Джейн Остин
Менсфийлд парк (28)

Глава 28

Когато Фани слезе долу, чичо й и двете й лели бяха в гостната. Сър Томас я огледа с интерес и отбеляза със задоволство, че има много елегантен вид и изглежда забележително добре. В нейно присъствие той си позволи единствено да похвали изискания й и много подходящ за случая тоалет, но след като тя напусна стаята, съвсем определено заговори за нея като за истинска красавица.

— Да — каза лейди Бъртрам, — тя наистина изглежда чудесно. Аз пратих Чапман да й помогне.

— Изглежда чудесно! — възкликна мисис Норис. — Как няма да изглежда чудесно при всички възможности, които са й дадени — да се възпитава в такова семейство и постоянно да е пред очите й примерът на братовчедките й с техните безупречни маниери. Помислете си само, драги ми сър Томас, какви изключителни предимства й предоставихме ние с вас. Дори и тази рокля, на която благоволихте да обърнете внимание, й е великодушно подарена от вас по случай сватбата на скъпата ни мисис Рашуърт. Какво ли би станало с нея, ако ние не й бяхме протегнали ръка?

Сър Томас не каза нищо, но когато седнаха на масата, погледите на двамата млади хора го убедиха, че може деликатно да засегне темата още веднъж, този път по-успешно, когато дамите се оттеглят. Фани виждаше, че предизвиква одобрение, и съзнанието, че изглежда добре, я правеше още по-хубава. Тя беше щастлива по много причини, но скоро се почувства още по-щастлива — когато лелите й напускаха стаята и тя ги последва, докато минаваше покрай Едмънд, който им отвори вратата, го чу да казва:

— Непременно трябва да танцуваш с мене, Фани. Запази два танца за мене, които решиш, стига да не са първите два.

Какво повече би могла да желае! Едва ли някога в живота си се беше чувствала толкова въодушевена. Радостта, с която братовчедките й очакваха всеки бал, вече не я учудваше. Тя чувстваше, че всичко ще бъде чудесно, и тръгна да обикаля гостната, упражнявайки стъпките на танца, тъй като в този миг беше избавена от вниманието на мисис Норис, която още с влизането беше изцяло погълната от задачата да нареди наново дървата в камината и да угаси прекрасния огън, запален от главния лакей.

Следващият половин час, който при други обстоятелства щеше да се стори на Фани най-малкото изнурително дълъг, сега измина, без щастието й да намалее. Достатъчно беше да помисли за разговора с Едмънд, и вече пет пари не даваше за трескавото суетене на мисис Норис, нито за прозевките на лейди Бъртрам.

Мъжете се присъединиха към тях и скоро започна радостното очакване на каретите, в гостната цареше атмосфера на непринуденост и веселие, мъжете бяха наобиколили дамите, всички разговаряха и се смееха и всеки миг носеше радост и надежда. Фани чувстваше, че веселостта на Едмънд му струва немалко усилия, но беше чудесно, че се справя така добре.

Когато най-сетне се чу шумът на пристигащите карети, когато гостите наистина започнаха да се събират, предишната й веселост като че ли се стопи, видът на толкова непознати лица я накара да се затвори в себе си. Когато се оформи първият по-широк кръг, тя не само се почувства потисната от важните и официални маниери, които по нищо не отстъпваха на тези на сър Томас и на лейди Бъртрам, но и скоро установи, че често ще й се налага да понася и по-тежки изпитания. Чичо й я представяше на някои от гостите, което я принуждаваше да говори, да прави реверанси и отново да говори. Задачата никак не беше лека и тя при всеки нов опит се оглеждаше за Уилям, който спокойно и непринудено се разхождаше в дъното на салона, и жадуваше да бъде с него.

