Джейн Остин
Менсфийлд парк (1)

Глава 1

Преди тридесетина години мис Мария Уорд от Хантингдън, която притежаваше само седем хиляди фунта, има щастието да плени сър Томас Бъртрам от Менсфийлд парк в графство Нортхемптън и по този начин да се издигне до положението жена на баронет, с всички удобства и предимства, които могат да дадат красивият дом и солидният доход. Цял Хантингдън беше във възторг от великолепната партия, а чичо й, адвокатът, от своя страна се постара размерът на зестрата да бъде поне с три хиляди лири под съответстващата на случая сума. Тя имаше две сестри, които нейното издигане би трябвало да облагодетелства и тези техни познати, които смятаха, че мис Уорд и мис Франсис не отстъпват по красота на мис Мария, не се колебаеха да им предрекат почти толкова изгодни бракове. Ала, както знаем, на света има значително по-малко мъже с голямо състояние, отколкото хубавици, достойни за тях.

След като изминаха шест години, мис Уорд се видя принудена да свърже живота си с приятеля на своя зет, преподобния мистър Норис, за когото трудно можеше да се каже, че притежава собствено състояние, а мис Франсис сполучи още по-малко. Вярно, бракът на мис Уорд на практика далеч не беше достоен за презрение, тъй като за щастие сър Томас се оказа в състояние да предостави на приятеля си мястото на енорийски свещеник в Менсфийлд и по този начин мистър и мисис Норис започнаха семейния си живот с почти хиляда фунта годишен доход. Мис Франсис обаче се омъжи, както се казва, за да ядоса семейството си и успя напълно в това си намерение, като избра за съпруг лейтенант от флота, човек без образование, богатство и връзки. Трудно можеше да се направи по-несполучлив избор. Сър Томас беше влиятелна особа и, както от гордост, така и от принципни съображения, а и поради присъщия си стремеж да постъпва справедливо и желанието да види всичките си роднини прилично устроени, с радост би използвал влиянието си в полза на сестрата на лейди Бъртрам. Но професията на съпруга й беше такава, че никакъв чужд авторитет не можеше да помогне и преди още да намери някакъв друг начин да им съдейства, между сестрите се стигна до пълен разрив. Той беше естествен резултат от поведението на двете страни, почти неизбежен при един толкова неблагоразумен брак.

За да си спести излишните увещания, мисис Прайс писа за всичко това на семейството си, когато беше вече омъжена. Лейди Бъртрам, която не се отличаваше със силни чувства и притежаваше забележително отстъпчив и вял характер, щеше да се задоволи просто да махне с ръка и да престане да мисли за случилото се. Ала мисис Норис беше енергична натура и не можа да намери спокойствие, докато не написа на Фани дълго и гневно писмо, в което й посочваше безразсъдството на нейното поведение и й предричаше всевъзможни печални последствия. Мисис Прайс на свой ред беше оскърбена и възмутена и отговорът, изпълнен с такава злоба против сестрите и съдържащ такива невежливи забележки по адрес на сър Томас, че мисис Норис сметна за невъзможно да запази съдържанието му в тайна, задълго сложи край на всякакви взаимоотношения между тях.

Разстоянието помежду им беше толкова голямо, а средите, в които се движеха — толкова различни, че вероятността да чуят нещо едни за други, през последвалите единадесет години беше нищожна. Във всеки случай, за сър Томас си оставаше непонятно, как така мисис Норис винаги е в състояние да им съобщи, че Фани има още едно дете — нещо, което тя от време на време правеше с нескрито възмущение. Към края на тези единадесет години обаче мисис Прайс вече не можеше да си позволи да таи обида и възмущение и да пренебрегва родството, което би могло да й бъде от полза.

Голямото и непрекъснато растящо семейство, съпругът, негоден за активна служба, затова пък пръв в компаниите и пиенето с приятели, както и твърде ниският им доход, неспособен да задоволи нуждите им, я накараха да потърси отново приятелството на онези, които така лекомислено беше отхвърлила. Тя се обърна към лейди Бъртрам с писмо, което свидетелстваше за такова разкаяние и униние, такова изобилие на деца и почти пълна липса на всичко останало, че не можеше да не склони близките й към пълно помирение. Мисис Прайс се готвеше да роди за девети път и, след като се оплака по този повод и помоли за тяхното съдействие като кръстници на очакваното дете, не скри колко много разчита на тяхната подкрепа за бъдещето на осемте, които вече бяха на бял свят. Най-голямото беше хубаво и будно десетгодишно момченце, което мечтаеше да пътува, но как да му помогне? Дали има някакъв шанс по-нататък да бъде полезно на сър Томас във връзка с неговите владения в Западна Индия? Би го устроила всяка служба, а какво би казал сър Томас за Улуич? Или може би да го изпратят на Изток?

