Джейн Остин
Менсфийлд парк (33)

Глава 33

Разговорът не беше нито толкова кратък, нито толкова окончателен, както дамата си беше представяла. Не се оказа никак лесно джентълменът да бъде убеден. Той беше изпълнен с цялата решимост, на която би могъл да разчита сър Томас. Най-напред огромната му суетност го караше да мисли, че все пак Фани го обича, макар самата тя да не го знае. Принуден обаче в края на краищата да признае, че в този момент тя не е наясно с чувствата си, той успя, благодарение на същата тази суетност да убеди себе си, че с течение на времето ще успее да събуди у нея чувствата, към които се стремеше.

Той беше влюбен, много влюбен, и любовта му беше такава, че, завладявайки една жизнерадостна, енергична натура, по-скоро страстна, отколкото деликатна, го караше още по-силно да се стреми към ответно чувство, именно защото то му беше отказано, и го изпълваше с решимост на всяка цена да постигне триумфа и щастието да бъде обичан от Фани.

Той нямаше да се отчая. Нямаше да се откаже от нея. Имаше всички основания да разчита на една сериозна привързаност и знаеше, че тя притежава всички онези достойнства, които да оправдаят и най-пламенните надежди за трайно щастие с нея. Сегашното й поведение, което говореше за безкористност и деликатност — качества, които според него се срещаха изключително рядко — още повече разпалваше желанието му и укрепваше решимостта му. Той не можеше да допусне, че трябва да завоюва сърце, което вече беше отдадено другиму. Такава мисъл и през ум не му минаваше. По-скоро гледаше на нея като на човек, който никога не се е замислял сериозно върху тези неща, за да представляват те някаква опасност за него, човек, когото младостта пазеше, младостта на душата, също така прелестна, както и външността. Той беше убеден, че единствено скромността й е попречила да забележи ухажването му и че тя все още не може да се опомни от внезапното му признание, което я беше намерило съвсем неподготвена, както и от променената ситуация, надхвърляща всичките й очаквания.

Можеше ли тогава да има някакво съмнение, че когато го разбере, усилията му ще се увенчаят с успех? Той беше твърдо убеден, че ще стане точно така. Любов като неговата, у човек като него, без съмнение трябваше да бъде възнаградена, при това без дълго отлагане. Мисълта, че няма да мине много време и тя ще трябва да го обикне, го изпълваше с такъв неописуем възторг, че дори не съжаляваше особено за сегашното й безразличие. Че ще трябва да се преодолеят някои дребни пречки — това за Хенри Крофърд не беше кой знае каква беда. То по-скоро го окриляше. Победите над женските сърца му се отдаваха твърде лесно, а сегашното положение беше ново и въодушевяващо.

Но за Фани, която прекалено често се беше сблъсквала с противодействие, за да намира нещо привлекателно в него, всичко това беше непонятно. Тя разбра, че той има намерение и занапред да проявява все същата настойчивост. Но как беше възможно това, след всичко, което му беше казала, което беше принудена да му каже? Тя обясни, че не го обича, не може да го обича, че никога не би могла да го обикне, че е невъзможно чувствата й някога да се променят, че този разговор е безкрайно мъчителен за нея и го моли никога повече да не го подновява. Той трябваше да й позволи да си тръгне незабавно и въпросът да бъде приключен веднъж завинаги. И когато той продължи да настоява, Фани добави, че според нея характерите им са твърде различни, за да бъде възможна някаква взаимна привързаност, и че двамата не си подхождат нито по нрав, нито по възпитание, нито по начина си на живот. Каза му всичко това с най-искрено убеждение, но то явно не беше достатъчно, защото Крофърд незабавно се зае да я разубеждава, че и дума не може да става за някаква несъвместимост на характерите или за непреодолима разлика в положението. Накрая той недвусмислено заяви, че ще продължи да я обича и да се надява!

