Джон Ленокс
Къде е Бог в свят с коронавирус? (6)

За да се доверим на Бога, ние се нуждаем от убедително свидетелство, че Той е добър. Затова на този етап бих ви помолил да се вслушате в сърцевината на християнското учение — независимо дали го познавате, или то е ново за вас — и да се опитате да го разберете, преди да заключите, че вярата в Бога е несъвместима със съществуването на коронавируса и всички останали пандемии, болести и други недостатъци на естествения свят.

Християнството твърди, че човекът Иисус Христос е въплътеният Бог — Творецът, станал човек. В центъра на християнското послание е смъртта на Иисус Христос на един кръст в покрайнините на Ерусалим. Веднага възниква въпросът: ако Той е въплътеният Бог, какво прави на кръста? Е, най-малкото това означава, че Бог не е останал далеч от човешката болка и страдание, а лично ги е изпитал.

И така, християнинът не толкова е човек, който е разрешил проблема с болката, страданието и коронавируса, а човек, който е обикнал и се е доверил на един Бог, който сам е страдал.

Това обаче е само половината от историята. Ако това страдание е било краят на всичко, което Иисус е направил, ние никога нямаше да разберем за него. Това обаче не е бил краят. Съобщението, което е разбунило Ерусалим на онзи първи Великден, съобщението, което е преобърнало света в първи век, е било, че Иисус е победил смъртта — че е възкръснал от мъртвите и ще бъде окончателният Съдия на човечеството.

Трудно може да се надцени значението на това послание. То засяга една фундаментална трудност, с която атеистичният мироглед не може да се справи — проблема с окончателната справедливост. Както всички ние съзнаваме, неизброими милиони човешки същества през цялата история са страдали от ужасни несправедливости и след като са живели в мизерия, са умрели, без да видят никакво възмездие. Несъмнено така ще се случи и с някои от жертвите на коронавируса.

Тези хора не са получили справедливост в този живот. Съгласно атеизма смъртта е краят, и няма друг живот, в който справедливостта може да възтържествува. Ако няма окончателен Съдия, не може да има и окончателна справедливост.

Но възкресението провъзгласява, че справедливостта не е илюзия и че нашият копнеж за справедливост не е напразен. Насилниците, терористите и всички други зли хора от този свят един ден ще бъдат изправени на съд. Когато съм привеждал този аргумент на атеисти, те често са казвали, че ние трябва да се постараем да създадем справедливост на този свят. Разбира се, че съм съгласен с това — стремежът към справедливост е задължение за християнина. Но също така им посочвам, че това не помага особено за решаването на проблема с окончателната справедливост. Атеизмът по дефиниция не познава такава. Атеизмът е оскърбление за нашето морално съзнание.

За разлика от него, библейският възглед казва, че окончателната справедливост е съвсем реална. Бог е авторитетът, който стои зад моралния закон, и Той ще се погрижи да го защити. В крайна сметка ще има окончателен съд, при който ще се въздаде съвършена справедливост и ще се отдаде точно заслуженото за всяка неправда, извършена някога, от началото на света чак до края му. Правосъдието не е подигравка.

Когато християнският апостол Павел изнасял лекция пред философите от съвета на Ареопага в Атина, той заявил на аудиторията си, че Иисус е бил възкресен от мъртвите и е определен за Съдия на света. Този факт е гаранция за това, че в крайна сметка ще има окончателен отговор на най-дълбоките човешки въпроси.^[1]

Човекът е склонен да копнее за справедливост, но също така е склонен и да реагира отрицателно на идеята за окончателен съд, защото това повдига въпроса за собственото му положение пред Бога. Не мога да вярвам в такъв Бог — казват някои, въпреки че негодуват против моралното зло и обвиняват Бога, че не се намесва! Това е проблемът с нашата естествена реакция спрямо идещия Божи съд — ние приветстваме Божията намеса, стига тя да засяга живота на другите, а не нашия.

Факт е, че ние сме склонни да виждаме злото у другите, а не у себе си. И така, когато мислим какво би трябвало да направи Бог, повечето от нас биха поддържали възгледа, че Той трябва да премахне злите хора около нас, но не и самите нас. Все пак, ние не сме чак толкова лоши.