Писмото не остана без последствия. То възстанови мира и доброжелателството. Сър Томас изпрати дружески съвети и уверения, лейди Бъртрам — пари и комплект пелени, а мисис Норис написа писмата.

Такъв беше непосредственият резултат от посланието на мисис Прайс, а след по-малко от година се стигна до още по-благоприятни последствия.

Мисис Норис често повтаряше пред останалите, че горката й сестра и нейното семейство не й излизат от ума и че при всичко, което вече са направили за нея, явно трябва с нещо да й се помогне. В крайна сметка тя трябваше да признае, че желанието й е бедната мисис Прайс да бъде освободена напълно от грижите и разходите по издръжката на едно от многото си деца. Как биха погледнали те на мисълта да поемат грижата за най-голямата й дъщеря? Тя сега е на девет години — възраст, която се нуждае от повече внимание, отколкото е в състояние да й отдели горката й майка. За тях грижите и разходите ще бъдат нищо в сравнение с благодеянието, което ще извършат.

Лейди Бъртрам тутакси се съгласи с нея.

— Не мога да си представя по-удачна мисъл — заяви тя. — Можем веднага да изпратим за момичето.

Сър Томас не можеше да даде съгласието си така бързо и категорично. Той претегляше ситуацията и се колебаеше. Едно момиче, възпитано по такъв начин, би трябвало да бъде и съответно осигурено, иначе, откъсвайки го от семейството му, вместо добро дело щяха да извършат жестокост. Той мислеше и за своите деца — за двамата си сина, за любовта, която може да се породи между братовчеди и т.н. Но едва беше започнал предпазливо да излага възраженията си, и мисис Норис го прекъсна, отговаряйки на всичките му изречени и неизречени съображения:

— Драги ми сър Томас, напълно ви разбирам и отдавам дължимото на благородството и деликатността на мненията ви, които изцяло съответстват на вашето поведение. Съвършено съм съгласна с вас в основното, що се отнася до осигуряването на детето — нещо уместно и необходимо от страна на човека, поел в свои ръце грижата за съдбата му и, разбира се, аз съм последната, която ще откаже да даде своя скромен принос в подобна ситуация. Като нямам собствени деца, на кого, ако не на децата на сестрите си, бих поверила малкото, което имам? И, сигурна съм, мистър Норис с неговата справедливост… Е, знаете, че не умея много да говоря и да убеждавам. Но, не бива да се отказваме от едно добро дело заради такава дреболия. Дайте на момичето образование и го въведете по подходящ начин в обществото и аз се обзалагам, че ще има всички шансове да се нареди добре, без по-нататъшни разходи от страна на когото и да било. Аз ще ви кажа, сър Томас, че нашата, или във всеки случай вашата племенница, не би могла да израсне в подобно обкръжение, без то да даде благоприятно отражение върху нея. Не казвам, че ще бъде хубава като братовчедките си. Осмелявам се да кажа, че това е невъзможно. Но тя ще бъде въведена в тукашното общество при толкова благоприятни обстоятелства, че без съмнение ще заеме в него достойно за уважение място. Вие мислите за синовете си — нима не разбирате, че от всичко на света това е най-малко вероятно! Та те ще растат заедно като братя и сестри! Не, това е абсолютно невъзможно. Никога не съм чувала за подобен случай. На практика този е единственият сигурен начин да се избегнат нежеланите отношения. Представете си, че тя стане хубава девойка и Том или Едмънд я видят за първи път след седем години — ето това, осмелявам се да ви кажа, ще бъде истинска беда. Самата мисъл, че е имала нещастието да израсне така далеч от всички нас, бедна и пренебрегвана, ще бъде достатъчна да накара всяко от нашите мили и добросърдечни момчета да се влюби в нея. Но ако отсега нататък тя се възпитава заедно с тях, дори и да е хубава като ангел, за никого от двамата няма да бъде нещо повече от сестра.

— В това, което казвате, има много истина — отговори сър Томас — и аз съм далеч от мисълта да поставям някакви въображаеми пречки пред плана, който така подхожда на положението на всеки от родствениците. Исках само да отбележа, че подобно нещо не бива да се решава с лека ръка и ако искаме действително да окажем на мисис Прайс услуга, която да ни прави чест, би трябвало да осигурим детето сега или да приемем за свое задължение да го осигурим по-късно, ако възникне такава необходимост, по начин, подобаващ на една дама — в случай, че възможността, на която така уверено залагате, не се осъществи.

