Джейн Остин
Менсфийлд парк (35)

Глава 35

Едмънд реши, че само от Фани зависи дали ще се спомене между тях нещо за отношенията й с Крофърд и че ако тя не започне този разговор, той самият за нищо на света няма да го направи. Ала след един-два дни на взаимна сдържаност той беше принуден под давлението на баща си да промени решението си и да се опита да използва влиянието си в полза на своя приятел.

Вече беше определен денят на заминаването на Крофърд, съвсем малко време оставаше дотогава, и сър Томас разсъди, че няма да е лошо да се направи още един опит преди младият човек да напусне Менсфийлд, който да му помогне да сдържи всичките си обещания и клетви в постоянство на чувствата възможно най-дълго.

Сър Томас беше най-искрено заинтересован мистър Крофърд да се окаже на висота в това отношение. Той от сърце желаеше младежът да се прояви като образец на постоянството и беше убеден, че най-сигурният начин да се постигне това е да не се подлагат чувствата му на изпитание твърде дълго.

Едмънд охотно отстъпи пред уговорките да вземе отношение — той искаше да узнае какви са чувствата на Фани. Досега тя винаги се беше съветвала с него, когато се сблъскаше с някаква трудност, а той я обичаше твърде много, за да се примири с липсата на доверие от нейна страна в този момент. Надяваше да й бъде от полза, беше сигурен, че може да й бъде в помощ, пред кого друг би могла да разкрие тя сърцето си? Дори и да не й трябваше съвет, сигурно изпитваше нужда да си поговори от сърце с някого. Фани го избягваше, беше потайна и сдържана — това беше неестествено. На това положение трябваше да се сложи край и той не се съмняваше, че такова е и нейното желание.

— Ще поговоря с нея, сър. Ще използвам първата възможност, за да си поприказваме насаме — заяви той в резултат на всички тези разсъждения и когато сър Томас му съобщи, че в този момент тя се разхожда сама из алеята, веднага се присъедини към нея.

— Дойдох да се поразходя малко с тебе, Фани — каза той. — Може ли? (И й предложи ръката си.) Отдавна не сме имали удоволствието да се разхождаме заедно.

Фани изрази съгласието си не толкова с думи, колкото с вида си. Настроението й беше потиснато.

— Но, Фани, за да бъде разходката приятна — добави след малко Едмънд, — не е достатъчно просто да вървим заедно по пътеката. Трябва да поговориш с мене. Знам, че те мъчи нещо. И знам за какво мислиш. Едва ли допускаш, че нищо не ми е известно. Трябва ли да слушам за това от всеки друг, но не и от самата Фани?

Фани, едновременно развълнувана и угнетена, отговори:

— Щом като си слушал за това от кого ли не, братовчеде, аз едва ли ще мога да ти кажа нещо ново.

— За развоя на събитията — да, но не и за чувствата си, Фани. Никой освен тебе не би могъл да ми разкаже за тях. Аз нямам намерение да те насилвам. Ако ти самата нямаш желание да ми довериш нищо, ще замълча. Просто си помислих, че може би ще ти стане по-леко.

— Страх ме е, че гледаме твърде различно на нещата, така че едва ли ще ми олекне, ако ти кажа какво чувствам.

— Наистина ли мислиш, че гледаме толкова различно на нещата? Никога не бих допуснал. Сигурен съм, че ако съпоставим мненията си, ще се окаже, че си съвпадат не по-малко, отколкото досега. Ето например предложението на Крофърд — според мене то е изключително подходящо и желателно, ако си в състояние да споделиш чувствата му. Намирам, че е съвсем естествено семейството ти да желае ти да му отговориш с взаимност. Но ако не можеш, отказвайки му ти си постъпила съвсем правилно. Нима тук имаме някакво разминаване?

— О, не! Но аз си помислих, че ме упрекваш. Мислех, че и ти си против мене. Сега се успокоих.

— Можеше да се успокоиш и по-рано, Фани, стига да беше поискала. Как можа да си помислиш, че ще бъда против тебе? Как можа да допуснеш, че ще защитавам един брак без любов? Нима някога съм бил лекомислен в подобни неща, та да си въобразиш, че ще бъда такъв, когато става дума за твоето щастие?

— Чичо смята, че не постъпвам добре, а аз знам, че е разговарял с тебе.

