Алвин Брадшо
Да чуем Йона (3)

Йона 1:17–2:10

В нашето въведение към настоящите изследвания отбелязахме, че книгата се състои от две части, а всяка част — от по два раздела. Това изследване е вторият раздел от първата част. Той се състои от уводни и заключителни стихове, описващи действия на Бога, които предизвикват монолог от страна на Йона. Тази история е драматична сама по себе си, но въпреки това е неразривно свързана с разказа за бягството на Йона от Бога в първа глава.

Настоящият пасаж съдържа едно от най-известните и най-горещо оспорвани събития в Библията. В еврейската Библия всичките единадесет стиха (1:17–2:10 от международните версии) са поместени във втората глава, така че цялата история за „кита“ се намира в тази кратка глава.

Йона 1:17

А ГОСПОД определи една голяма риба да погълне Йона. И Йона беше в корема на рибата три дни и три нощи.

Макар историята да е кратка, за нея има изписани томове дискусии. Много от по-старите коментари, които приемат случката за историческа, са дебатирали подробно какво морско създание е погълнало Йона. Днес обаче въпросът много рядко даже се споменава от сериозните коментатори. Това отчасти се дължи на тенденцията почти всички съвременни изследвания да омаловажават или да отхвърлят всичко чудодейно и така елементите на свръхестественото или необикновеното се обясняват с естествени явления или се отхвърлят като митове или художествена измислица.

Човек, който изучава Библията, не бива да губи време и въображение в опити да открие вида на рибата. Нека си дадем сметка, че Богът, който е превърнал пет ечемичени хляба и две рибки в угощение за повече от пет хиляди гладни човека, е Богът Творец. Той лесно би могъл да вземе екземпляр от съществуващ вид риба или подводно животно и да го приспособи за Йона или дори би могъл да направи някаква особена риба специално за целта. С оглед на това подозирам, че вероятно е безпредметно да се търси такова създание във водите на днешния свят.

Съществува обаче и по-фундаментална причина, поради която китът или рибата се обсъждат толкова рядко в модерното богословие. Тя е, че мнозина съвременни изследователи смятат, че има непреодолими причини да считат цялата книга Йона за неисторическа. Поради това историята на Йона се приема като някакъв вид художествена измислица (въпреки че почти няма двама изследователи, които да са на едно мнение точно какъв вид). Това омаловажава случката с кита до някаква форма на литературен трик от типа „и с един скок Джак се оказа на свобода“^[1], изпълняващ задачата да върне Йона обратно на сушата след позорното му изхвърляне в морето. Но когато си дадем сметка, че всъщност цялата книга разказва за Бога, и приемем предизвикателството на текста, можем да открием историческата реалност на Йона в реалността на Бога.

Йона 2:1–2

И Йона се помоли на ГОСПОДА, своя Бог, от корема на рибата. И каза: …

Дори читател, който приема историческата достоверност на разказа, може да бъде изкушен цинично да приеме, че този стих ни казва, че Йона е като повечето хора, които се молят на Бога само в отчаяние, когато обстоятелствата и събитията станат непреодолими и излязат извън техния контрол. Трябва обаче внимателно и подробно да разгледаме текста. Ще открием, че всъщност Йона се е помолил два пъти и моментът на първата молитва е много важен.

Същинската част на втора глава е във формата на псалм и ако я разгледаме внимателно, ще открием, че тя се състои от две неравни части или строфи. Самият псалм е предизвиквал много язвителни критики от онези изследователи и коментатори, които принизяват цялата книга на Йона до художествена измислица или полемика. Техните изводи са, че псалмът се състои от стихове, преписани от други псалми, или пък някакъв изгубен псалм от друг източник е бил откраднат и неумело наместен в историята. Някои по-внимателни изследвания обаче са показали, че езикът на псалма отлично съответства на изкусната езикова конструкция на книгата Йона и така потвърждават, че псалмът е оригинално съчинение на автора на книгата и заслужава да бъде приеман сериозно.

Затова, въпреки че псалмът отразява преживяването на Йона в корема на рибата, може да се приеме, че той нито е бил съчинен, нито написан по времето на това преживяване. Формата и структурата на псалма показват внимателна композиция, изработена след конкретния момент на събитията. Достатъчно е да отбележим (както и ще установим по-късно), че псалмът започва с обобщение на цялото си послание, което ясно изключва спонтанно съчиняване. Той е бил написан след грижливо обмисляне и разсъждение, а не просто изречен, докато събитията са се случвали (дори да бихме могли да си представим, че Йона е могъл да пее или декламира в корема на рибата). По-късното композиране на текста на псалма може да обясни, че отделни стихове са общи с други псалми. Това по никакъв начин не намалява автентичността на съчинението или на преживяването, което описва.

