Джейн Остин
Менсфийлд парк (30)

Глава 30

След този разговор безпокойството на мис Крофърд доста се поуталожи и тя се отправи към дома, готова, ако е нужно, да изтърпи още една седмица оредялата компания и лошото време, но още същата вечер брат й се върна от Лондон, както винаги весел, и дори още по-оживен от обикновено, така че вече нямаше опасност за доброто й настроение. Това, че той все още отказваше да й каже за какво е ходил в Лондон, само я развеселяваше. До вчера то би я раздразнило, но сега го възприемаше като безобидна шега, зад която най-вероятно се криеше някаква приятна изненада за нея. Следващият ден наистина й донесе изненада. Хенри заяви, че отива да види как се чувства семейство Бъртрам и ще се прибере след десетина минути, но не се появи цял час. Когато сестра му, която го чакаше, за да се поразходят заедно в градината, го посрещна нетърпеливо на завоя на алеята и извика: „Хенри, скъпи, къде се изгуби толкова време?“, той можа само да каже, че е седял с лейди Бъртрам и Фани.

— Седял си при тях час и половина?! — възкликна Мери.

Но най-изненадващото все още предстоеше.

— Да, Мери — каза той, като хвана ръката й и я пъхна под своята, тръгвайки като в просъница по алеята. — Не можах да си тръгна по-рано — Фани беше така прелестна! Аз реших, Мери. Обмислил съм всичко и нямам никакви съмнения. Ще те изненада ли това? Не, едва ли… Сигурно си се досетила, че твърдо съм решил да се оженя за Фани Прайс.

Сега изненадата беше пълна. Каквото и да си мислеше той по въпроса, на сестра му и през ум не й беше минало подобно нещо. Тя имаше толкова изумен вид, че брат й се принуди да повтори още веднъж това, което вече беше казал, този път още по-обстойно и тържествено. След като се убеди, че наистина е твърдо решен, Мери не прояви неудоволствие, напротив, дори беше приятно изненадана. При сегашното си състояние Мери беше готова да приветства едно сродяване със семейство Бъртрам, и донякъде неравният брак на брат й не я огорчаваше.

— Да, Мери — заяви Хенри в заключение, — аз наистина паднах в капана. Знаеш какви лекомислени намерения ме движеха отначало, но сега с това е свършено. Лаская се от мисълта, че съм успял да постигна известен напредък и донякъде съм спечелил благоразположението й. Колкото до моите чувства, те си остават непроменени.

— Щастливка, щастливка! — възкликна Мери, когато отново придоби дар слово. — Каква партия за нея! Хенри, скъпи мой, това е само първото ми чувство, а второто, не по-малко искрено е, че от цялата си душа одобрявам твоя избор и съм толкова сигурна в бъдещото ви щастие, колкото го искам и ви го пожелавам! Ще имаш една прелестна малка женичка, въплъщение на благодарността и предаността! Точно такава, каквато заслужаваш. Каква невероятна партия е това за нея! Мисис Норис често говори за късмета й — какво ли би казала сега! В какъв възторг ще бъде цялото семейство! А в него тя има няколко истински приятели. Как ще се зарадват те! Но разкажи ми всичко. Говори ми, не спирай. Кога започна да мислиш сериозно за нея?

Нямаше нищо по-трудно от отговора на този въпрос, въпреки че беше изключително приятно да го чуеш. Той не би могъл да каже „как тази сладка напаст тайно го е завладяла“, и още преди да е успял за трети път с различни думи да изрази чувствата си, сестра му нетърпеливо го прекъсна:

— Ах, скъпи мой Хенри, значи тази е причината да заминеш за Лондон! Такава била работата ти там! Сметнал си за разумно да се посъветваш с адмирала, преди да направиш тази стъпка.

Хенри обаче упорито отричаше. Той познаваше твърде добре адмирала, за да търси съвет от него по отношение на брачните си планове. Адмиралът мразеше брака и смяташе, че нищо не би могло да оправдае женитбата на един млад човек, разполагащ със солидно състояние.

— Когато опознае Фани, той ще бъде във възторг от нея — продължи Хенри. — Тя е точно жената, способна да победи цялото предубеждение на адмирала спрямо женския пол, защото е жена, каквато според него не би могла да съществува. Тя е олицетворената невъзможност, която той би описал, стига да притежаваше достатъчно изтънченост, за да облече в думи мислите си. Но докато въпросът не се реши окончателно, така че ничие вмешателство да не може да промени хода на нещата, той няма да научи нищо. Не, Мери, ти дълбоко се заблуждаваш. Още не си открила истинската причина за заминаването ми!

— Добре, добре, аз съм напълно удовлетворена. Вече знам с кого е свързано то, все някога ще науча останалото. Фани Прайс — това е чудесно, наистина е чудесно! Да стане така, че Менсфийлд да се превърне за тебе… да срещнеш съдбата си в Менсфийлд! Но ти си напълно прав, по-добър избор не би могъл да направиш. На света няма друго момиче като Фани, а средства и така няма да ти липсват. Колкото до роднинските й връзки, те са повече от добри. Семейство Бъртрам безспорно е едно от първите в околността. Тя е племенница на сър Томас Бъртрам, а за обществото това е напълно достатъчно. Но продължавай, продължавай! Кажи ми още нещо. Какви са плановете ти? Знае ли тя вече за щастието, което я очаква?