— Смятам, че си постъпила съвсем правилно, Фани. Аз може да съжалявам, може да съм изненадан… макар че — не, едва ли, та ти изобщо не си имала време да го почувстваш близък. Но смятам, че си напълно права. Може ли изобщо да има някакво съмнение в това? Би било недостойно ако някой от нас се усъмни в правотата ти. Ти не го обичаш и нищо не би могло да те оправдае, ако беше приела предложението му.

От много дни Фани не се беше чувствала така спокойна.

— Поведението ти до този момент е безупречно и тези, които биха искали да постъпиш иначе, грешат. Само че нещата не се изчерпват с това. Чувствата на Крофърд са необикновено силни, той продължава да проявява същата настойчивост с надеждата, че ще събуди у тебе симпатията, която досега не си изпитала. Както знаем, за това е нужно време. Но, — продължи той с ласкава усмивка, — дай му възможност да успее, Фани, дай му възможност в крайна сметка да постигне успех. Ти се показа честна и безкористна, докажи сега и своята благодарност и отзивчивост. Тогава ще бъдеш за мене съвършената жена, каквато винаги съм смятал, че си създадена да бъдеш.

— О, не, никога, никога! Той никога няма да постигне успех с мене! — Тя говореше с такава жар, която удиви Едмънд, и когато забеляза погледа и чу отговора му, се опомни и цялата пламна.

— Никога, Фани? Казваш го така решително и категорично! Това никак не ти е присъщо, при твоята разсъдливост!

— Исках да кажа — възкликна тя огорчена, в желанието си да поправи допуснатата грешка, — исках да кажа, че така ми се струва — доколкото изобщо може да се говори в бъдеще време… мисля, че никога няма да мога да споделя чувствата му.

— А аз се надявам на нещо по-добро. Давам си сметка, далеч по-добре от Крофърд, че човекът, който се опитва да спечели любовта ти, намеренията му са ти добре известни, се нагърбва с много тежка задача — да се пребори с всичките ти досегашни навици и привързаности. И преди да завоюва сърцето ти, той ще трябва да ослаби връзките, които те свързват с одушевеното ти и неодушевено обкръжение и които в момента са ти още по-скъпи поради самата мисъл за раздяла. Знам, опасението, че може да ти се наложи да напуснеш Менсфийлд, за известно време ще предизвиква у тебе неприязън спрямо него. Съжалявам, че е трябвало да ти каже към какво се стреми. Бих искал да те познава така добре, както те познавам аз, Фани. Между нас казано, аз се надявам да те завоюваме. Моите теоретически и неговите практически знания, взети заедно, ще трябва да ни осигурят успеха. Той би трябвало да действа според моите замисли. Надявам се обаче, след като времето покаже, а аз твърдо разчитам на това, че с постоянството на чувствата си ще е достоен да бъде възнаграден. Не мога да предположа, че нямаш желание да го обикнеш — няма нищо по-естествено, когато си изпълнен с благодарност, а ти сигурно изпитваш нещо подобно. Собственото ти безразличие вероятно те огорчава.

— Но ние сме толкова различни — каза Фани, избягвайки директния отговор — толкова непреодолимо различни — и в склонностите, и в навиците си, че не мога да допусна и най-малка вероятност някога да сме поне донякъде щастливи заедно, дори и да ми беше възможно да го харесвам. Никога на света не е имало двама души, по-различни от нас. Няма дори едно-единствено съвпадение във вкусовете ни. Двамата ще бъдем нещастни.

— Грешиш, Фани. Различието не е чак толкова голямо. Вие двамата достатъчно си подхождате. Имате и общи вкусове. По отношение на нравствеността и литературата разбиранията ви съвпадат. И двамата сте сърдечни и отзивчиви. Пък и кой, чувайки го миналата вечер да чете Шекспир и виждайки, как го слушаш, би могъл да допусне, че не си подхождате? Не бива да се подценяваш. Характерите ви определено са различни, не отричам. Той е жизнерадостен, ти си сериозна, но още по-добре. Неговата жизненост ще ти бъде опора. Ти лесно изпадаш в униние и започваш да виждаш огромни пречки там, където ги няма. Неговата бодрост ще компенсира този твой недостатък. За него пречки не съществуват, а неизменно доброто му настроение и весел нрав ще ти бъдат постоянна подкрепа. Това, че сте различни, по никакъв начин не изключва възможността да сте щастливи, Фани. Изобщо не мисли такива неща. Аз самият съм убеден, че това обстоятелство, напротив, е доста благоприятно. Смятам, че най-добре е характерите да са различни — имам предвид различни като външна проява, като маниер, като общителност, като предпочитание към разговорите или уединението, към тихия размисъл или веселието. Без съмнение известна противоположност е твърде благоприятно условие за щастлив брак. Изключвам, разбира се, крайностите, а най-сигурният начин да се стигне до крайности е прекаленото сходство. Известно противодействие, ласкаво и постоянно, най-добре може да предпази човек от неподходящи маниери и поведение.