Представянето на преживяването на Йона в поетичната форма на псалм подчертава мистерията на епизода. Нито в Библията, нито в историята откриваме нещо подобно на това. Останалата част от книгата е в обикновена разказна форма. Но пребиваването на Йона в корема на рибата е почти извънземно по своята концепция. Той е бил така изключен от живота на земята, както би бил космонавт, изоставен в Космоса. Лесно е да разпознаем защо в Матей 12 гл. Иисус оприличава тридневното пребиваване на Йона в рибата с трите дни, които Той щял да прекара в царството на мъртвите.

Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха и казаха: Учителю, искаме да видим знамение от Теб. А Той в отговор им каза: Зло и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.

Матей 12:38–40

Така поетичната композиция подчертава тайнствената драма на епизода. Тя също така ни помага да навлезем в сблъсъка с Бога, който Йона е преживял. Това е духовната сърцевина на книгата и тя ни кани да влезем в същото взаимодействие с Бога като Йона. Вероятно няма да бъде преувеличение, ако предположим, че едно Божие дете ще бъде много по-ефективно в служението си за Бога и ще намери много по-голяма наслада в Него, ако преживее подобен сблъсък на четири очи с Бога.

Псалмът ни дава в две строфи две отделни версии на преживяването на Йона под повърхността на морето и вътре в рибата. В първата версия (строфа) Йона е погълнат от своите страдания и участ. В края на първата строфа обаче има повратна точка, когато Йона отмества погледа си от себе си и го насочва към Бога. Във втората строфа Бог по великолепен начин позволява на Йона да погледне своето преживяване и своята ситуация през Божиите очи. Това чудно променя неговото възприятие на ситуацията и изводите, до които достига по отношение на своята опитност. Когато Йона поставя Бога в центъра на зрителното си поле, той с признателност осъзнава какво прави Богът на любовта; той вижда Божието действие към себе си през Божиите очи.

Структурата на псалма много ни помага в задачата да открием неговата слава. Първата строфа (2:4–5) се състои от четири стиха поетичен разказ, предшествани от въведение (2:3) от два стиха. Втората строфа (2:6–8) се състои от шест стиха и е последвана от заключение (2:9–10) от три стиха.

Първа строфа

Въведение

В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ми отговори; от утробата на Шеол извиках и Ти чу гласа ми.

Поетичен разказ

Защото Ти ме хвърли в дълбините, в сърцето на морето,

и течението ме обви;

Всички Твои вълни и талази преминаха над мен.

И аз казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти!

Но отново ще погледна към светия Ти храм.

Втора строфа

Поетичен разказ

Водите обгърнаха душата ми, бездната ме обкръжи,

водорасли се обвиха около главата ми.

Слязох до дъното на планините,

резетата на земята се затвориха зад мен навеки.

Но Ти изведе живота ми от рова, ГОСПОДИ, Боже мой!

Когато душата ми чезнеше в мен, си спомних за ГОСПОДА

и молитвата ми дойде при Теб в светия Ти храм.

Заключение

Онези, които почитат нищожните идоли,

оставят милостта, пазена за тях.

Но аз ще ти принеса жертва с глас на хваление;

ще отдам това, което съм обрекъл.

Спасението е при ГОСПОДА.

Йона 2:2

В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ми отговори; от утробата на Шеол извиках и Ти чу гласа ми.

В типичната форма на благодарствените псалми, поемата започва с резюме на цялото й съдържание (Псалм 73:1 е добра илюстрация на този метод). В този балансиран куплет под формата на въведение се съдържа разказът за цялото преживяване на Йона.

Йона 2:3

Защото Ти ме хвърли в дълбините, в сърцето на морето, и течението ме обви. Всички Твои вълни и талази преминаха над мен.

Сега започва подробното описание на опитността на Йона. Можем да приемем, че в този стих Йона започва да осъзнава своето наказание чрез вода, докато бързо потъва надълбоко в морето. Той правилно осъзнава, че Онзи, който го хвърля в дълбините, е Бог, и признава, че тази участ е директно Божие възмездие. Моряците са били просто агенти, чрез които е изпълнена Божията воля. Бурята, застрашила кораба, е била от Бога, от Него са били и вълните и талазите, които са запратили Йона към дъното. Йона достига до извода, че е съвсем ясно, че неговото унищожение е Божие дело.

