои фермерски къщи, за чието съществуване не беше подозирал до този момент, въпреки че се намираха на негова земя. С всичко това той целеше да направи добро впечатление на Фани, в което успя напълно. За нея беше много приятно да чуе от него толкова уместни изказвания — този път той се беше държал именно така, както трябва. Приятел на бедните и потиснатите! Нищо не би могло да й бъде по-драго, и тя вече беше на път да го погледне с одобрение, когато той отново я стресна и я накара да се затвори в себе си, добавяйки съвсем недвусмислено, че се надява скоро да има помощник, приятел и наставник във всичко, което се отнасяше до благотворителността и полезността на Евърингам, някой, благодарение на когото Евърингам и всичко, свързано с него, ще му станат още по-скъпи.

Фани се извърна с мисълта, че би предпочела да не чува подобни думи. Тя беше склонна да допусне, че добрите му качества са повече, отколкото е предполагала. Може би в края на краищата той нямаше да се окаже толкова лош — но не беше, никога нямаше да бъде подходящ за нея, така че най-добре беше да се откаже от тези мисли.

Крофърд почувства, че е говорил достатъчно за Евърингам и не е зле да поговорят за нещо друго, затова насочи разговора към Менсфийлд. Това беше възможно най-добрият избор — темата тутакси привлече вниманието й, както и погледа й. Да говори и да слуша за Менсфийлд за нея беше истинска наслада. Сега, когато беше прекарала толкова време далеч от всеки, който познаваше това място, при неговото споменаване тя почувства, че говори приятел и не можа да сдържи възторжените си възклицания по адрес на красотите и уюта му, а Крофърд, отдавайки дължимото на неговите обитатели, й даде възможност да излее сърцето си в хвалебствена реч, в която се превъзнасяха умът и добротата на чичо й и безкрайно кроткия нрав на милата й леля.

Той самият беше силно привързан към Менсфийлд, според неговите собствени думи, и искрено се надяваше, че ще прекарва там много, много време — или там, или в близко съседство. Крофърд възлагаше големи надежди на лятото и есента и чувстваше, че ще бъдат изпълнени с много щастие. Беше дълбоко уверен в това и твърдо разчиташе очакванията му да се оправдаят. Сегашните лято и есен щяха да превъзхождат несравнимо миналогодишните. Същото въодушевление, същото разнообразие и прекрасно общество ги очакваха, но обстоятелствата щяха да бъдат несравнимо по-чудесни.

— Менсфийлд, Содъртън, Торнтън Лейси — продължи той, — какво общество ще се събере в тези домове! И може би около Архангел Михаил към тях ще се прибави и четвърти — някоя малка ловна къщичка в близост до всичко, скъпо на сърцето й, а колкото до съвместния живот на приятелски начала в Торнтън Лейси, предложен ми веднъж най-добросърдечно от Едмънд Бъртрам, аз се надявам срещу този план да възникнат две възражения, две справедливи, превъзходни, неоспорими възражения.

Тук Фани беше принудена да премълчи поради две съображения, въпреки че само след миг съжали, че не се е насилила да се съгласи поне с едната половина от казаното и не го е насърчила да каже още нещо за сестра си и Едмънд. Тя трябваше да се научи да говори за това, защото слабостта, която я караше да избягва тази тема, скоро щеше да стане съвсем непростима.

Когато мистър Прайс и приятелят му видяха всичко, което ги интересуваше, или за което имаха време, останалите бяха готови за връщане. И докато вървяха по обратния път, мистър Крофърд успя за минута да остане насаме с Фани и да й каже, че не е имал друга работа в Портсмут, освен желанието да я види, че е пристигнал за тези няколко дни единствено заради нея, защото не е имал сили да понесе повече тази раздяла. Фани съжаляваше, искрено съжаляваше, но въпреки всичко, независимо от казаното и от още някои думи, които би предпочела да не чува, тя сметна, че той забележимо се е променил към по-добро, откакто се видяха за последен път — беше много по-мил, отзивчив и внимателен към чувствата на другите, отколкото в Менсфийлд. Никога досега тя не го беше намирала толкова приятен, или по-точно, толкова близко до възможността да й бъде приятен. В държанието му с баща й нямаше нищо обидно, а във вниманието му към Сюзан имаше нещо особено мило и деликатно. Не, той определено се беше променил. Искаше й се и следващият ден да е отминал, или той да е пристигнал само за един ден, но пък нещата далеч не бяха толкова лоши, колкото се беше опасявала, а и толкова беше хубаво да си поговори отново за Менсфийлд!

Преди да се разделят, тя трябваше мислено да му благодари за още едно удоволствие, при това от особено значение за нея. Баща й го помоли да им окаже честта да сподели с тях обяда им, и Фани изтръпна от ужас, но в следващия миг Крофърд заяви, че вече е поел друг ангажимент. Беше поканен на обяд и този, и на следващия ден — в „Короната“ беше срещнал свой познат, на когото просто не можеше да откаже — но щеше да има честта да ги посети отново утре. И се разделиха, а Фани беше неописуемо щастлива, че е успяла да избегне такава ужасна беда.

Мисълта, че Крофърд би могъл да приеме поканата за обяд и да види всичките им недостатъци, беше ужасяваща. Тя самата все още не можеше да свикне с готвенето и сервирането на Ребека, както и с начина, по който се хранеше Бетси, с нейната лакомия и навика й да граби от масата каквото види, така че рядко успяваше да се нахрани спокойно. Тя беше взискателна само заради природната си деликатност, но Крофърд беше възпитан в епикурейски дух на разкош и наслади.