Джейн Остин
Менсфийлд парк (36)

Глава 36

Едмънд се чувстваше доволен. Той вярваше, че знае всичко, което Фани би могла да му каже или да премълчи относно чувствата си. Предложението на Крофърд, както беше убеден и по-рано, се беше оказало твърде прибързано, и трябваше да мине известно време, докато Фани свикне с тази възможност и започне да мисли за нея с удоволствие. Тя трябваше да приеме мисълта, че Крофърд е влюбен в нея, и тогава ответното чувство нямаше да закъснее.

Това беше мнението, създало се в резултат на разговора, което Едмънд изказа пред баща си. Той посъветва сър Томас да не говори повече с нея на тази тема и да не прави по-нататъшни опити да й влияе и да я увещава, а да остави всичко на усърдното ухажване на Крофърд и на естествения ход на собствените й мисли.

Сър Томас обеща да направи точно това. Той беше убеден, че разказът на Едмънд за настроението на Фани отразява точното положение на нещата и допускаше, че действително я ръководят именно такива чувства, само че ги смяташе за твърде неуместни. Не така склонен като сина си да вижда бъдещето в розова светлина, той силно се опасяваше, че ако на Фани й потрябва прекалено дълго време, за да свикне с мисълта за този брак, младият човек може и да загуби интерес към нея преди още тя да е стигнала до решението да приеме предложението му както подобава. Не му оставаше обаче нищо друго, освен безропотно да се покори и да се надява на по-добър развой.

Обещаното посещение на „приятелката“, както Едмънд наричаше мис Крофърд, беше страшна заплаха за Фани и тя живееше в постоянен ужас от него. Като сестра, толкова пристрастна и гневна и така безогледна в приказките си, а от друга страна, толкова самоуверена и със самочувствието на победителка, тя предизвикваше мъчителни опасения у Фани във всяко едно отношение. Нейното недоволство, проницателността и късметът й еднакво плашеха Фани и единственото, което й даваше сили, беше надеждата, че и други ще присъстват на срещата. Тя се стараеше да не се отдалечава от лейди Бъртрам, доколкото това беше възможно, да стои по-далеч от Източната стая и да не се разхожда сама из алеята, за да избегне внезапната среща.

Старанията й се увенчаха с успех. Когато мис Крофърд се появи, тя беше в безопасност в стаята за закуска заедно с леля си Бъртрам, и след като първото изпитание беше преодоляно, и нито в погледа, нито в думите на мис Крофърд не се забелязваше онази многозначителност, от която се страхуваше Фани, тя започна да се надява, че най-многото, което ще й се наложи да изтърпи, е половин час на поносима тревога. Надеждите й обаче не се оправдаха — мис Крофърд не беше от хората, които разчитат на случайността. Тя твърдо беше решила да поговори насаме с Фани, така че не след дълго й прошепна:

— Трябва да си поговорим някъде за няколко минути.

Тези думи смразиха кръвта на Фани, тя ги почувства с всеки свой нерв, с всяка своя частица. Да откаже беше невъзможно. Напротив, навикът й незабавно да се подчинява я накара мигновено да стане от мястото си и да тръгне към вратата. Чувстваше се ужасно, но нямаше избор.

В момента, в който се озоваха във вестибюла, от сдържаността на мис Крофърд не остана и следа. Тя заканително поклати глава с лукав, но нежен укор и, хващайки ръката на Фани, явно беше готова да подхване темата незабавно. Ала единственото, което каза, беше:

— Ужасно, ужасно момиче! Не знам как ще спра да ви се карам! — Нататък благоразумието й стигна да отложи останалото, докато двете не се окажат защитени от четири стени. Фани, естествено, се запъти нагоре по стълбите и поведе гостенката си към стаята, в която сега можеше приятно да се постои по всяко време. Тя обаче отвори вратата с болезнено свито сърце, чувствайки, че предстоящият разговор ще бъде по-мъчителен от всичко, на което това кътче беше ставало свидетел. Ала надвисналото зло поне за известно време беше избегнато поради промененото настроение на мис Крофърд — то се дължеше на силното вълнение, което я обхвана, озовавайки се за втори път в Източната стая.