Появата на семейство Грант и брата и сестрата Крофърд се отрази твърде благоприятно на обстановката. Сковаността отстъпи пред тяхната непринуденост и близкото им познанство с много от присъстващите — оформиха се малки групички и всички се почувстваха по-уютно. И Фани се почувства по-добре от тази промяна и, освободена от товара на светското държание, би могла отново да бъде щастлива, ако можеше да се сдържи да не следи постоянно с поглед Едмънд и мис Крофърд. Тази вечер тя беше самата прелест, и кой знае как би могло да свърши всичко това? На тези размисли сложи край появата на мистър Крофърд, който застана пред нея и почти веднага я покани на първите два танца, и това даде съвсем нова насока на мислите й. В този миг тя изпита щастието на осъден на смърт, когото в последния момент са помилвали. Да има партньор за първите танци беше изключително важно, защото откриването на бала беше застрашително близко, а тя се поставяше толкова ниско, че според нея ако мистър Крофърд не я беше поканил, никой друг нямаше и да помисли за нея и в крайна сметка щеше да се сдобие с партньор след ред въпроси, суетня и чуждо вмешателство, което беше ужасно. В същото време тя забеляза в начина, по който той я покани, известна преднамереност, която никак не й беше по сърце, а освен това й се стори, че погледът му за миг се спря върху верижката и в него се мярна весела искрица, да, това беше усмивка, която я накара да пламне. Искаше й се да потъне в земята от срам. И въпреки че втори поглед, който да я извади от равновесие, не последва, въпреки че той се стремеше просто да бъде сдържано любезен, тя не успяваше да се справи напълно със смущението си, което се увеличаваше още повече от мисълта, че Крофърд се досеща за причината, и се успокои едва когато той се обърна, за да заговори някого от присъстващите. Постепенно оживлението й започна да се връща и тя се почувства искрено доволна, че има партньор, доброволен партньор, осигурен още преди започването на танците.

Когато събралото се общество се насочи към залата за танци, Фани за първи път се озова близо до мис Крофърд, чийто усмихнат поглед съвсем недвусмислено се насочи към верижката, която брат й само бегло беше погледнал, но опитът й да заговори за това беше париран от Фани, която от сърце желаеше да сложи край на тази история и побърза да обясни откъде се е взела втората верижка — тази на кръстчето. Мис Крофърд я слушаше, и всички комплименти и намеци, които си беше подготвила за Фани, бяха забравени. Само едно чувство я изпълваше, а очите й, които и преди това блестяха, засияха още по-ярко, и тя възкликна с жар и възторг:

— Наистина ли? Едмънд ви го е подарил? Само той е способен на такова нещо! Никой друг мъж не би се сетил за това. Ето защо безкрайно го уважавам! — и тя се огледа наоколо, сякаш нямаше търпение лично да му го каже. Едмънд в този момент не беше наблизо, той придружаваше няколко дами, които тъкмо излизаха от стаята, а междувременно към двете девойки се приближи мисис Грант, хвана ги под ръка и те заедно последваха останалите.

Фани вървеше със свито сърце, но нямаше време дълго да се замисля над чувствата на мис Крофърд. Всички бяха в балната зала, цигулките свиреха, и душата й беше обхваната от трепет, който не й позволяваше да съсредоточи върху нещо сериозно. Трябваше да следи общите приготовления и да вникне в това, което ставаше наоколо.

Малко след това към нея се приближи сър Томас и я попита дали е поканена от някого. „Да, сър, от мистър Крофърд“ беше именно отговорът, който той очакваше. Мистър Крофърд беше наблизо, и сър Томас го заведе до нея, като каза нещо, от което й стана ясно, че именно тя ще трябва да танцува във водещата двойка и да открие бала — мисъл, която до този момент не й беше минавала през ума. Всеки път, когато размишляваше за предстоящия бал, тя приемаше за напълно естествено и уместно в първата двойка да бъдат Едмънд и мис Крофърд, и сега беше така поразена, че дори авторитетът на чичо й, който й съобщи решението си, не я възпря от изуменото възклицание, от намека, че не е подходяща и дори от молбата да бъде извинена. Самият опит да се противопостави на сър Томас вече свидетелстваше за крайно отчаяние, но в първия момент наистина я обхвана такъв безпределен ужас, че тя намери сили да го погледне в очите и да промълви, че се надява той да промени решението си. Всичко обаче беше напразно. Сър Томас се усмихна, опита се да я окуражи, после я погледна изключително сериозно и заяви с най-решителен тон: „Ще бъде така, както казах, мила моя“, така че Фани не се осмели да каже и дума повече. Само след миг мистър Крофърд вече я водеше към дъното на залата, където двамата застанаха в очакване към тях да се присъединят една след друга и останалите двойки.