— Не.

— А какво чакаш?

— Нещо, което да не е просто удобен случай. Мери, тя не е като братовчедките си, но мисля си все пак, че няма да получа отказ.

— О, не, разбира се! Дори и да не беше толкова мил и, да предположим, тя още не те е обикнала, в което обаче силно се съмнявам, можеш да бъдеш напълно спокоен. При нейния нежен и отзивчив характер тя тутакси ще откликне на чувствата ти с цялото си сърце. Убедена съм, че тя никога няма да се омъжи без любов, искам да кажа, че ако има на света девойка, способна да не се поддаде на някакви честолюбиви амбиции, това мисля е именно тя. Но помоли я да те обикне и тя няма да има сърце да ти откаже.

Когато възторгът й се поуталожи, Хенри заговори със същото удоволствие, с което тя беше готова да го слуша и разговорът я заинтригува почти толкова, колкото и него, въпреки че всъщност той нямаше какво толкова да сподели, освен чувствата си и разсъжденията за обаянието на Фани. Прелестното личице и фигурата на Фани, милото й държание и чудесното й сърце — това беше наистина неизчерпаема тема. Той горещо превъзнасяше нейната отзивчивост, скромност и кротък характер, същата тази кротост, на която мъжете толкова държат, когато оценяват достойнствата на една жена, така че, влюбвайки се в жени, на които тя не е присъща, никак не могат да повярват в липсата й. Хенри Крофърд имаше всички основания да хвали нрава й и да разчита на него. Често беше ставал свидетел на изпитанията, на които биваше подложена. Имаше ли в семейството някой, като се изключи Едмънд, който по един или друг начин да не беше злоупотребявал с търпението и сдържаността й? Тя умееше горещо да се привързва. Трябваше човек да я види, когато е с брат си! Нима можеше да съществува по-възхитително доказателство, че сърцето й е не само нежно, но и горещо? Можеше ли нещо да окуражи повече мъжа, който се опитва да спечели любовта й? Освен това тя без съмнение беше умна, мисълта й беше бърза и ясна, а държанието й като огледало отразяваше скромната й и изтънчена душа. И това не беше всичко. Хенри Крофърд притежаваше достатъчно усет, за да оцени какъв безценен дар за една съпруга са твърдите принципи, въпреки че никак не беше навикнал на сериозни разсъждения и поради това трудно би могъл да ги назове с точното им име, но когато говореше за нейната непоколебимост и безупречно държание, за високите й представи за чест и приличие, които бяха гаранция, че един мъж спокойно би могъл да разчита на нейната преданост и честност, той показваше, че си дава сметка какви високи принципи и добросъвестност я ръководят.

— Аз мога пълно и изцяло да й се доверя — каза Хенри. — Точно от това имам нужда.

И сестра му, искрено убедена, че достойнствата на Фани Прайс напълно заслужават всички тези възхвали, от сърце се радваше на надеждите му.

— Колкото повече мисля за това — възкликна тя, — толкова повече се убеждавам, че постъпваш съвсем правилно, и въпреки че никога не бих допуснала възможността да те привлече момиче като Фани Прайс, сега съм убедена, че именно с нея ще бъдеш щастлив. Твоите зли помисли спрямо нея се превърнаха в забележително разумно намерение. То ще донесе добро и на двама ви.

— Беше лошо, наистина много лошо от моя страна да постъпвам така спрямо човек като нея! Но тогава не я познавах. И тя никога няма да има повод да се оплаче от часа, когато за първи път тази мисъл ми дойде в главата. Ще я направя много щастлива, Мери, по-щастлива, отколкото някога е била, отколкото може изобщо да си представи! Няма да я отвеждам от Нортхемптъншиър. Ще дам под наем Евърингам и ще наема къща в тукашния край — може би Стенуикс Лодж. Ще дам Евърингам под аренда за седем години. Достатъчна е една дума и веднага ще се намери отличен наемател. Още в този момент мога да назова поне трима души, които ще приемат условията ми и дори ще ми благодарят.

— Виж ти! — възкликна Мери. — Ще се заселиш в Нортхемптъншиър! Та това е чудесно! Тогава всички ще бъдем заедно!

Още в същия миг тя се сепна и съжали за казаното, но смущението й беше напразно — брат й реши, че тя възнамерява да остане в дома на доктор Грант, и в отговор най-сърдечно я покани да се пренесе в неговия дом, тъй като в качеството си на неин брат има по-голямо основание да претендира за това.

— Ще трябва да ни посветиш повече от половината си време — каза той. — Не мога да приема, че мисис Грант има същото право над тебе което ние с Фани, защото ние сме двама — ти ще бъдеш за Фани истинска сестра!

Мери можа само да му благодари и да го увери, че именно така ще стане, но вече беше взела твърдо решение, че няма да й се наложи още дълго да гостува нито на брат си, нито на сестра си.