— Я виж ти! — възкликна тя, внезапно оживена. — Нима отново съм тук? Източната стая! Досега само веднъж съм влизала в нея! — тя спря, за да се огледа наоколо, явно тогавашните събития оживяха в паметта й и тя добави: — Да, само веднъж. Спомняте ли си? Аз дойдох, за да репетираме. Братовчед ви също дойде и репетирахме с него. Вие ни бяхте и публика, и суфльор. Чудесна репетиция! Никога няма да я забравя. Ето тук стояхме, в този край на стаята — тук беше братовчед ви, тук бях аз, а столовете бяха ето тук… О, защо тези мигове не могат да продължат вечно!

За голямо облекчение на събеседницата й, тя не се нуждаеше от отговор. Умът й беше изцяло зает със собствените й преживявания. Сладките спомени бяха завладели съзнанието й.

— Сцената, която репетирахме, беше наистина забележителна! Смисълът й беше толкова… как да го кажа? Той трябваше да ми опише какво представлява бракът и да ме посъветва да се омъжа. Все едно, че го виждам пред себе си в този момент, докато се опитва да бъде сериозен и сдържан, както подобава на Анхалт, по време на онези два дълги монолога. „Когато две сродни души се свързват в брак, «женитба» е равносилно на «щастлив живот»“. Струва ми се, че времето никога не би могло да заличи впечатлението, което оставиха у мене погледът и гласът му, докато изричаше тези думи. Странно, много странно, че трябваше да изиграем такава сцена! Ако имах власт да върна времето назад и да преживея отново една седмица от живота си, бих избрала тази — седмицата, в която се отдавахме на играта. Каквото и да казвате, Фани, точно така щях да направя, защото няма друга седмица в живота ми, през която да съм се чувствала така приказно щастлива! Неговият непреклонен дух се смири! О, думите не могат да изразят сладостта на този миг! Но уви! Всичко се сгромоляса същата тази вечер. Тя доведе у дома вашия безкрайно нежелан чичо. Бедни сър Томас, кой ви се зарадва? Не, Фани, не си мислете, че говоря с неуважение за сър Томас, въпреки че тогава го ненавиждах в продължение на седмици. Ала сега аз му отдавам дължимото. Той е точно такъв, какъвто трябва да бъде главата на подобно семейство. Не, не, сега, като размисля трезво и със съжаление за някои неща, аз си давам сметка, че обичам всички ви. — И, изричайки всичко това с такава нежност и сериозност, каквито Фани не беше свикнала да вижда у нея и които много й отиваха, тя се извърна за миг и се опита да се овладее. — Както може би забелязахте, откакто прекрачих прага на тази стая, не съм на себе си — каза тя след малко с палава усмивка, — но вече ми мина. Така че нека да седнем спокойно, защото въпреки намерението да ви се карам, с което дойдох тук, сърцето не ми позволява да го направя сега, когато се стигна дотам — и нежно прегърна Фани. — Мила, добричка Фани! Само като си помисля, че ви виждам за последен път — защото не знам кога ще се срещнем отново — чувствам се неспособна на каквото и да било друго, освен да ви обичам!

Фани беше трогната. Нищо подобно не беше очаквала, а и рядко успяваше да устои на навяващата тъга дума „последен“. Тя се разплака така горчиво, сякаш наистина обичаше мис Крофърд повече, отколкото беше в състояние да я обича, а мис Крофърд, която при тази проява на чувства още повече омекна, ласкаво я прегърна и каза:

— Ужасно не ми се иска да се разделям с вас. Там, където отивам, няма да срещна никого, който да ми е и наполовина така мил, както сте вие. Кой казва, че ние с вас няма да бъдем сестри? Знам, че ще бъдем. Чувствам, че сме създадени, за да се сродим, а тези сълзи ме убеждават, че и вие чувствате същото, скъпа Фани.

Фани се сепна и отговаряйки само на част от чутото, каза:

— Но вие просто сменяте един приятелски кръг с друг. Предстои ви да се срещнете със своя много близка приятелка.

