Джанет Танър
Съблазън (16)

Петнадесета глава

Майк чу новината, докато закусваше, преди да тръгне към училище.

Мъж паднал от висящия мост предната нощ. Полицията открила тялото. Трупът още не е разпознат.

Горкият нещастник, помисли си Майк. Заради парични проблеми или жена — каквото и да беше, не си струваше да се самоубива. Нещата се подреждаха по собствена логика. Изключи радиото и сложи в раницата си закуски и термос с кафе. Пред него се очертаваше ден в компанията на дванайсетгодишни момчета. То бе част от работата, знаеше го, но днес му тежеше.

Това, което наистина искаше да направи, бе да прекара деня с Маги.

Тази сутрин Маги не включи радиото и не чу за падналия от моста мъж. Спа до късно, ужаси се, когато видя часовника, но си спомни, че няма закъде да бърза. Майк беше на излет, а ако трябваше да бъде честна, вече нищо не можеше да направи за Роз.

Откакто Майк й се обади и й съобщи, че Роз я няма, откриването на сестра й се бе превърнало за нея в идея фикс. Сега, преуморена и обезнадеждена, мислеше само за Майк, а тялото й помнеше с поразителна яснота как се бе чувствала, когато снощи той я целуна.

Въпреки вината пред Роз и Ари, тя бе неизмеримо щастлива. Затвори очи и си представи докосването на устните му и нейната реакция. Обви тялото си с ръце и си представи, че Майк я прегръща. Но трябваше да стане, независимо дали имаше планове или не, и да спре да се рее в сладката илюзия. Може да се обади на Ари или поне да опита — след като е неделя, той най-вероятно е в дома си в Касиопи. Никоя жена, дори и Мелина, не може да промени навици, създавани цял живот. Даже обещанието за най-страстната любовна нощ не може да компенсира неодобрението на майка му. Но още не беше готова да го направи. Искаше да помечтае още малко…

Най-накрая се бе освободила от стреса и напрежението на изминалата седмица. Започна отново да се унася. Присъни й се Майк. Стоеше насред пътека в гъста гора. Беше разперил ръце срещу нея и се усмихваше.

— Идвам, скъпи — каза тя. Но клоните на дърветата я шибаха през лицето и краката й сякаш затъваха в плаващи пясъци. Опитваше се, но не можеше да го стигне.

— Не е ли прекрасен денят днес? Ще обядваме на открито. Всъщност си мисля, че дори можем да направим скара на двора — каза Дина. — Ти как мислиш, Дон?

— Сигурен съм, че и двете перспективи са много приятни.

— Ще изпечем пържоли, Стив умее да ги прави страхотни — продължи тя, щастлива. — Значи решено е! Ще помоля госпожа Брант да приготви някакви интересни салати.

Тя тръгна да търси икономката, движейки се с пъргава грациозност, която винаги го очароваше. Като газела е, помисли си Дон, крехка светлокоса газела, красива за гледане, но много лесно наранима. Той никога не би я наранил, както бе правил Ван, никога не би й причинил болка. И би убил с голи ръце всеки, който се опита. Но положението му не му позволяваше да се грижи за нея, както би му се искало. Тя го харесваше, знаеше това. След смъртта на Ван бе започнала все повече да разчита на него. Но само дотук. Никога не го бе насърчавала да станат по-близки, а той се страхуваше да поеме инициатива — да не би да премине някаква невидима граница и да разруши приятелството им. По-добре Дина да бъде негова добра приятелка, отколкото въобще да я загуби.

Гуми на кола изскърцаха по чакъла под прозореца. Дон погледна и видя да спира колата на Стив. След миг дотича и Дина. Лицето й бе порозовяло от щастие, в ръката си стискаше увит в целофан букет.

— Виж, Дон, не са ли прекрасни? От Стив са. Колко мило!

— Чудесно — каза Дон и си помисли малко завистливо, че Стив наистина знае как да достави удоволствие на Дина. — Може ли да се видим насаме за пет минути? — попита той. — Искам да поговорим за плановете ти за спасяването на провала с „Рубенс“.

— О, да, но нека само да натопя цветята. Дай ми две секунди, Дон, веднага се връщам.

Чу я да говори със Стив в кухнята, докато пълнеше вазата с вода. Надяваше се синът й да не се натрапи през краткото време, което им оставаше да прекарат насаме с Дина — знаеше, че Джейн и Дрю се очакват за обед. За негово облекчение, Дина се върна сама.

— Какво искаше да ми кажеш, Дон?

— Направих разчетите за твоите модели. Много ще е скъпо. Трябва да се разгледа и от борда на директорите, разбира се, но искам да ти призная, че малко се тревожа. При такива инвестиции не можем да си позволим да сбъркаме. Струва ми се, че търговският отдел трябва внимателно да проучи пазара, преди да започнем.

— Няма време за това, Дон. Трябва да действаме бързо, за да вкараме колекцията в производство.

— Страхувам се, че дори и пълна книга с поръчки няма да убеди банковия мениджър, че не поемаш риск. И освен това — сигурна ли си, че имаме капацитет да разширим асортимента? Консултира ли се с производствения, отдел?

— Не още, но знам, че ще направят каквото е необходимо. Утре ще говоря с тях, обещавам. Но искам колкото може по-малко хора да знаят. Още повече че има и шпионин.

— Все още ли не знаеш кой е? — попита той.

— Не, но Стив работи по въпроса. Той мисли, че вече го е открил.

Увлечени в разговора, те не бяха забелязали, че Стив е застанал на вратата. Влезе в стаята, елегантно облечен, както винаги, но тази сутрин бе в по-спортен стил.