Фани още не можеше да повярва. Да й отредят най-важното място сред всички тези елегантни млади дами! Оказаната й чест беше твърде голяма. Тя означаваше, че я поставят наравно с братовчедките й! Мислите й се насочиха към тези отсъстващи братовчедки с най-искрена нежност и съжаление, че не са си у дома, за да заемат полагащото им се място и да се насладят на своя дял от удоволствията, които биха ги изпълнили с възторг. Толкова често ги беше чувала да мечтаят за бал в Менсфийлд парк като за най-голямото възможно щастие! И сега, когато той вече беше факт, те не бяха у дома и трябваше да го открие тя, при това с мистър Крофърд! Фани се надяваше, че сега вече не биха й завидели заради тази чест, но когато си спомни как стояха нещата есента, какви бяха отношенията помежду им, сегашната ситуация й се струваше още по-непонятна.

Балът започна. Фани се чувстваше по-скоро поласкана, отколкото щастлива, така беше поне по време на първия танц. Партньорът й беше в прекрасно настроение и се опитваше да го предаде и на нея, но тя беше прекалено уплашена, за да се радва, и това продължи до момента, в който престана да й се струва, че всички гледат в нея. Но, млада, хубава и нежна, тя дори и в неловкостта си беше грациозна, така че малко от присъстващите в залата бяха склонни да се отзоват без одобрение за нея. Тя беше привлекателна, беше скромна, беше племенница на сър Томас, а скоро стана ясно, че мистър Крофърд й се възхищава. Това беше достатъчно, за да й осигури всеобщо благоразположение. Самият сър Томас наблюдаваше танца й с удовлетворение — той се гордееше с племенницата си и въпреки че, за разлика от мисис Норис, не беше склонен да отдаде красотата й на преселването в Менсфийлд, беше доволен от себе си за това, че й е осигурил всичко останало — възпитанието и маниерите си Фани дължеше на него.

Мис Крофърд сякаш четеше мислите на сър Томас, докато той стоеше и наблюдаваше, и, въпреки всичките му заблуждения по отношение на нея, изпитваше желание да се представи пред него в най-добра светлина, затова се възползва от случая и се приближи, за да каже няколко ласкави думи за Фани. Похвалите й бяха много сърдечни и сър Томас ги прие точно така, както й се искаше, като се присъедини към тях само дотолкова, доколкото сдържаността, вежливостта и спокойните маниери му позволяваха, но явно беше доста по-добре подготвен за този разговор от съпругата си. Мери я видя да седи на един диван съвсем наблизо и малко по-късно, преди да се върне към танца, се приближи към нея, за да й поднесе комплиментите си за външността на Фани.

— Да, тя наистина изглежда много добре — спокойно отговори лейди Бъртрам. — Чапман й помогна с обличането. Аз й изпратих Чапман. — Тя беше така впечатлена от собствената си доброта — да изпрати Чапман при Фани, че този факт не й излизаше от ума.

Мис Крофърд познаваше твърде добре мисис Норис, за да си въобрази, че може да я трогне с някаква похвала за Фани. С нея трябваше да се действа според случая.

— Ах, госпожо, колко ни липсват скъпата мисис Рашуърт и Джулия тази вечер! — и мисис Норис й се отблагодари с толкова усмивки и любезни думи, за колкото й стигна времето сред всичките задължения, която сама си беше измислила — да организира игра на карти, да отправя намеци към сър Томас и да се опитва да премести всички почтени възрастни дами в по-подходяща част на залата.