— Да, така е. Мисис Фрейзър беше моя близка приятелка в продължение на години. Но аз нямам ни най-малко желание да бъда с нея. В този миг мога да мисля само за приятелите, които напускам — за моята чудесна сестра, за вас, за цялото семейство Бъртрам. Всички вие сте много по-сърдечни, отколкото може да се види другаде по света. Всички вие създавате у мене чувството, че мога да ви се доверя и да разчитам на вас, а обикновено в отношенията между хората подобно нещо не се среща. Иска ми се да се бях уговорила с мисис Фрейзър да я посетя чак след Великден, това е къде по-подходящо време за гостуване, но сега вече няма как да откажа. А когато посещението ми там приключи, трябва да замина при сестра й, лейди Сторнауей, защото от тях двете по-скоро тя беше по-близката ми приятелка, но през последните три години някак не ми беше до нея.

След този монолог двете девойки поседяха доста дълго в мълчание, всяка от тях потънала в мислите си — Фани размишляваше над различните видове приятелство, които се срещат по света, докато разсъжденията на Мери имаха не дотам философска насока. Тя първа поднови прекъснатия разговор:

— Така добре си спомням как стигнах до решението да ви потърся на горния етаж. Тръгнах да търся Източната стая, без да имам и най-малката представа къде се намира! И досега не съм забравила какво си мислех, докато идвах насам, и как погледнах вътре и ви видях да работите, седнала на масата, после изумлението на братовчед ви, когато отвори вратата и ме видя тук! И, разбира се, пристигането на чичо ви същата вечер! Никога досега не ми се е случвало подобно нещо!

Последва нова кратка пауза на размисъл, но Мери скоро се отърси от спомените и се нахвърли върху събеседничката си:

— Хайде, Фани, къде се замечтахте така? Надявам се, че мислите за един човек, който не престава да мисли за вас. О, ако можех за малко да ви пренеса в нашата компания в града, ако можехте само да почувствате как гледат там на вашата власт над Хенри! О, как ви завиждат и ревнуват десетки жени! С какво учудване и недоверие биха приели там вестта за вашия отказ! Защото Хенри не е обграждал чувствата си с тайнственост, той е като герой от някой стар рицарски роман, който се гордее с оковите си. Трябва да идете в Лондон, за да оцените напълно победата си. Ако знаехте само как го ухажваха, как ухажваха и мене заради него! В този миг напълно си давам сметка, че няма да съм и наполовина така желана гостенка в дома на мисис Фрейзър благодарение на новосъздалото се положение, от неговото отношение към вас. Когато научи истината, тя по всяка вероятност ще пожелае да си бях останала в Нортхемптъншиър, защото мистър Фрейзър има дъщеря от първия си брак, която съпругата му изгаря от желание да омъжи, и то за Хенри. Как само се домогваше до него! Вие си седите тук, невинна и хрисима и през ум не ви минава каква буря от чувства ще се развихри заради вас, с какво нетърпение ще чакат да ви зърнат, с какъв град от въпроси ще ме засипят! Бедната Маргарет Фрейзър няма да ме остави на мира, докато не ме разпита какви са очите ви, зъбите ви, как си решите косата и кой ви шие обувките. Заради горката си приятелка бих искала Маргарет да се омъжи, защото като гледам семейство Фрейзър, виждам, че са също толкова нещастни, както повечето женени хора. А на времето тази партия беше твърде привлекателна за Джанет. Всички бяхме във възторг. Тя нямаше друг избор, освен да приеме предложението му, защото си нямаше нищо, а той беше богат. Само че той се оказа с лош нрав и прекалено придирчив — искаше една млада жена, двадесет и петгодишна красавица, да бъде също така солидна като него. А и приятелката ми не можа да се справи с него, явно няма никакъв подход. През цялото време е раздразнена, което говори най-малкото за лошо възпитание. В техния дом аз ще си спомням с уважение за съпружеските отношения в дома на менсфилдския свещеник. Дори доктор Грант проявява към сестра ми пълно доверие и донякъде се съобразява с мненията й, което говори за истинска привързаност. Нищо подобно не съм виждала у семейство Фрейзър. Сърцето ми ще остане завинаги в Менсфийлд, Фани. Сестра ми като съпруга и сър Томас Бъртрам като съпруг ще бъдат за мене образец на съвършенство. На горката Джанет никак не й провървя, въпреки че в решението й нямаше нищо осъдително. Тя не се хвърли в този брак със затворени очи, не й липсваше и желание да предвиди бъдещето. Тя поиска три дни, за да размисли върху предложението му и за тези три дни се съветва с всички свои близки, чието мнение си струваше да се чуе. Особено много държеше да узнае мнението на скъпата ми покойна леля, чието познаване на света караше всички млади хора от обкръжението й заслужено да ценят нейните трезви съждения. А леля ми се обяви решително в полза на мистър Фрейзър. Явно е, че за съпружеско щастие не могат да се дадат никакви гаранции! Много малко неща мога да кажа в защита на приятелката ми Флора, която заряза един чудесен младеж от конната гвардия заради този ужасен лорд Сторнауей, който има не повече мозък от мистър Рашуърт, Фани, само че изглежда по-зле и има гнусен характер. Още на времето се съмнявах в правилността на решението й, защото той изобщо няма вид на джентълмен, а сега вече съм сигурна, че е сбъркала. Между другото, Флора Рос беше безумно влюбена в Хенри първата зима, когато започна да се движи в обществото. Но ако се опитам да ви разкажа за всички жени, за които знам, че са били влюбени в него, мога да разказвам до безкрайност. Единствено вие, безчувствена Фани, можете да мислите за него едва ли не с безразличие. Но дали наистина сте толкова равнодушна, колкото се показвате? Не, не, виждам, че не сте.