— Изцяло ви разбирам! — възкликна мисис Норис. — Вие сте въплъщение на великодушието и такта и аз съм убедена, че между нас никога няма да има разногласия по този въпрос. Вие знаете, че за тези, които обичам, съм готова на всичко и въпреки че никога не бих могла да изпитвам към това момиче и една стотна част от чувствата, които питая към вашите чудесни деца, нито да го смятам до такава степен за свое, не бих си простила, ако си позволя да го пренебрегна. Та то е дете на сестра ми! И бих ли могла да понеса да бъде в нужда, ако мога да разделя с него последното си парче хляб? Драги ми сър Томас, при всичките си недостатъци аз имам добро сърце и колкото и да съм бедна, по-скоро бих се лишила от най-насъщното, отколкото да постъпя недостатъчно великодушно. Така че, ако нямате нищо против, още утре ще пиша на бедната си сестра и ще й отправя предложението. Веднага, щом нещата се уредят, аз ще имам грижата детето да бъде доведено в Менсфийлд. Вас това не бива да ви тревожи. Знаете, че допълнителните грижи не ме притесняват. За тази цел ще изпратя Нани в Лондон, там тя ще отседне у един свой роднина — сарач — а на детето ще съобщим къде да се срещнат. Няма нищо по-лесно от това да качат момичето в Портсмут на пощенската карета за Лондон под грижите на някоя заслужаваща доверие особа, пътуваща в същата посока. Смея да твърдя, че сред пътниците винаги ще се намери някоя почтена жена на търговец.

Сър Томас нямаше други възражения, ако не се смята роднината на Нани, и след като по тази причина мястото на срещата беше заменено с друго, не толкова икономично, затова пък по-подобаващо, въпросът бе сметнат за уреден и всички вече се наслаждаваха на великодушния си замисъл. Строго погледнато, чувството на удовлетворение не би трябвало да бъде еднакво за всички, тъй като сър Томас беше решил да стане истински и последователен покровител на избраното дете, докато мисис Норис нямаше ни най-малко намерение да влиза в каквито и да било разходи по издръжката му. Когато ставаше дума за разходки, разговори и проекти, щедростта й нямаше равна и никой не умееше по-добре от нея да наложи на другите широта на мислене, но любовта й към парите беше равна на страстта й да командва и тя твърде добре знаеше не само как да запази собствените си пари, но и как да похарчи тези на приятелите си. Омъжвайки се за човек с по-малък доход, отколкото беше разчитала, в началото тя си въобразяваше, че строгата икономия е крайно необходима и това, което отначало беше продиктувано от благоразумието, скоро се превърна в предпочитание, в обект на непрестанна грижа, обикновено насочвана към децата, каквито тя нямаше. Ако имаше семейство, което да издържа, тя не би могла да спести нищо, но бидейки свободна от подобни грижи, нямаше нищо, което да пречи на нейната пестеливост и да намалява удоволствието от ежегодното нарастване на дохода, превишаващ нуждите на семейството. Обзета от тази всепоглъщаща страст, която не беше смекчена от истинска привързаност към сестра й, тя се стремеше единствено към честта да планира и организира тази така скъпо струваща благотворителност. Независимо от това, заблудата по отношение на собствената й особа изглежда беше толкова голяма, че след този разговор тя си тръгна от пасторския дом, изпълнена с блажената увереност, че на света няма друга сестра и леля с подобна широта на мислене.

Когато въпросът отново беше поставен на разглеждане, позициите й се доизясниха и в отговор на безгрижния въпрос на лейди Бъртрам: „Къде ще настаним детето като начало, сестро, у вас или у нас?“, сър Томас чу с известна изненада, че не е по силите на мисис Норис да поеме какъвто и да било ангажимент в това отношение. Той очакваше, че момичето ще бъде добре дошло в пасторския дом и особено желана компания за бездетната си леля. Оказа се обаче, че се заблуждава напълно. Мисис Норис трябваше със съжаление да му съобщи, че за настаняването му у тях, поне при сегашните обстоятелства, и дума не може да става. Незавидното здраве на мистър Норис изключваше подобна възможност. Да изтърпи шума, който едно дете вдига, за него щеше да е толкова невъзможно, колкото и да литне. Разбира се, ако подаграта някога престане да го мъчи, тогава би било съвсем друго. Тя с радост ще приеме момичето, без да се замисли за неудобствата, които това ще й причини. Но точно в този момент горкият мистър Норис запълва времето й до минутка и дори самото споменаване на такава възможност положително би го разстроило.