Само когато се опита да достави удоволствие на Фани, мис Крофърд сбърка. Намерението й беше да накара сърчицето на приятелката й да се разтупти от сладостно вълнение, да й внуши възхитителното съзнание за успех, и неправилно изтълкувала причината за изчервяването на Фани, когато след първите два танца се приближи към нея все още с убеждението, че постъпва правилно, многозначително заяви:

— Може би вие ще ми кажете защо брат ми заминава утре за Лондон? Той твърди, че имал работа там, но не ми каза каква. Това е първият път, когато отказва да ми се довери! Но всички ни чака това. Рано или късно се намира кой да ни замени. Ето, сега аз трябва да се информирам от вас. Кажете, за бога, защо заминава Хенри?

Фани отрече да знае нещо с цялата твърдост, която смущението й позволяваше.

— Е, в такъв случай — каза със смях мис Крофърд — не ми остава нищо друго, освен да предположа, че заминава единствено заради удоволствието да придружи брат ви и да си поговори по пътя за вас.

Фани беше смутена, но смущението й се дължеше на неудоволствие. В това време мис Крофърд се чудеше защо приятелката й не се усмихва и реши, че е болезнено чувствителна, странна и каква ли не още, но и през ум не й мина, че може би вниманието на Хенри не й е приятно. Вечерта донесе на Фани много приятни преживявания, но те не се дължаха на неговата благосклонност. Тя би предпочела да не получава повторна покана за танц толкова скоро и да не съзнава, че разпитвайки преди това мисис Норис за часа на вечерята, той има намерение да прекара близо до нея тази част от вечерта. Но да се избегне вниманието му беше невъзможно. Той я накара да почувства, че всичко се прави заради нея и Фани не би могла да нарече неприятен начина, по който го направи, а държанието му — нетактично или демонстративно, дори в някои моменти, в които говореше за Уилям, беше почти приятен, а в гласа му се чувстваше топлота, която му правеше чест. И въпреки това удоволствието й никак не се дължеше на неговото внимание. Тя се чувстваше щастлива всеки път, когато погледнеше към Уилям и видеше колко добре се забавлява, когато получеше възможност да се поразходи няколко минути с него из залата и да послуша как се изказва за партньорките си. Правеше я щастлива и съзнанието, че й се възхищават, а също и това, че двата танца, обещани на Едмънд, все още й предстоят и че до тях има още много време, тъй като през цялата вечер кавалерите се надпреварваха да я канят, а с него нямаше никаква определена уговорка. Беше щастлива дори и тогава, когато танцуваше с него, но не защото той беше в твърде лъчезарно настроение или проявяваше нежната галантност от изминалата блажена сутрин. Душата му беше измъчена и тя се почувства още по-щастлива от съзнанието, че е приятелката, при която Едмънд може да намери покой.

— Изморих се от светски разговори — каза той. — Говорих цяла вечер, без да имам какво да кажа. Но с тебе мога да си отдъхна, Фани. Ти няма да искаш от мене да те забавлявам. Хайде да си позволим лукса да помълчим малко.

Фани не се реши дори да изрази с думи съгласието си. Умората, вероятно до голяма степен предизвикана от същите чувства, които беше споделил с нея сутринта, изискваше особено уважение, и двамата в продължение на два танца бяха толкова спокойни и сдържани, че нито един страничен наблюдател не би и помислил за възможността сър Томас да е възпитал съпруга за по-малкия си син.

Вечерта беше донесла малко радост на Едмънд. Докато танцуваха първия път с мис Крофърд, настроението й беше прекрасно, но това не го радваше. То му донесе не толкова спокойствие, колкото огорчение. А по-късно — защото се оказа, че не може да намери в себе си сили да не я покани повторно — тя го нарани дълбоко с изказванията си за професията, на която той много скоро щеше да се посвети. Двамата разговаряха, после мълчаха, той я убеждаваше, тя му се надсмиваше, докато накрая се разделиха, сърдити един на друг. Фани, която не можеше да се сдържи да не ги наблюдава, видя достатъчно, за да се почувства донякъде удовлетворена. Да се чувства щастлива, когато Едмънд страда, би било варварство от нейна страна. Въпреки това самото убеждение, че той има причини да страда, би трябвало да й донесе известна радост, както и стана.