Йона 2:4

И аз казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти!

Но отново ще погледна към светия Ти храм.

Ако в предходните стихове Йона разсъждава за преживяването си в морето, каква е ситуацията за този куплет? Възможно ли е в този момент Йона да е бил погълнат от рибата? Много неща за епизода с рибата не са ни разкрити и това, каква точно е била тя, е съвсем малка част от тях. Не ни се казва по кое време на деня или нощта Йона е бил хвърлен в морето, нито какво е било небето над него. Но събитията едва ли са се разиграли под ясно, безоблачно небе с ярко слънце. От думите на Йона, че е бил хвърлен „в дълбините, в сърцето на морето“, можем да заключим, че той е потънал поне на десетина или повече метра под повърхността. Почти сигурно е, че във водата е било съвсем тъмно, при такава дълбочина и вилнееща буря. Той не е бил хвърлен от кораба направо в чакащата отворена уста на огромно морско създание. Най-вероятно, докато е потъвал под водата, той е бил обграден от почти пълен мрак и вероятно е изпадал в състояние на полу-съзнателност.

Затова Йона може въобще да не е видял рибата, която го е погълнала. И понеже принадлежал към народ, който не се славел с мореплавателски умения, е възможно изобщо да не е знаел, че има видове риби, достатъчно големи, за да погълнат човек! По тази причина може да и не е разбирал какво точно се случва с него. Можем да поразсъждаваме и за физическото състояние на Йона вътре в рибата. Там вероятно е било съвсем тъмно, тихо или почти тихо, във всеки случай без никакви звуци, които биха се сторили познати на Йона. Възможно е и вътрешната анатомия на рибата да е била неопределима при допир. Още по-лошо, възможността му да се движи вероятно е била силно ограничена. Йона е изпитвал непозната и непонятна за него липса на сетивни усещания.

Независимо от това, от текста се подразбира, че Йона е можел да диша въздух с достатъчно кислород, и мозъкът и паметта му са функционирали ясно. Той е знаел, че физически не е мъртъв. Но не би описал себе си и като жив. Сетивните му усещания не му били от никаква полза и нямал изгледи за компания на приятел, сънародник или въобще човешко същество. Бил изцяло и напълно сам. Дори радостите и чудесата на Божието творение, на Създателя на земята и морето, вече не съществували за него. А небето изглеждало съвсем недостижимо! Йона започнал да чувства, че е бил отхвърлен от погледа на всевиждащия Бог.

Докато абсолютният ужас на неговата изолация превземал съзнанието му, Йона започнал да осъзнава и нещо друго. Той бил решил да избяга от Божието присъствие и сега открил, че е постигнал невъзможното. Той обърнал гръб на Бога и Бог изпълнил желанието му. А то било толкова близко до вечния ад, колкото изобщо е възможно за човек, който е още физически жив. Но докато в първия стих на куплета Йона разбира дадения му от Бога практически урок за естеството на греха и за справедливостта на Неговата присъда, във втория има изненада. Стиховете са свързани чрез повторението на темата за виждането. В първия стих Йона е отхвърлен от Божиите очи; във втория той възнамерява отново да погледне към храма.

Трябва да помним, че в хронологията на нашия разказ Йона все още е в състояние на съпротива срещу Бога; все още не се е случило нищо, което да промени това. Йона е бил доведен до ясното разбиране за безсмислената безполезност на противопоставянето на Бога или враждата срещу Него; вече е получил много ясна нагледна представа за крайния резултат от греха, който обрича човека на изгнание от Божието присъствие. Но разбирането за несъвместимостта на неговия грях с Божията правда не може само по себе си да донесе възстановяване на взаимоотношението му с Бога. Прибързано е да разглеждаме тази декларация като изблик на благодарност или надежда на един пророк, чиято вяра е била възстановена. Текстът просто констатира, че Йона заявява, че отново ще погледне към светия Божи храм. Но тази констатация е изключително важна и ние в никакъв случай не бива да пропускаме тънкия смисъл и значимостта на това заявление.