Фани прекрасно знаеше какво иска да каже, но не можеше да съди за начина си на изразяване. Тонът й беше безнадеждно кротък и тя не си даваше сметка до каква степен тази кротост скрива нейната непреклонност. Нейната плахост, благодарността и деликатността правеха всяка дума, с която се опитваше да изрази безразличието си към него, да изглежда едва ли не сякаш го върши пряко волята си, или най-малкото, че й причинява същата болка, която и на него. Мистър Крофърд вече не беше човекът, който като потаен, коварен и вероломен обожател на Мария Бъртрам я изпълваше с отвращение, с когото й беше противно да разговаря и да се среща, у когото не можеше да види нито едно добро качество и чиято сила не искаше да признае, дори когато ставаше дума за умението му да се хареса. Сега това беше един мистър Крофърд, който изповядваше пред нея своята пламенна, безкористна любов, чиито чувства изглеждаха напълно искрени и благородни, чиито надежди за щастие се съсредоточаваха върху брака по любов. Той възторжено превъзнасяше достойнствата й, описваше надълго и нашироко чувствата си, доказваше й с цялото възможно красноречие, с думите, тона и вълнението, които при това идваха от един безспорно надарен човек, че е привлечен от нейната кротост и доброта. И най-важното, сега той беше мистър Крофърд, съдействал за повишението на брат й!

Каква промяна! Какви силни доводи в негова полза, от които Фани не можеше да не се повлияе! Тя можеше да го презира от висотата на оскърбена добродетел, когато го свързваше със Содъртън или с театъра в Менсфийлд парк, но сега той се обръщаше към нея от позицията на човек, чиито права изискват съвсем друго отношение. Трябваше да бъде внимателна и изпълнена със състрадание. Трябваше да се чувства поласкана и, мислейки за себе си и за брат си, да изпитва дълбока благодарност. В резултат на всичко това в тона й се долавяше такова съжаление и вълнение, думите на отказ така се примесваха с признателност и състрадание, че Крофърд, при своята суетност и несломимо упорство, трудно можеше да бъде убеден в безразличието й, или поне, че то е толкова дълбоко. Той съвсем не беше толкова неразумен, колкото смяташе Фани, когато в края на разговора заяви, че все така усърдно и настойчиво, без да губи надежда, ще я обгражда с нежната си привързаност.

Твърде неохотно й позволи да си тръгне, но видът му на раздяла далеч не издаваше отчаяние, което да опровергае думите му или да й вдъхне надежда, че е по-малко безразсъден, отколкото свидетелстваха изявленията му.

Това разгневи Фани. Неговата толкова егоистична и невеликодушна настойчивост я изпълни с негодувание. Това беше ново свидетелство за липсата на деликатност и съобразяване с другите, която и по-рано я беше поразявала и отблъсквала. Пред нея отново заставаше същият Крофърд, към когото се беше отнасяла с такова неодобрение. Колко явен беше недостигът на изтънчени чувства и човешко разбиране в този момент, когато ставаше дума за собственото му удоволствие! И, уви, колко недвусмислено се потвърждаваше убеждението й, че е напълно лишен от принципи, които да пробудят чувството за дълг, когато сърцето мълчи! Дори и да беше господарка на чувствата си, каквато може би трябваше да бъде, той никога не би ги завладял.

Така разсъждаваше Фани, съвсем искрено и убедено, докато седеше унило в Източната стая и гледаше замислено огъня — тази необикновена за горния етаж привилегия и разкош — и се удивляваше на миналото и настоящето, опитвайки се да отгатне какво ли още я очаква, обзета от тревожно вълнение, в което всичко беше смътно и неопределено, освен убеждението, че нищо на света не може да я накара да обикне мистър Крофърд и че е истинско щастие да седиш до огъня и да се вглеждаш в него.

Сър Томас беше принуден, или сам си наложи, да чака до следващата сутрин, за да узнае как е протекъл разговорът между двамата млади. Тогава той се срещна с Крофърд и изслуша пълния му отчет. Първото чувство, което изпита, беше разочарование — беше се надявал на по-добър изход. Струваше му се, че цял един час уговорки от страна на човек като мистър Крофърд не би могъл да мине безрезултатно, без да повлияе ни най-малко на чувствата на едно такова нежно и ласкаво създание като Фани. Ала категоричните съждения и оптимизмът на влюбения бързо го успокоиха и, откривайки такава увереност в успеха у главния заинтересован, той самият скоро започна да вярва, че всичко върви добре.

Той от своя страна не пропусна нищо, което би могло да спомогне за успешния завършек и без да се скъпи на любезности, похвали и доброжелателство отдаде дължимото на постоянството на мистър Крофърд, оцени високо и поведението на Фани и още веднъж подчерта, че желае този съюз с цялото си сърце. Мистър Крофърд винаги щеше да бъде добре дошъл в Менсфийлд парк, а неговите собствени съждения и чувства щяха да му подскажат колко често ще ги посещава, сега и в бъдеще. Цялото семейство и всички приятели на неговата племенница щяха да останат на същото мнение, да се надяват на един и същи изход — влиянието на всички, които я обичаха, щеше да бъде използвано, за да й подскажат единствения правилен път.

