Джанет Танър
Съблазън (22)

Епилог

Маги седеше на ниския зид до морето и гледаше как слънцето се потапя в потъмняващата вода. На хоризонта небето се сливаше с нея в светлосиня ивица мъгла, която очертаваше брега на Албания. Хармонията се нарушаваше само от далечното лаене на куче и от първите зловещи писъци на совите в маслиновите горички.

Тръгна си от Англия на другия ден след завръщането на Роз. Сестра й я молеше да остане още малко, но тя отказа. Не искаше да се вижда с Майк, не искаше да й се налага да се прави на силна повече, отколкото беше абсолютно наложително. Запази си място в самолета и си тръгна, без да се сбогува с него. Болката, която изпита на заминаване, беше едновременно остра и натежала от безнадеждност.

Мислеше си, че като се върне на Корфу, споменът за Майк малко ще избледнее, ще се размъти по краищата и ще бъде погълнат от ежедневието. Ще остане само сладката болка от мисълта за това, което е могло да се случи. Може би щеше да успее да трансформира част от енергията, която събра в Англия, за да спаси брака си с Ари. Трябваше да го спаси! Но не се оказа толкова лесно.

— Значи реши да се върнеш — подхвърли й Ари хладно и саркастично. — С какво съм го заслужил?

Какво си направил ли? Сигурно си прекарвал нощите си с Мелина в мое отсъствие. Но не каза нищо. Какво право имаше вече да подлага на съмнение верността му? Нали и тя бе постъпила по същия начин?

— Ари, моля те, не можем ли да се опитаме да се одобрим? — умоляваше го тя.

Отговорът му не беше окуражителен:

— Винаги съм се опитвал, Маги. Ще продължа да се опитвам. Какво ще правиш ти си е твоя работа.

Животът й бързо се върна в познатите релси. Понякога се улавяше, че чака нещо, не можеше да каже точно какво, но подсъзнателно усещаше, че е някаква вест от Майк. Той нямаше да се обади, разбира се. Получи писмо от Роз и от написаното й се стори, че те пак се виждат. Научи, че Стив е бил арестуван, след като колата му се преобърнала край магистралата. У него открили много ценни вещи от дома на Дина. Щели да повдигнат и други обвинения, ако Маги дойде и свидетелства. Дина се чувствала по-добре. Говорело се, че с Дон Кенеди щели да се женят. Роз се надяваше, че когато Мак се върне от Южна Америка, тя съвсем ще забрави ужаса от преживяното. Джейн Питърс-Браун внезапно напуснала „Вандина“ и отишла да работи за конкурентната фирма „Рубенс“.

„Подозирам, че имаше нещо общо с изтичането на информация — пишеше Роз, — но и така да е, само направи услуга на «Вандина». Новата колекция пътни принадлежности има голям успех и работата върху нея изцяло погълна Дина напоследък.“

Маги се радваше за нея, но това бе само тънък светъл лъч в постоянната й тъга. Как ми се иска да запаля цигара, помисли си тя, докато седеше на зида на плажа. Но не трябваше. От години се мъчеше да спре да пуши, а сега се налагаше да го направи не само заради собственото си здраве. Маги бе разбрала, че е бременна!

В началото не можа да повярва. Толкова дълго бе мислила, че е неспособна да зачене, че почти бе спряла да се надява. Сега чувстваше някаква смесица от объркване, радост и паника. Защото инстинктът й подсказваше, че детето не е от Ари, а от Майк.

Какво щеше да прави? Не бе казала още на Ари и не знаеше как да се застави да го направи. Той ще се зарадва, ще се зарадва и семейството му. Нали това искаха от толкова дълго? Но не можеше да си представи как ще приеме поздравленията им, не можеше да се преструва, че бебето е на Ари. А истината означаваше край на брака й.

Няма никакъв изход, помисли си Маги и си спомни за Дина, която преди доста години е стояла пред същата дилема. Дина е решила проблема, като е дала детето за осиновяване, а Маги чувстваше, че за нея разрешението може да дойде само с аборт. Но такова нещо дори не можеше да си помисли. Тя искаше детето си, искаше го отчаяно — не само за себе си, но и защото бе част от Майк.

Стана и тръгна обратно към къщата. По пътя чу телефона да звъни. Веднага си спомни как Майк се обади, за да каже, че Роз е изчезнала. Възможно ли беше?… Дали ако вдигне слушалката, ще чуе гласа на Майк? Изтича към къщата и когато чу припукванията, които винаги се появяваха при международните разговори, започна да трепери.

— Ало?

— Маги! Ти ли си? Нищо не чувам!

Не беше Майк, а Роз. Маги се почувства разочарована.

— Роз! Здравей! Каква изненада. Как си?

— Виж какво, Маги, да не си губим времето в любезности, защото всеки момент могат да ни изключат. Звъня, за да ти кажа, че с Майк скъсахме.

Маги усети, че краката й се подкосиха.

— Ти и Майк? Но защо?

— По много причини. Една от тях е, че съм влюбена в друг.

— Кой?

— Сина на Дина — истинския, Мак. Не мога да спра да мисля за него.

— Ами Майк?

— Честно казано, точно за това ти се обаждам. Мисля, че и Майк е влюбен. В теб.

Сърцето на Маги тупкаше много бързо и неравномерно.

— Защо? Какво ти каза?

— Не много, но знам как изглежда всеки път, когато спомена името ти. Какво си му направила, Маги?