Нека отново разгледаме словесната картина, обрисувана пред нас от разказвача с такова голямо старание. Йона загърбил Бога и не спирал да върви надолу, докато изглеждало, че е излязъл извън Божието полезрение. Образно казано, Йона отвърнал лице от Бога. Следователно в това състояние за него било невъзможно да погледне към храма, защото, съгласно концептуалния език на книгата, той бил насочил лицето си в противоположната посока. За да може да погледне към Божия храм, Йона трябвало да се обърне в обратната посока. Някои коментатори тълкуват това заявление на Йона като загатващо надежда или обещание той отново да посети Божия храм в Ерусалим. Такива тълкувания пропускат силата и красотата на тази декларация на Йона. За да можем да я оценим, трябва да погледнем част от молитвата на Соломон при освещаването на храма в Ерусалим.

Когато [Твоите хора] съгрешат против Теб — защото няма човек, който да не греши — и Ти им се разгневиш, и ги предадеш на врага и онези, които ги пленяват, ги отведат пленени в земята на врага, далечна или близка; и те вземат това присърце в земята, където са отведени в плен, и се обърнат и отправят молба към Теб в земята на онези, които са ги пленили, и кажат: Съгрешихме, извършихме беззаконие, постъпихме безбожно! — и ако се обърнат към Теб с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на враговете си, които са ги отвели в плен, и Ти се помолят към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и дома, който построих за Името Ти, тогава чуй в небето, в мястото, където обитаваш, молитвата им и молбата им и защити правото им; и прости на народа Си, каквото са съгрешили против Теб, и всичките им престъпления, с които са престъпили против Теб, и им дай да намерят милост пред онези, които са ги пленили, за да се смилят над тях.

3 Царе 8:46–50

Ключовият елемент в този пасаж е „вземат присърце и се обърнат“. Соломон описва някой, който се намира далеч и с покаяние се обръща и се моли (или поглежда) към храма като престол на Божието присъствие. Така в декларацията на Йона можем да видим ясното му разбиране, че съвсем целенасочено е загърбил Бога, и че единственият начин да погледне отново към Божия храм е да се обърне обратно в покаяние. Йона е достигнал не до отчаяние, а до покаяние, а Бог му е дал рибата като място за това покаяние. Тази декларация е описание на покаянието на Йона. Ще трябва обаче да почакаме до края на следващата строфа, за да научим от какво точно се е покаял Йона.

Ако това действително е моментът на покаянието на Йона, трябва да очакваме и други доказателства за реална промяна на нагласата. Нека да изследваме втората строфа.

Йона 2:5–6а

Водите обгърнаха душата ми, бездната ме обкръжи, водорасли се обвиха около главата ми.

Слязох до дъното на планините, резетата на земята се затвориха зад мен навеки.

На пръв поглед тази втора строфа започва с нещо, което прилича на повторение на първата. Има повторение на образните средства, свързани с удавянето. Ако стих 4 е моментът на покаянието на Йона, той със сигурност не е последван от вълшебно пренасяне в постеля от рози. Йона все още е в корема на рибата и споменът за преживяното в морето е болезнено пресен. Но нищо ли не се е променило? Без съмнение има една драматична разлика. Сега, също като слугата на Елисей в Дотан, очите на Йона са били отворени и той може да види нещата в съвсем различна перспектива. Бог е дал на Йона способността да вижда събитията през Неговите очи.

В първата строфа преобладаващата тема във възприятието на Йона за неговата ситуация е, че Бог е решен да го унищожи. Бог е този, който го е хвърлил в бездната. Йона говори на Бога за „всички Твои вълни и талази“. Колко различно е всичко сега. Като премисля ситуацията си отново, покаялият се Йона вижда нещо друго — нещо, което не е могъл да види преди. Той не се е заблуждавал, като е смятал, че поражението му е дошло от Божията ръка, но сега вече може да съзре нещо много по-голямо, което до такава степен засенчва по-ранната му представа за Божието действие, че сега, припомняйки си бедите, той приписва заплахата за живота си не на Бога, а на природните стихии.

Йона 2:5

Водите обгърнаха душата ми, бездната ме обкръжи, водорасли се обвиха около главата ми. Слязох до дъното на планините.

Водите са се затворили над Йона. Той е бил напълно смазан, заплетен във водорасли, от което отново личи, че е потънал до дъното на морето; нямало къде по-надолу да потъне. В първата строфа пророкът, поел пътя на бягството от Божието лице, накрая достига до последната възможна спирка на това бягство — положението, в което е „отхвърлен отпред очите на Бога“. Също така и тук той достига до логичния край на един друг път, обозначен от повторението на глагола за движение надолу — „слязох“.