Беше казано всичко, което можеше да вдъхне кураж на младия човек, всяко поощрение беше прието с радост и благодарност, и двамата джентълмени се разделиха като най-добри приятели.

Доволен, че сега вече всичко върви по най-добър и обнадеждаващ начин, сър Томас реши да се въздържа от по-нататъшни увещания и да не си позволява открита намеса. При нейния характер доброто отношение без съмнение беше най-добрата политика. Молбите и увещанията трябваше да идват само от една страна. Търпението на семейството й, за чието желание тя не можеше да не си даде сметка, беше най-сигурното средство да се осъществи този лелеян план. В съответствие с така приетата линия на поведение сър Томас се възползва от първия удобен случай, за да й заговори с кротка тъга, която се надяваше да сломи съпротивата на племенницата му:

— Е, Фани, видях се още веднъж с мистър Крофърд и научих от него как точно стоят нещата между вас. Той наистина е един необикновен млад човек, и както и да се развият събитията, ти не бива да забравяш, че чувството, което си му вдъхнала, е изключително. Вярно, че при твоята младост и неопитност ти не би могла да знаеш колко мимолетна, изменчива и непостоянна е любовта в самата си същност, затова и не можеш като мене да се изумиш от поразителната настойчивост, която той проявява въпреки отказа ти. Единствено искреното му чувство го тласка към тебе. Той не вижда в това своя никаква заслуга, и може би с право, но след като е направил толкова достоен избор, неговото постоянство му прави чест. Ако изборът му не беше толкова съвършен, аз без съмнение бих осъдил настойчивостта му.

— Повярвайте ми, сър — каза Фани, — аз наистина съжалявам, че мистър Крофърд е решил да продължи с… Знам, че това е твърде ласкателно за мене и че не съм достойна за такава чест, и все пак съм твърдо убедена — и му го казах — че никога няма да ми бъде по силите…

— Мила моя — прекъсна я сър Томас, — няма смисъл да говорим за това. Така добре са ми известни чувствата ти, както, предполагам, на тебе — моите желания и съжаления. Всичко вече е казано и сторено. От този миг нататък никога повече няма да стане дума за това. Няма от какво да се страхуваш, нито да се притесняваш. Едва ли допускаш, че съм способен да те увещавам да се омъжиш пряко волята си. Единственото, което ме вълнува, е твоето щастие и благополучие, и от тебе се иска само да бъдеш по-снизходителна към старанията на мистър Крофърд да те убеди, че те не са несъвместими с неговите. Той действа на своя отговорност. Тебе нищо не те заплашва. Обещах му, че ще може да се среща с тебе винаги, когато пожелае, както ако нищо не се беше случило. Ще се виждате в наше присъствие, по същия начин, както досега, и всичко, което би могло да ти напомни за неприятни неща, ще бъде избегнато доколкото това е възможно. Той ще напусне Нортхемптъншиър толкова скоро, че няма задълго да ти се налага дори и тази малка жертва. Бъдещето ми се струва твърде неопределено. И така, мила моя Фани, въпросът е приключен.

Обещаното заминаване беше единственото обстоятелство, за което Фани можеше да мисли с удоволствие. Тя обаче беше благодарна на чичо си за добрите думи и търпението, а когато си даде сметка каква малка част от истината му е известна, си каза, че няма никакво право да се учудва на линията на поведение, която той следваше. Той, който беше благословил брака на дъщеря си с мистър Рашуърт! Едва ли от него можеше да се очаква някаква романтична изтънченост. Тя трябваше да следва дълга си и да се надява, че с времето неговото бреме ще й се стори по-поносимо.

Въпреки че беше едва на осемнадесет години, Фани не вярваше, че чувствата на мистър Крофърд ще траят вечно. Тя беше убедена, че с времето упоритата и неизменна съпротива ще сложи край на неговата привързаност. Съвсем друг е въпросът колко време й отреждаше тя във въображението си. Би било некрасиво да се любопитства доколко високо оценява съвършенствата си една млада дама.