— Нищо. Сигурна съм, че грешиш…

— Абсолютно сигурна съм, че съм права! Не се преструвай, че нищо не се е случило, докато си била тук. Няма да ти повярвам. Отдавна не си щастлива с Ари. Ако изпитваш към Майк това, което аз изпитвам към Мак, ще направиш нещо. Той не ти се е обаждал, нали?

— Не.

— Няма и да го направи. Кражбата на чужди съпруги не е в неговия стил. Не го оставяй да ти се изплъзне, Маги. Такива неща се случват веднъж или два пъти в живота, повярвай ми. — Линията започна да пука. — Трябва да затварям. Надявам се скоро да те видя.

— Да, благодаря ти, че ми се обади, Роз.

— Няма проблеми — каза тя и връзката прекъсна.

Маги остави слушалката. В душата й се бореха различни чувства. Изненада от скъсването на Роз и Майк, радост, че Роз най-накрая си бе позволила да се влюби отново, и необуздано вълнение, че може би сега ще се получи нещо между нея и Майк. Но трябваше да помисли и за Ари.

„По дяволите, ще запаля цигара! Една не би могла да ми навреди.“ Взе пакета и отиде да седне във вътрешния двор. Беше още там, когато след час чу колата на Ари.

Той зави, олюлявайки се, край ъгъла на къщата и тя веднага позна, че е пил.

— Какво правиш тук, навън? Защо не си в леглото?

— Ще седя тук, докато ми харесва — отвърна Маги. — И като стана въпрос, че е късно — ти къде беше?

— Маги, надявам се, няма пак да повтаряме едно и също. Какво ти става, само натякваш!

— Бил си с онази, нали? Мелина! И не отричай, Ари. От сто километра миришеш на нея.

— И така да е, тя поне не ми натяква постоянно.

— Няма как — не ти е съпруга!

— За голямо съжаление. — Каза го под носа си, но тя го чу.

— Какво спомена?

— Казах „за голямо съжаление“ — отвърна той враждебно. — Ти си прекалено много англичанка, Маги, това ти е проблемът. Гръцките момичета знаят как да се държат с мъжете си. А ти само мънкаш. Искаха да се оженя за някоя като Мелина, а аз реших, че съм съвременен мъж и бракът ни ще бъде също съвременен.

— Но не е, нали? Ние сме типично гръцко семейство. Твоите традиции се оказаха по-силни. Ари, и аз не мисля, че мога да се справя с тях.

— Хайде стига, така няма да постигнем нищо. Да си лягаме.

— Не — каза тя, — не можем пак да се направим, че всичко е наред. Кажи ми истината, Ари, би ли предпочел да си женен за Мелина?

— Що за въпрос?

— Много прост въпрос и искам много прост отговор. Щеше ли да си по-щастлив, ако беше женен за Мелина?

— Откъде да знам! — избухна той. — Ти си моя съпруга.

— А ако не бях, щеше ли да се ожениш за нея? Семейството ти ще я хареса. Добро момиче, ще ти донесе зестра. Сигурно ще ти… — Тя млъкна и ръцете й инстинктивно се стрелнаха към корема. Ари твърдеше, че не могат да имат деца заради нея. Тя се люби с Майк само веднъж и беше бременна. Това означаваше, че причината е другаде. Пак се поколеба какво да направи. Но докато се чудеше, черните очи на Ари заблестяха — беше разбрал погрешно жеста й.

— Да — изръмжа той. — Ако се канеше да кажеш, че ще ме дари и със син, много си права. Не знам какво ти е, Маги. Не направих ли всичко, за да забременееш? И накрая — нищо. Знаеш ли какво си мисля? Че си ялова! А това е най-лошото, което може да се случи на една жена. Аз съм мъж и заслужавам да имам син. А след като питаш, ще ти кажа: да, Мелина може да ми роди син. И родителите ми ще са доволни да знаят, че внукът им е чист грък!

Избухването му засегна Маги много надълбоко. Канеше се да му каже нежно, че може би наистина трябва да потърсят лекарска помощ, но сега осъзна, че той е безнадежден случай и се вбеси. Как си позволяваше да я нарича ялова?

— Е, щом искаш дете от Мелина, предлагам ти да направиш нещо по въпроса! — каза тя.

Той се стъписа.

— Маги…

— Не, не се шегувам — каза тя. — Може би отдавна съжаляваш за лекомислието си да се ожениш за мен. Честно казано, и аз съм съжалявала. Опитах се, наистина положих всички усилия да спася този брак, защото не исках да се призная за победена. Но се боя, че хората са прави. Никога няма да се разберем, Ари, никога няма да бъдем взаимно щастливи. И затова ти предлагам да сложим край сега, преди да се нараним още повече.

Ари не каза нищо, после нервно махна с ръка.

— Маги, аз си лягам. Ще поговорим пак утре.

— Да — каза тя. — Но вече знам какъв ще е краят на този разговор.

Той я погледна ядосано и влезе в къщата. Когато и тя се прибра, той вече беше в спалнята. Маги отиде във всекидневната и като се огледа, стори й се, че всичко наоколо й е чуждо. Запъти се към телефона, вдигна слушалката и набра кода на Англия. Телефонът от другата страна сякаш звъня цяла вечност и тя започна да се чуди дали си е вкъщи. Но чакаше отчаяно, докато не чу гласа му. Коленете й омекнаха. Господи, колко го обичаше!

— Майк? — каза тя. — Майк, Маги е. Току-що реших: прибирам се в Англия.

Тя затаи дъх, страхуваше се от отговора му. Думите му бяха, както винаги, бавно произнесени, но дори през хилядите километри тя долови неподправена емоция в гласа му:

— Слава богу, Маги. Ще те чакам.