Но Библията ни учи, че „всички съгрешиха и са лишени от Божията слава“.^[2] Никой от нас не е спазвал постоянно дори и собствените си морални стандарти, да не говорим за Божиите. Десетте заповеди твърде ясно ни показват това.^[3] Затова всички ние се нуждаем от решение на проблема за греха и вината, които — независимо дали съзнаваме това, или не — ни отделят от Бога.

Съгласно християнството това решение отново се намира в кръста и възкресението на Иисус. Тези събития не просто ни сочат път през проблема за злото и болката и решение на проблема за справедливостта. Те ни показват какво означава името „Иисус“ — „Той ще спаси народа Си от греховете му“ (Евангелие според Матей, гл. 1, ст. 21). Поради смъртта и възкресението на Иисус хората, които се покаят за (т. е. се отвърнат от) собственото си зло и собствения си принос към човешкото страдание и болка и се доверят на Иисус като свой Господ, получават прошка. Получават мир с личностния Бог, който е сътворил и поддържа вселената. Получават нов живот с нови сили и обещанието за един нов свят, в който вече няма да има страдание. В това отношение християнството не се конкурира с нито една друга религия или философия — по простата причина, че никой друг не ни предлага прошка и мир с Бога, които могат да се получат още в този живот и траят за цялата вечност.

И така, християнинът не е човек, който е разрешил проблема за страданието, а човек, който е обикнал и се е доверил на Бога, който е страдал за него.

Две корони

Е, как това може да ни помогне да се справим с бедствията и пандемиите?

Коронавирусът се нарича така, защото външният му вид наподобява корона. Короната е символ на власт и авторитет. И несъмнено този вирус има огромна власт над нас, хората. Той е невидим с просто око, но само си помислете колко бързо успя да принуди милиони, дори милиарди хора да правят или да не правят толкова много неща.

Той брутално ни напомня за нашата уязвимост. Ние хората лесно забравяме, че сме смъртни. Коронавирусът е ярко свидетелство, че и нашето отношение към творението, и отношението на творението към нас е разстроено. Това не е случайност.

Но надеждата се крие в една друга корона — короната от тръни, положена на главата на Иисус при съдебния процес преди Неговата екзекуция.

Тази корона ни показва колко дълбок е разривът между творението и Твореца. Земята е Божие творение, не наше. Ние не сме нейните собственици, но ламтим да бъдем. Ние сме само настойници и наематели, и при това увредени. Мнозина от нас са разсипали собствения си живот и живота на околните си, а да не говорим какво сме причинили на нашата планета. За хората не може да има два рая — един в присъствието на Бога и един без Него. Коронавирусът много бързо унищожава илюзията, че можем да постигнем съвършенство на земята, и превръща нашата първоначална реакция на безразличие и дори самодоволство в осезателен страх, обезсърчение и гняв.

В един свят, увреден от последствията на човешкия грях, болката и страданието са неизбежни. Може би сме успявали да се укрием от тази реалност, докато коронавирусът не се развилня по земното кълбо. Сега не можем да го игнорираме. Не можем да избегнем и големите въпроси за живота и смъртта, които той повдига. Ето отново К. С. Луис:

„Ние можем да игнорираме дори удоволствието. Но болката настоява да й обърнем внимание. Бог ни нашепва в нашите радости, говори ни в съвестта, но крещи в болката ни — тя е Неговият мегафон, за да събуди един глух свят.“

The Problem of Pain (Geoffrey Bles, 1940), стр. 81 (Проблемът болка; Нов Човек, 1995 г.)

Може би коронавирусът може да подейства като мощен високоговорител, който да ни напомни действителната статистика — че в крайна сметка смъртността сред човечеството е 100%. Ако това ни подтикне да погледнем към Бога, когото може би сме игнорирали години наред, но който е понесъл короната от тръни, за да ни върне във връзката със Себе Си и в един нов, съвършен свят отвъд смъртта, тогава коронавирусът, независимо от опустошенията, които предизвиква, ще е послужил на една много здравословна цел.