— Ти смяташ да прекарваш част от годината в Лондон, а през останалото време да живееш в Нортхемптъншиър?

— Да.

— Правилно. И разбира се, в Лондон ще си имаш собствен дом и няма вече да разчиташ на гостоприемството на адмирала. Скъпи мой Хенри, за тебе ще бъде късмет да се отървеш от адмирала, преди държанието му да окаже пагубно влияние върху теб, преди да си усвоил глупавите му мнения и навика да сядаш на масата, сякаш в живота не съществува нищо по-ценно от обяда! Ти не съзнаваш колко ще спечелиш от това, защото уважението ти към него те заслепява, но аз смятам, че скорошната женитба може да се окаже спасение за тебе. Ако те виждам как все повече се уподобяваш на адмирала в думите и делата си, във вида и жестовете — сърцето ми ще се пръсне при такава гледка!

— Хайде, хайде, Мери, тук мненията ни се различават. Адмиралът си има някои недостатъци, но не е лош човек, а за мене беше почти като баща. Малко бащи биха позволили на синовете си и половината от свободата да постъпват посвоему, която имах аз. Не бива да настройваш Фани против него. Аз искам двамата взаимно да си допаднат.

Мери устоя на изкушението да му каже какво мисли по въпроса — на света трудно можеха да се намерят двама души, чиито характери и поведение така силно да се различават, и с времето той щеше да го проумее, но тя просто не можа да се въздържи от още един намек по адрес на адмирала:

— Хенри, мнението ми за Фани Прайс е толкова високо, че ако можех да допусна възможността един ден новата мисис Крофърд да има и половината от основанията на бедната ми леля, с която се отнасяха така зле, да ненавижда това име, бих направила всичко възможно, за да предотвратя този брак. Но аз те познавам и знам, че жената, която обичаш, ще бъде най-щастливата съпруга, и когато престанеш да я обичаш, тя ще срещне у тебе щедрост и добро отношение, както подобава на джентълмен.

Невъзможно е да пренебрегнеш и най-малката възможност, за да направиш Фани Прайс щастлива, невъзможно е да престанеш да я обичаш — в този смисъл беше красноречивият отговор на Хенри.

— Трябваше да я видиш сутринта, Мери — продължи той, — с какво неописуемо търпение и кротост задоволяваше всички глупави прищевки на леля си, помагаше й и работеше вместо нея, как очарователно се изчервяваше над ръкоделието, после се връщаше на мястото си, за да довърши писмото, започнато преди това по молба на глупавата й леля, и всичко това с такова непресторено смирение, сякаш беше съвсем в реда на нещата да не може да разполага с нито миг от времето си. Косите й, както винаги, бяха така скромно сресани, че през цялото време докато пишеше една малка къдрица падаше на челото й и тя трябваше непрекъснато да я отмята. И при все това успяваше да ми каже по някоя дума и да ме послуша. Струва ми се, че това, което казвах, й харесваше. Ако я беше видяла в този момент, Мери, никога нямаше да допуснеш мисълта, че властта й над мене може да свърши.

— Скъпи мой Хенри! — възкликна Мери и спря за миг, като го гледаше усмихнато в очите. — Колко се радвам да те видя така влюбен! Направо съм във възторг! Но какво ще кажат мисис Рашуърт и Джулия?

— Не ме интересува нито какво ще кажат, нито какво ще си помислят. Сега ще видят каква жена е способна да ме привлече, да привлече един разумен мъж. Надявам се това откритие да им бъде от полза. Ще видят с братовчедка им да се отнасят както подобава и аз се надявам искрено да се засрамят от собственото си възмутително пренебрежение и безсърдечност спрямо нея. Те ще бъдат потресени — добави той след кратка пауза, вече с по-спокоен тон. — Мисис Рашуърт ще бъде силно разгневена. За нея това ще бъде горчива хапка, и като такава за известно време ще има твърде неприятен вкус, но после ще бъде преглътната и забравена. Не съм чак толкова самонадеян да си въобразявам, че чувствата й ще се окажат по-трайни от тези на другите жени, въпреки че бяха насочени към мене. Да, Мери, моята Фани ще почувства разликата в поведението на всеки, който се доближи до нея, ще я чувства ежедневно, ежечасно, и тогава ще бъда напълно щастлив от съзнанието, че това се дължи на мене, че аз съм човекът, благодарение на когото тя получава полагащото й се по право уважение. Сега тя е зависима, безпомощна, самотна, пренебрегната и изоставена.

— Не, Хенри, не от всички, не всички са я забравили, не е съвсем самотна и изоставена. Братовчед й Едмънд никога не забравя за нея.

— Едмънд… Вярно е, мисля, че в най-общ смисъл наистина е добър към нея, а също и сър Томас — по свой начин, както може да бъде добър един богат, самодоволен, многословен, деспотичен чичо. Но какво биха могли да направят сър Томас и Едмънд, какво правят за нейното щастие, спокойствие и достойнство в очите на околните, в сравнение с това, което аз ще направя?