И наистина, страните на Фани така пламтяха в този момент, че един пристрастен ум с пълно основание би заподозрял нещо.

— Прелестно създание! Няма да ви измъчвам повече. Всичко ще си дойде на мястото. Но Фани, скъпа, трябва да признаете, че не сте била чак толкова неподготвена за тази молба, колкото братовчед ви си въобразява. Не е възможно никога да не сте се замисляли върху този въпрос, да не сте подозирали изобщо накъде вървят нещата. Вие сте забелязали опитите му да ви се хареса, да прояви към вас цялото внимание, на което е способен. Не се ли посвети изцяло на вас на бала? А преди това — онази верижка! О, вие я приехте именно така, както го бяхме замислили, почувствахте нещата така, както само можехме да мечтаем! Прекрасно си спомням всичко.

— Искате да кажете, че брат ви е знаел за верижката още преди това? О, мис Крофърд, това не е честно!

— Дали е знаел? Това беше изцяло негово дело, негова идея. Срам ме е да си призная, но подобно нещо никога не ми беше минавало през ума. Аз обаче бях щастлива да направя това, което той предложи, заради вас двамата.

— Не мога да кажа, че не изпитах известни опасения в един момент, защото видях в погледа ви нещо, което ме обезпокои… но не в самото начало… В началото изобщо нищо не заподозрях! Наистина, така беше! Самата истина ви казвам! Ако си бях помислила нещо подобно, за нищо на света не бих приела верижката! Колкото до поведението на брат ви, аз разбира се усещах, че към мене се проявява внимание, усещах го за съвсем кратко време, може би две или три седмици, но после сметнах, че той не влага нищо. Реших, че това е обичайният му начин на държание и бях еднакво далече както от предположението, така и от желанието намеренията му да се окажат сериозни. Много добре видях какво стана между него и някои членове на семейството миналото лято и есента, мис Крофърд. Мълчах си, но не съм била сляпа. Не можех да не забележа, че мистър Крофърд си позволява да ухажва, без да има сериозни намерения.

— Не мога да отрека това. На моменти той е ужасен, обича да флиртува и пет пари не дава какъв смут всява в душите на младите дами. Често съм му се карала за това, но то е единственият му недостатък, и трябва да ви кажа, че малко са момичетата, чиито чувства заслужават да бъдат пощадени. И после, Фани, какъв триумф е да властваш над един мъж, до когото са се домогвали толкова много жени, да си способна да изкупиш всички слабости на пола си! О, не, не е по силите на нито една жена да се откаже от подобно тържество!

Фани поклати глава:

— Не мога да имам добро мнение за човек, който си играе с чувствата на една жена, при това тя често може би страда далеч по-жестоко, отколкото страничният наблюдател би могъл да допусне.