Независимо от доброто си намерение да мълчи, сър Томас беше принуден още веднъж да засегне въпроса пред племенницата си, за да не бъде неподготвена за необходимостта да посвети в случилото се лелите й. Това беше мярка, която той с удоволствие би избегнал, стига да беше възможно, но се налагаше да пристъпи към нея заради коренно противоположните настроения на мистър Крофърд, който нямаше никакво намерение да пази чувствата си в тайна. На него и през ум не му минаваше да крие нещо. В дома на свещеника вече всичко се знаеше, той обичаше да разговаря за бъдещето с двете си сестри, а и възможността да има добре осведомени свидетели на напредването към заветната цел само би му доставило удоволствие. Когато си даде сметка за това, сър Томас почувства необходимостта без отлагане да извести съпругата си и сестра й за случилото се, и въпреки че се притесняваше заради Фани, той се страхуваше едва ли не колкото самата нея, от реакцията на мисис Норис. Нейното макар и добронамерено, но неуместно усърдие го възмущаваше. И наистина, по това време сър Томас явно никак не беше далеч от мисълта да я причисли към онези добронамерени особи, които непрекъснато постъпват по най-неуместния и неприятен за околните начин.

Мисис Норис обаче не му създаде никакви проблеми. Той настоя към племенницата му да се отнасят търпеливо и да не й се отправят упреци, и мисис Норис не само обеща, но и спази обещанието си, само видът й изразяваше още по-силно недоброжелателство. Тя беше разгневена, възмутена от Фани, но по-скоро затова, че са й направили подобно предложение, отколкото заради отказа й. Това беше унизително и оскърбително спрямо Джулия, на която трябваше да спре изборът на мистър Крофърд. И освен всичко останало, тя не можеше да прости на Фани, че я е пренебрегнала. Как тогава да не изпитва злоба към тази, която винаги се беше опитвала да унизи, а сега така я величаеха?

Сър Томас се довери на благоразумието на мисис Норис повече, отколкото тя заслужаваше в случая, а Фани беше готова цял живот да я благославя затова, че не изказва на глас недоволството си, въпреки възмутения си вид.

Лейди Бъртрам прие нещата съвсем иначе. През целия си живот тя се беше радвала на славата на красавица, при това красавица с късмет, и единствено красотата и богатството й вдъхваха уважение. Ето защо новината, че племенницата й е получила предложение за брак от богат мъж, я издигна неимоверно в нейните очи. И след като се убеди, че Фани наистина е доста хубавичка — нещо, в което по-рано се беше съмнявала — и че ще се омъжи изгодно, тя почувства своего рода гордост от обстоятелството, че може да я нарече своя племенница.

— Е, Фани — заяви тя в мига, в който двете останаха сами, и наистина изпитваше нещо като нетърпение да останат насаме, а на лицето й беше изписано необичайно оживление. — Е, Фани, тази сутрин чух много приятна новина. Трябва да поговоря за това поне веднъж! Така и казах на сър Томас, само веднъж, и никога повече няма да чуеш и дума от мене. Моите поздравления, скъпа племеннице! — И, разглеждайки я благодушно, добави: — Хм… а семейството ни наистина е красиво.

Фани се изчерви и отначало не знаеше какво да каже, но в следващия миг бързо намери отговора, с който се надяваше да улучи уязвимото място на леля си:

— Скъпа лельо, точно вие едва ли бихте искали да постъпя иначе, сигурна съм. Не може да желаете да се омъжа, защото ще ви липсвам, не е ли така? Да, сигурна съм, че много ще ви липсвам.

— Не, скъпа, изобщо не бих се сетила за това, когато знам, че си получила такова предложение. Дори много добре ще се справя без тебе, ако си омъжена за такъв богат човек като мистър Крофърд. Но ти би трябвало да си даваш сметка, Фани, че дълг на всяка девойка е да приеме едно такова чудесно предложение.

Това беше едва ли не единственото правило на поведение, единственият съвет, предложен на Фани от леля й в течение на тези осем години и половина. Това я накара да премълчи. Тя почувства колко безсмислено е да спори. Щом чувствата на леля й бяха против нея, да се обръща към здравия й разум беше безнадеждно. Лейди Бъртрам беше станала твърде словоохотлива:

— Знаеш ли, Фани — заяви тя. — Сигурна съм, че се е влюбил в тебе на бала, няма начин да не е направил тази глупост тогава. Ти изглеждаше чудесно. Всички така казваха. И сър Томас каза същото. Пък и нали Чапман ти помогна да се облечеш. Много се радвам, че ти пратих Чапман. Така и ще кажа на сър Томас, че това е станало онази вечер. — И, следвайки същия радостен ход на мислите си, добави: — И още нещо ще ти кажа, Фани — това е повече, отколкото съм направила дори и за Мария — следващия път, когато мопсчето си има малки, ще ти подаря едно от кученцата.