След като двата й танца с Едмънд свършиха, желанието и силите също я напуснаха, и сър Томас, виждайки я по-скоро да пристъпва, отколкото да танцува сред пооределите танцьори, задъхана и с ръка на сърцето, й нареди да седне. От този момент и Крофърд спря да танцува.

— Горкичката Фани! — възкликна Уилям, който се приближи за минутка и през цялото време си вееше с ветрилото на партньорката си, без да се сети да спре. — Колко бързо остана без сили! Та балът едва започва! Аз се надявам да потанцуваме поне още два часа. Как може да се измориш толкова скоро?

— Толкова скоро! Добри ми приятелю — каза сър Томас, като извади часовника си възможно най-предпазливо. — Часът е три, а сестра ти не е свикнала да стои будна по това време.

— Тогава, Фани, недей да ставаш сутринта, когато си заминавам. Наспи се както трябва и не мисли за мене.

— О, Уилям!

— Какво? Тя смята да стане преди тръгването ти?

— О, да, сър! — извика Фани и скочи от мястото си, за да бъде по-близо до чичо си. — Аз трябва да стана и да закуся с него. Та това е за последен път, утре е последната сутрин!

— По-добре недей. Той трябва да е закусил и да тръгне най-късно в девет и половина. Мистър Крофърд, вие, струва ми се, ще го вземете в девет и половина?

Ала Фани така горещо настояваше със сълзи на очи, че беше невъзможно да й се откаже, така че всичко свърши с едно милостиво: „Е, хайде, хайде“, което трябваше да означава разрешение.

— И така, девет и половина — каза Крофърд на Уилям, който тръгна да танцува. — Ще бъда точен, защото нямам любяща сестра, която да стане заради мене. — После, обръщайки се към Фани, добави по-тихо: — За мене ще скърби само опустялата къща. Утре моите представи за времето сигурно ще се сторят на вашия брат твърде различни от неговите.

След кратък размисъл сър Томас покани Крофърд да закуси рано сутринта в имението, вместо да седне на масата сам. Той самият също щеше да закуси с тях. Готовността, с която беше приета поканата, за сетен път го убеди, че подозрението му, на което, трябваше да признае, до голяма степен се дължеше днешният бал, никак не е лишено от основания. Мистър Крофърд беше влюбен във Фани. Сър Томас беше изпълнен с радостни предчувствия за това какво щеше да последва. В това време племенницата му съвсем не чувстваше благодарност за тази покана. Тя се беше надявала да остане насаме с Уилям тази последна сутрин. Това щеше да бъде с нищо несравнима милост. Но въпреки че надеждите й бяха разрушени, и през ум не й минаваше да роптае. Точно обратното, тя до такава степен не беше свикнала някой да се съобразява с желанията й и да се прави каквото и да било, за да й се угоди, че по-скоро беше склонна да се чуди и да се радва, че е постигнала толкова много, отколкото да се оплаква от последвалия нежелан развой на събитията.

Скоро след това сър Томас си позволи още една малка намеса, като я посъветва веднага да си легне. „Съвет“ беше думата, която той употреби, но тя беше равносилна на заповед, и на Фани не й оставаше нищо друго, освен да стане от мястото си, и след като мистър Крофърд най-сърдечно се сбогува с нея, тихо да напусне. Само на вратата тя спря, като дамата от Бранксхолм Хол, „за един кратък миг“, за да обгърне с поглед щастливата картина и за последен път да погледне останалите пет или шест самоотвержени двойки, които продължаваха усърдно да се трудят, после бавно изкачи парадното стълбище, съпроводена от звуците на нескончаемия кадрил, като в треска от надежди и страхове, от супата и греяното вино, изтощена и с крака като от олово, неспокойна и възбудена, но с чувството, че въпреки всичко балът е бил възхитителен.

След като я отпрати по този начин, сър Томас може би се грижеше не само за здравето й. Не е изключено да му беше дошла на ум мисълта, че мистър Крофърд е седял достатъчно дълго край нея, или пък му беше хрумнало да я представи в най-добра светлина като бъдеща примерна съпруга, демонстрирайки послушанието й.