За Фани никак не беше трудно да се досети къде витаят мислите му в този миг. Цялата власт на мис Крофърд над него беше възстановена. Откакто се беше върнал у дома, той през цялото време говореше за нея с голяма охота. Вече не я отбягваше, а предния ден беше обядвал в дома на свещеника.

След като го остави в продължение на няколко минути да се отдава на мислите си, Фани сметна за свой дълг да се върне към темата за мистър Крофърд и каза:

— Причината да мисля, че не си подхождаме, не е само в неговия характер, въпреки че и това е достатъчно, за да смятам, че различията между нас са непреодолими. Неговото настроение често ме потиска, но има нещо, което ме отблъсква още повече. Трябва да знаеш, братовчеде, че не одобрявам характера му. Откакто се заехме с онази пиеса, аз си изградих твърде неласкаво мнение за него. Държанието му тогава ми се стори дотам неподобаващо и безчувствено — сега, когато това е минало, мога да говоря за тези неща свободно — стори ми се толкова осъдително по отношение на горкия мистър Рашуърт, явно никак не го беше грижа, че може да го постави в неудобно положение, да му причини болка, като ухажва братовчедка ми Мария, затова аз… С една дума, от времето на театъра аз си съставих за него мнение, което никога няма да бъде преодоляно.

— Скъпа моя Фани — отговори Едмънд, който може би дори не я беше изслушал до края, — най-добре е да не съдим за когото и да било от нас от начина, по който се държахме в това време на всеобща лудост. Времето на театъра е един период, за който мразя да си спомням. Мария се държа зле, Крофърд също, всички ние се представихме много зле, и най-вече аз. В сравнение с мене всички останали бяха безупречни. Аз вършех глупости с отворени очи.

— Като страничен наблюдател — каза Фани — може би съм видяла неща, които са ти убягнали. Но мога да ти кажа, че в някои моменти мистър Рашуърт ревнуваше безумно.

— Напълно е възможно. Няма нищо за чудене. По-неудачно начинание трудно може да се измисли. Като си помисля, че Мария се реши на подобно нещо — умът ми не го побира. Но щом като тя прие ролята, няма защо да се учудваме на останалите.

— Или аз съм много далече от истината, или преди да започнем пиесата Джулия си мислеше, че именно тя се ползва с неговата благосклонност.

— Джулия! Да, чух от някого, че Крофърд бил влюбен в Джулия, но аз самият не съм забелязал нищо подобно. И да ти кажа, Фани, далеч съм от мисълта да поставям под съмнение достойнствата на сестрите си, но допускам, че някоя от тях, а може би и двете, са се поддали на желанието си да се харесат на мистър Крофърд и са имали неблагоразумието да го покажат. Спомням си, че те действително с удоволствие прекарваха времето си в неговата компания. А при такова насърчение човек като Крофърд, жизнен и може би малко лекомислен, лесно може да стигне по-далеч, отколкото… Но в това няма нищо осъдително, защото самият той не е имал никакви претенции, неговото сърце беше предназначено за тебе. И трябва да ти кажа, фактът, че спря избора си именно на тебе, го издигна неимоверно в очите ми. Това му прави чест, то показва, че той умее истински да оцени какво благо е семейното щастие и чистата любов. То доказва, че чичо му не е успял да го поквари. С две думи, то доказва, че той е точно такъв, какъвто ми се искаше да се надявам, но се страхувах, че може да се окаже различен.

— Сигурна съм, че той не мисли така, както се полага, за някои много сериозни неща.

— По-точно ще бъде, ако кажеш, че изобщо не се е замислял за сериозни неща, това според мене е най-близо до истината. И как би могло да бъде друго при такова възпитание и наставник? Нима не е поразително, че при наистина неблагоприятните условия, в които двамата са живели, те са такива, каквито ги виждаме? Готов съм да призная, че Крофърд и досега се ръководи най-вече от чувствата си. За щастие тези чувства обикновено са добри. Останалото ще компенсираш ти. Щастлив човек е той, да се привърже към жена като тебе — непоклатима като скала в принципите си и в същото време с такъв ласкав характер, благодарение на който тези принципи лесно да бъдат наложени. Той наистина рядко сполучливо си е избрал спътника в живота. Той ще те направи щастлива, Фани, знам, че ще те направи щастлива, а ти от своя страна ще направиш от него образец.