— Аз не го защитавам. Просто го оставям изцяло на вашата милост и когато ви отведе в Евърингам, можете да му четете нотации колкото ви душа иска, нямам нищо против. Но ще ви кажа, че този негов недостатък — удоволствието, с което кара младите момичета да се влюбват в него — не е и наполовина така опасен за щастието на съпругата му, както склонността самият той да се влюбва, а подобна слабост никак не му е присъща. И аз наистина съм дълбоко и искрено убедена, че никога досега не е изпитвал тези чувства към друга жена, че ви обича с цялото си сърце и ще ви обича толкова дълго, колкото изобщо е възможно. Ако има на света мъж, способен да обича една жена цял живот, то без съмнение, Хенри ще ви обича така.

Фани не можа да сдържи една лека усмивка, но не каза нищо.

— Не мисля, че Хенри някога е бил толкова щастлив — продължи след малко Мери, — колкото в мига, в който ходатайството му за повишението на брат ви се увенча с успех.

По-добър начин да докосне най-чувствителна струна в сърцето на Фани просто не би могъл да се измисли.

— О, да! Той беше така добър, така невероятно добър!

— Знам, че никак не му е било лесно, защото добре познавам хората, към които е трябвало да се обърне. Адмиралът не може да понася безпокойствата и смята за унизително да моли за услуга, а има толкова млади хора, чиито претенции трябва да бъдат удовлетворени по този начин, че за да успееш, трябва да притежаваш забележителна енергия и да си истински предан приятел. Колко ли е щастлив Уилям! Бих искала да мога да го зърна отнякъде!

Бедната Фани се чувстваше по-объркана от когато и да било. Мисълта за това, какво е направил за Уилям мистър Крофърд, винаги я разстройваше неимоверно, когато трябваше да му се противопостави. Тя се замисли дълбоко, докато Мери, която отначало я наблюдаваше самодоволно, потъна в някакви свои размисли, но изведнъж се сепна и заяви:

— Бих седяла цял ден да си приказвам с вас, но не бива да забравяме за дамите долу, така че трябва да се сбогуваме, моя скъпа, моя прелестна, моя чудесна Фани. Въпреки че официално ще се разделим в гостната, аз искам да си взема сбогом с вас сега. Прощавам се с вас с най-искрената надежда за нова щастлива среща и вярвам, че тогава обстоятелствата ще ни позволят да разтворим сърцата си една за друга докрай, без сянка от опасение и недоверие.

Тези думи бяха изречени с видимо вълнение и последвани от безкрайно нежна прегръдка.

— Скоро ще се срещнем с братовчед ви в Лондон. Той спомена, че смята не след дълго също да замине, както и сър Томас — може би някъде през пролетта. Без съмнение често ще се срещам и с големия ви братовчед, а също и със семейство Рашуърт и с Джулия, само вас няма да ви има. Искам да ви помоля за две услуги, Фани. Първата е да ми пишете редовно. И втората — да посещавате по-често мисис Грант, за да не чувства моето отсъствие.

Фани би предпочела да не й отправят подобни молби, или поне първата от тях, но беше невъзможно да откаже една такава кореспонденция. Нямаше как дори да не се съгласи с по-голяма готовност, отколкото съвестта й позволяваше. Не можеше да се възпротивена подобна явна симпатия. Нравът й беше такъв, че особено силно ценеше доброто отношение, и тъй като досега не беше имала възможност да се радва кой знае колко на такова, просто не можа да устои пред нежността на мис Крофърд. Освен това й беше благодарна, че тяхното tete-a-tete се оказа не така болезнено, както се опасяваше.

Всичко вече беше зад гърба й, упреците и разобличенията бяха избегнати. Тя беше запазила тайната си и това й стигаше, за да вярва, че може да понесе едва ли не всичко.

Същата вечер се състоя още едно сбогуване. Хенри Крофърд ги посети и остана известно време с тях. Фани не беше настроена много сурово, сърцето й беше донякъде смекчено по отношение на него — той може би наистина страдаше. Крофърд не приличаше на себе си и почти не проговори. Беше явно потиснат и Фани не можеше да не изпита съчувствие към него, независимо от надеждата си, че няма да го види повече, докато не стане съпруг на някоя друга жена.

Когато настъпи мигът на раздялата, той хвана ръката й и тя му позволи да я задържи. Крофърд не каза нищо, или поне тя не чу нищо, а когато напусна стаята, Фани беше неизказано щастлива, че е сложен край на това подобие на приятелство.

На другия ден братът и сестрата заминаха.