В първа глава прогресията на бедите на Йона е изразена с това, че той слиза надолу и надолу, и все по-надолу. Сега Йона вижда, че е слязъл до дъното на морето; избраното от него движение надолу няма накъде по-нататък да продължи. Признанието му за неговата личната отговорност за ситуацията му в този стих контрастира с опита по-рано да обвини Бога за нея. В предишното си непокаяно състояние Йона приписва бедите си на отмъстителния Бог. Сега си дава сметка, че пътят, който сам е избрал, всъщност няма друга крайна дестинация — „резетата на земята се затвориха зад мен навеки“.

Назрява ужасяваща перспектива. На Йона му предстои да премине през портите на смъртта, откъдето няма връщане назад. И на други места в Стария Завет срещаме усещането за настъпващия край, за смъртта, гроба или Шеол, изразено с образа на затворени резета или порти. Езекия споменава преминаване през „портите на Шеол (смъртта)“, а Бог пита Йов: „Открили ли са ти се портите на смъртта и видял ли си портите на смъртната сянка?“ В това повторение на събитията, записани в първата строфа, отново достигаме до момента, в който Йона е погълнат от рибата.

Йона 2:6б–7

Но Ти изведе живота ми от рова, ГОСПОДИ, Боже мой! Когато душата ми чезнеше в мен, си спомних за ГОСПОДА и молитвата ми дойде при Теб в светия Ти храм.

Преди очите на Йона да се отворят, той смятал рибата за още един следващ елемент в изолацията му от Бога. Сега обаче той вижда, че Бог не се е опитвал да го унищожи. С растяща почуда и благодарност той възкликва „Но Ти — като за пръв път в тази строфа се обръща пряко към Бога, — изведе живота ми от рова.“ Животът му е бил опазен, а не унищожен. Той е бил спасен от рова на смъртта.

Първата строфа приключва със символиката на виждането, подчертаваща взаимодействието между Бога и Йона. Сега символиката на движението (нагоре) формира триплет, който отново описва взаимодействието между Бога и Йона. В 2:6б Йона признава, че Бог го е извел от рова, а в 2:7б той отбелязва, че молитвата му се е изкачила пред Бога.

Това е финалът на разказвателната част на втората строфа. Остава само заключението от три стиха. Трябва обаче внимателно да забележим, че и двете строфи завършват с Бога в Неговия храм. Бог е гръбнакът и сърцето на тази книга. Той е винаги присъстващ и неограничен в сила и любов. Това обаче не означава, че всички несгоди на Йона са свършили. Той все още е в негостоприемна и неудобна среда. Но начинът, по който той възприема ситуацията, се е променил. Бог го е спасил от смъртта на дъното на морето чрез рибата и сега Йона може да Го назове „ГОСПОДИ, Боже мой“. Най-накрая Йона отново може да се моли и в заключението на неговия псалм намираме същината на неговото покаяние и на неговото ново откриване на Божията слава.

Йона 2:8–9

Онези, които почитат нищожните идоли, оставят милостта, пазена за тях. Но аз ще ти принеса жертва с глас на хваление; ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е при ГОСПОДА.

Това споменаване на „нищожните идоли“ (буквално „празни или лъжливи суети“) и онези, които ги почитат, е създавало много трудности на коментаторите. Мнозина го приемат като обобщен контраст между благодатта, която идва само от живия Бог, и празнотата на поклонението на дърво или камък. Би било странно обаче, ако един стих в псалм, който иначе е посветен изключително на едно интензивно лично преживяване на Йона, е просто общо твърдение за идолопоклонниците.

Вече отбелязахме, че развитието на мисълта в псалма е подредено, силно драматично и от гледна точка на Йона крайно лично. Псалмът ни е представил покаянието на Йона в момента на обръщането му отново към Бога. Видяхме още, че последствието от такова покаяние е, че сега Йона възприема Божиите действия по съвсем различен начин. Но в псалма Йона не ни е казал нищо за своя грях. (В 1:9 виждаме намек за неговото нежелание да признае за своето непокорство пред моряците.) Като имаме предвид този странен пропуск и също факта, че всички други констатации в псалма се отнасят или до Бога, или до самия Йона, трябва да приемем, че това заявление за безполезността на идолопоклонството всъщност засяга личното преживяване на Йона. Йона се признава за виновен в идолопоклонство. Но как е възможно това? Той е заявил на моряците (1:9), че се „бои от Бога“. Как тогава би могъл да изповяда идолопоклонство?