— В такъв случай по-добре е да се настани у нас — каза лейди Бъртрам най-невъзмутимо.

Настъпи кратка пауза, след която сър Томас заяви с достойнство:

— Добре, нека домът й да бъде тук. Ние ще се постараем да изпълним дълга си към нея. Тук поне ще бъде в компанията на връстници и ще има учителка през цялото време.

— Съвършено вярно! — възкликна мисис Норис. — Това са две много важни условия. А за мис Лий е все едно дали ще учи три момичета или само две — за нея не би трябвало да има разлика. Ако можех само да бъда по-полезна! Вие виждате, че правя всичко, което ми е по силите. Аз не съм от тези, които се боят от допълнителни грижи, и Нани ще иде да я доведе, въпреки че отсъствието на главната ми помощничка за цели три дни ще ми причини доста неудобства. Предполагам, сестро, че ще я настаниш в бялата мансардна стаичка до бившата детска. Това ще бъде най-подходящото място за нея, толкова близко до мис Лий, пък и до момичетата и само на една крачка от камериерките. Всяка от тях ще може да й помогне при обличането и да се погрижи за дрехите й. Предполагам, че няма да сметнеш за уместно Елис да й прислужва, както на дъщерите ти. Аз наистина не виждам къде другаде би могла да я настаниш.

Лейди Бъртрам не възрази.

— Надявам се, че момичето ще се окаже с добър характер — продължи мисис Норис — и ще си даде сметка какъв необикновен късмет е имало с такива приятели.

— Ако характерът й се окаже наистина лош — каза сър Томас, — няма да можем да я оставим у нас заради собствените си деца. Нямаме причини обаче да се опасяваме от подобно зло. Вероятно ще видим у нея много неща, които изискват да бъдат променени и ще трябва да се подготвим за ужасяващо невежество, известна ограниченост на възгледите и доста прискърбна недодяланост в маниерите. Тези недостатъци обаче не са непреодолими, а вярвам, че не представляват и никаква опасност за околните. Ако дъщерите ми бяха по-малки от нея, бих сметнал, че подобен контакт е твърде рискован, но при сегашното положение се надявам, че той няма да крие никаква опасност за тях, а за нея ще бъде само от полза.

— Точно така мисля и аз — възкликна мисис Норис — и същото казах сутринта на съпруга си. Самото присъствие на братовчедките му ще бъде своего рода възпитание за детето, казах аз. Дори мис Лий да не го научи на нищо, то ще се научи от тях да бъде добро и разумно.

— Надявам се, че няма да дразни кученцето ми — каза лейди Бъртрам. — Едва накарах Джулия да го остави на мира.

— Предстои ни да се сблъскаме с още един проблем, мисис Норис — заяви сър Томас. — Става дума за разликата, която трябва да се прави между момичетата, докато растат. Как да запазим у моите дъщери съзнанието за тяхното собствено положение, без да поставят братовчедка си твърде ниско и как, без да потискаме самочувствието й, да не й позволим да забрави, че не е мис Бъртрам. Бих искал те да станат добри приятелки и в никакъв случай няма да позволя на дъщерите си и най-малкото високомерие спрямо тяхната сродница. И все пак, те не са равни. Техният ранг, състояние, права и перспективи ще си останат различни. Това е един много деликатен момент и вие ще трябва да ни помогнете в нашите усилия да изберем най-правилната линия на поведение.

Мисис Норис беше изцяло на неговите услуги и въпреки че напълно се съгласяваше със сложността на проблема, можеше да го увери, че с общи усилия лесно ще се справят с него.

Никак не е трудно да се повярва, че писмото на мисис Норис не отиде на вятъра. Мисис Прайс беше доста изненадана, че при толкова чудесни момчета са спрели вниманието си върху едно от момичетата, но независимо от това прие с благодарност предложението, като ги увери, че дъщеря й е с добър характер, че е много сърдечна и изрази увереност, че никога няма да имат повод да я отблъснат. По-нататък тя казваше, че момичето е малко слабичко и крехко, но се надява здравето му да се подобри от промяната на климата. Бедната жена! Тя вероятно смяташе, че промяната на климата би се отразила добре на всяко едно от многото й деца.