— Аз не бих се нагърбила с такава задача — възкликна Фани, — с една такава сериозна отговорност!

— Ти както винаги се подценяваш! Въобразяваш си, че нищо не ти се отдава! Какво пък, щом аз самият не съм в състояние да ти внуша други чувства, вярвам, че ще се намери кой да ти ги вдъхне. Признавам, че съм искрено заинтересован това да стане. Бъдещето на Крофърд никак не ми е безразлично. След твоето щастие, Фани, най-силно ме вълнува неговото. Ти разбираш, че много държа на него.

Фани прекалено добре разбираше, за да го коментира, така че двамата извървяха още петдесетина крачки в пълно мълчание, всеки потънал в собствените си мисли. Едмънд пръв наруши мълчанието:

— Начинът, по който тя говореше за това събитие вчера, безкрайно ме зарадва, тъй като не бях разчитал да види всичко в такава вярна светлина. Знам, че много те харесва, но се страхувах, че ще те сметне недостойна за брат си и ще съжалява, че не се е спрял на някоя по-знатна или по-богата девойка. Боях се, че ще се поддаде на влиянието на онези светски правила, които са й внушавани открай време. Всичко обаче излезе различно. Тя говореше за тебе, Фани, точно така, както се полага. Нейното желание този брак да се осъществи е не по-малко горещо, отколкото моето или на чичо ти. Двамата дълго разговаряхме за това. Не се наложи аз да подхващам тази тема, въпреки че горях от желание да разбера нейните чувства — не бяха минали и пет минути, когато тя поде разговора с онази чистосърдечност и очарователна непосредственост, с онази прямота и решителност, които са й така присъщи. Мисис Грант се присмя на нейната припряност.

— Значи и мисис Грант е била в стаята?

— Да, когато влязох, намерих двете сестри сами в къщата. И след като веднъж започнахме да говорим за тебе, Фани, само това и правихме през цялото време, докато не се появиха мистър Крофърд и доктор Грант.

— Не съм виждала мис Крофърд повече от седмица.

— Да, тя ужасно съжалява за това, но е убедена, че така е по-добре. Ще се видиш с нея преди да замине. Тя ти е много сърдита, Фани, трябва да си подготвена за това. Така казва тя, че ти е сърдита, но можеш да си представиш как се сърди. Гневът й е по-скоро съжаление и разочарование на сестра, която е убедена, че брат й има право незабавно да получи всичко, което пожелае. Тя се чувства засегната, така, както ти би се засегнала за Уилям, но те обича и те цени с цялото си сърце.

— Знаех си, че ще ми се разсърди.

— Фани, скъпа! — възкликна Едмънд, притискайки нежно ръката й. — Не бива мисълта за нейния яд да те разстройва! Това е яд по-скоро на думи и не идва от сърцето. Тя е създадена да обича и да бъде добра, а не да таи злоба. Искаше ми се да можеш да чуеш как те хвали, да видиш изражението й, когато каза, че ти на всяка цена трябва да станеш жена на Хенри. И ми направи впечатление, че винаги те нарича „Фани“ — нещо, което досега не е правила. В нейните уста то звучеше с истинска сестринска нежност.

— А мисис Грант, каза ли… говорила ли е нещо… Беше ли там през цялото време?

— Да, и се съгласи с всичко, което каза сестра й. Изненадата им от отказа ти е безкрайна, Фани. Това, че си могла да откажеш на човек като Хенри Крофърд явно им се струва непонятно и необяснимо. Казах, каквото можах, в твое оправдание, но ако си говорим честно, те виждат нещата така — докато ти не промениш поведението си, нищо не е в състояние да ги убеди, че здравият разум не ти е изменил. Това е единственото, което би ги удовлетворило. Но виждам, че ти досаждам. Свършвам. Не се отдръпвай от мене.