Вероятно е по-лесно да разберем от какво се покайва Йона, ако се върнем към суровия превод на еврейския текст — „онези, които почитат лъжливи суети“. Йона побягнал към Тарсис не защото се страхувал от асирийците или защото не искал да отиде в Ниневия, а защото смятал, че Божият план трябва да бъде спрян в зародиш. По-нататък ще открием, че проблемът е бил с конкретните думи на посланието, което Бог наредил на Йона да проповядва, а не със самата мисия. Йона бил убеден, че знае по-добре от Бога какво трябва да се направи. Това е суета — че човек е по-мъдър от Бога. И не просто суета, а лъжлива суета.

Библията описва Бога като единствено мъдър и източник на всяка мъдрост (напр. Римл. 16:27). Йона с ужас осъзнава, че се е държал така, сякаш е по-мъдър от Бога. Това е бил неговият грях и в този псалм виждаме как той се покайва за него.

По-нататък ще видим, че Йона е продължавал да носи в себе си цялото объркване и опасенията, които подбудили бягството му. Но той вече не се смятал за по-мъдър от Бога и затова, в четвърта глава, вместо монолога, който наблюдавахме в настоящото изследване, ще намерим много енергичен диалог между Йона и Бога, в който Бог наистина показва на Йона голямата картина и великия Бог.

Така Йона е достигнал до състоянието на приемане на Божието върховенство и разбирането, че неговото собствено задължение е просто да се подчинява. Това осъзнаване на Йона е илюстрация на уникалната фраза, използвана от Павел за начало и край на неговото писмо до Римляните — „покорството на вярата“ (вж. Римл. 1:5 и 16:26). Страхът от Бога (който Йона твърди, че изповядва пред моряците в 1:9) е неотделим от покорството на Бога. Освен това Йона е стигнал и до разбирането, че дължи покорство на един Бог, чиито възможности и способности са вън от всяко съмнение.

С това осъзнаване, че Бог е по-мъдър и по-голям от него, и зашеметен от откритието на това, колко далеч в Своята любов е стигнал Бог, за да го спаси, Йона завършва този псалм с хваление, което казва всичко:

Спасението е при ГОСПОДА!

Както вече отбелязахме, повечето библейски преводи предават еврейското „лъжливи суети“ като „идоли“. Двете идеи са свързани и във втората част на книгата ще открием, че цялата книга предлага едно много изненадващо обяснение на идолопоклонството и спасението.

Йона 2:10

И ГОСПОД заповяда на рибата и тя изплю Йона на сушата.

В Своята благодат и милост Бог е спасил Йона. По-нататък ще научим, че Той все още иска Йона да участва в Неговата мисия в Ниневия.

Посланието за нас от този епизод

На финала на това изследване бих искал да ви предложа някои мисли за тихо размишление.

1. Какво мислим за себе си? Дали не сме застрашени (без дори да го осъзнаваме) да се мислим за по-мъдри от Бога? Във въведението към първото изследване предложих да отделим малко време в тихото и тайно място с Бога и напълно честно да Му кажем какво действително мислим за себе си. Примерът на Йона в това изследване може да ни покаже защо това е важно.

Много е лесно да се поддадем на тайна суета и да се държим така, сякаш от нас зависи да кажем на Бога какво трябва или не трябва да направи. Нека добре си помислим какво казваме в молитвите си.

Отдавна достигнах до извода, че в писмото на Павел до Рим първите единадесет глави са основата за спешното послание, което той иска да отправи. То започва в глава 12 и третият стих на посланието казва:

Защото чрез дадената ми благодат казвам на всеки един измежду вас да не мисли по-високо, отколкото трябва да мисли.

Римл. 12:3

2. Научили ли сме се да гледаме през очите на Бога? Стремим ли се да гледаме на нещата, които се случват с нас и около нас така, както ги вижда Той? Стремим ли се да гледаме към Бога (да познаем Бога, Фил. 3:7–10) така, че Той да ни покаже онова, което вижда и което прави? В тази връзка размислете внимателно над Амос 3:7.

3. Помислете за това, какво представлява идолопоклонството. Как Библията разглежда идолопоклонството? (Може да не е толкова просто, колкото често смятаме!)