След известна пауза Фани, която няколко минути вървя мълчаливо, отдадена на мислите си, каза:

— Все си мисля, че една жена би трябвало да допуска мисълта някой мъж да бъде отхвърлен, или поне да не намери отклик у друга представителка на нейния пол, колкото и да е харесван от всички. Той може да е самото съвършенство, но това според мене съвсем не означава, че е задължително да бъде харесан от всяка жена, на която е спрял вниманието си. Но дори и да предположим, че това е възможно, че мистър Крофърд е олицетворение на всички достойнства, които му приписват сестрите му, как бих могла аз да му отговоря със същото чувство? Той ме намери съвсем неподготвена. Никога не съм мислила, че държанието му към мене означава нещо. И, разбира се, не съм се и опитвала да изпитвам някакво чувство към него, само защото, както изглежда, ми е обърнал внимание от скука. В моето положение би било връх на суетността да възлагам някакви надежди на мистър Крофърд. Сигурна съм, че сестрите му, при мнението, което имат за него, биха го оценили точно така, при положение, че той не е имал сериозни намерения. Как тогава бих могла да съм… да съм влюбена в него в момента, в който той заяви, че е влюбен в мене? Как бих могла да изпитвам привързаност към него точно в мига, в който той е изпитал нужда от нея? Сестрите му би трябвало да ме преценяват така, както преценяват него. Колкото са по-големи достойнствата му, толкова по-неприлично би било дори да мисля за него. И… и явно мнението ни за женската природа твърде силно се различава, щом като си въобразяват, че една жена е способна така бързо да откликне на нечие чувство, както се очаква от нея.

— Скъпа, скъпа Фани! Сега разбирам истината. Сигурен съм, че това е истината. Тези чувства ти правят чест. Аз и преди съм знаел, че си такава. Сигурен бях, че те разбирам. Сега ти ми даде точно това обяснение, което си позволих да дам вместо тебе на приятелката ти и мисис Грант, и то донякъде ги задоволи, въпреки че твоята добросърдечна приятелка все още продължава да се горещи поради голямата си привързаност към Хенри. Казах им, че от всички човешки същества ти си единственото, над което навикът властва по-силно от всяка промяна, и самият факт, че в предложението на Крофърд се съдържа промяна, вече работи срещу него. Прекалено ново, прекалено отскоро е всичко, затова не е в негова полза. Казах им, че ти не гледаш с добро око на това, с което не си свикнала, и какво ли не още в същия дух, за да им създам представа за характера ти. Мис Крофърд ни разсмя, като ни разкри как смята да окуражи брат си. Тя заяви, че ще го посъветва да продължи със същото постоянство опитите си да се хареса, и тогава без съмнение след десетина години щастлив брак ухажването му ще бъде прието напълно благосклонно.

Фани се усмихна насила, защото това се очакваше от нея. Чувствата й бяха крайно объркани. Тя се боеше, че прави грешка, че говори прекалено много и стига твърде далеч в предпазливостта си, която смяташе за необходима, за да се защити от едно зло, но по този начин се излагаше на друго, и затова шегата на мис Крофърд, повторена от Едмънд, в този момент особено силно я огорчи.

Едмънд прочете в погледа й умора и огорчение и бързо се отказа от по-нататъшното обсъждане на въпроса, дори реши да не споменава повече името на Крофърд, освен ако не става дума за нещо, което би й доставило удоволствие. Ето защо малко след това отбеляза:

— Те заминават в понеделник. Ти без съмнение ще можеш да се срещнеш с приятелката си утре или в неделя. Не, наистина, в понеделник! А аз за малко да се поддам на увещанията да остана в Лесингби дотогава. Дори почти обещах. Колко по-различно щеше да бъде всичко! Тези пет-шест дни щяха да оставят отпечатък върху целия ми живот!

— Ти искаше ли да останеш?

— Много. Така ласкаво ме увещаваха, че почти отстъпих. Ако бях получил поне едно писмо от Менсфийлд, от което да науча, че всички сте добре, без съмнение щях да остана. Но аз нямах представа какво е станало у дома през тези две седмици и чувствах, че отсъствието ми продължава твърде дълго.

— Сигурно добре си прекарал времето си?

— Да, тоест ако не е било особено добре, причината е единствено в моето душевно състояние. Всички бяха много мили. Съмнявам се обаче, че и те са останали със същото впечатление за мене. Аз през цялото време не бях на себе си и не можах да се успокоя, докато не се озовах отново в Менсфийлд.

— А госпожиците Оуен — харесаха ти, нали?

— Да, много. Приятни, добросърдечна непосредствени момичета. Само че аз съм разглезен, Фани, компанията на обикновени жени не ме задоволява. Добросърдечните, непресторени момичета са безинтересни за човек, свикнал да общува с умни жени. Това са две различни среди. Ти и мис Крофърд ме направихте прекалено претенциозен.

Фани обаче продължаваше да се чувства потисната и уморена. Едмънд прочете това по лицето й, разбра, че разговорите няма да помогнат и повече не се и опита да заговори, а я поведе към дома ласкаво и властно, като ползващ се с доверие опекун.