— Открил си кой е предал информацията за нашата колекция? — попита Дон.

— Така предполагам.

— Е, и кой е той?

— Бих предпочел да не казвам засега. Трябва да направя още някои проучвания.

— Не може ли поне да ни разкриеш какво си научил?

— Не бих желал. — Стив погледна към Дина. — Няма да ти хареса. Аз съм на прав път, новините наистина са много лоши. Затова искам да съм сигурен във фактите, преди да започна да хвърлям обвинения.

Дина изведнъж беше станала много бледа.

— Какво искаш да кажеш?… — попита тя.

— Моля те, не ме притискай повече.

— Стив, трябва да знаем — настоя Дон. — Искам да сме наясно на кого можем да се доверим, преди да започнем обсъждането на новата колекция.

Чу се колата на Джейн и Дрю, които пристигаха за аперитива преди обяда. За първи път идват точно когато ми трябват, помисли си Стив. Дон го мразеше и бе направил всичко, за да спре пътя му към сърцето на компанията. Сега той вече се чувстваше по-силен. Усещането бе опияняващо. Постоя малко на вратата, после отиде да посрещне Джейн и Дрю.

Дина се обърна към Дон, цялата трепереше.

— Какво ли искаше да каже той, Дон? Кого ли има предвид?

— Не знам. Ще трябва да почакаме, докато реши да ни каже.

— Нали не мислиш, че е… Роз?

— Няма смисъл да гадаем. — Дон я докосна по рамото. — Боя се, че ще трябва да изчакаме Стив сам да ни каже.

— Прав си — рече Дина. Отвън Стив посрещаше Джейн и Дрю. Целуна Джейн, хвана я за ръката и се наведе да й каже нещо. — Как мислиш?… — каза тя внезапно.

— Какво?

— Дали Стив и Джейн са… — Тя се поколеба. Челото й беше леко смръщено. — Понякога изглеждат много… интимни.

Дон сви рамене, умът му още беше зает с работата.

— Разбира се, че не, тя е омъжена.

— Бракът не спира хората…

— Знам, Дина — каза Дон, малко нетърпелив. — Но едва ли млад и перспективен мъж като Стив ще си губи времето с жена, която вече има съпруг. Освен това… аз си мислех, че се интересува от Роз.

Дина се оживи веднага:

— Знаеш ли, че и аз си мислех същото. Но сега Роз… О, Дон, понякога се чувствам толкова безпомощна — сякаш съм огледална зала, където нищо не е такова, каквото изглежда. Нали е голяма глупост?

— Не, Дина, това се нарича живот. Но на мен можеш да се довериш, обещавам.

— О, Дон — каза тя, — знам, че мога да ти се доверя.

Когато най-после стана и лениво закуси, Маги реши, че повече няма да отлага разговора с Ари. Международните линии бяха много натоварени, но най-накрая успя да се свърже. Обади се свекърва й.

— Ари? Не, няма го, излезе с лодката. По-късно може би…

— Кажи му, че съм го търсила.

— Добре. — Но звучеше недружелюбно и Маги се замисли. Кого ли бе извел Ари с лодката? Може би Мелина? Въпреки емоционалните й лутания, съмнението я жегна.

След още едно кафе Маги реши да прекара остатъка от предобеда, като почисти къщата. В отсъствието на Роз всичко бе потънало в прах. След като свърши, реши да отиде в градината да набере цветя за празните вази. Докато се колебаеше какво да откъсне, телефонът започна да звъни и тя бързо се върна в къщата.

Може би е Ари, помисли си тя с надежда. Но линията не пропукваше, а гласът от другата страна бе непознат.

— Роз Нюман?

— Не, сестра й е, Маги Веритос.

— Мога ли да говоря с Роз Нюман? — Гласът като че ли беше на лондончанин.

— Съжалявам, но не е в града. Мога ли да ви бъда полезна аз?

— Не мисля така. Исках да говоря лично с Роз или по-точно — тя е искала да говори с мен. Казвам се Дес Тейлър. Ще й предадете ли, че съм се обаждал? И че ще съм тук още една седмица.

Маги се поколеба дали да каже на Дес Тейлър, че Роз е изчезнала, но реши да не го прави. Не можеше да рискува.

— Знае ли къде да ви намери? — попита тя.

— Да, но може би няма телефонния ми номер. Бихте ли го записали? — Маги взе молив и лист. Както си и мислеше — централен лондонски номер.

— А какво е искала да говори с вас? — попита Маги. Но Дес Тейлър не бе настроен за откровения.

— Мисля, че това трябва да си остане между нас с Роз отсече той.

Маги усети, че косата й настръхва.

— Моля ви… — започна тя тревожно. Но Дес Тейлър бе затворил.

Е, поне имаше номера му. Ще говори е Майк и ще решат дали да му се обадят.

В къщата на Дина обядът на открито бе приключил, но всички още седяха навън и се наслаждаваха на хубавото време.

Стив се умори от бездействие и стана.

— Отивам да плувам.

Джейн също моментално скочи.

— И аз ще дойда с теб! — Хвърли поглед към съпруга си. Дрю?

— Не, върви. Водата не ме обича.

Джейн се усмихна, точно този отговор й трябваше.

Стив я чакаше на пътеката. Тя го настигна и го хвана за ръката в момента, в който буйните храсти ги скриха от погледа на Дина.

— Джейн, искам да говоря с теб — каза й Стив.

— За какво?

— По-късно, първо ще поплувам.

До големия открит плувен басейн на Дина имаше малка постройка, в която Джейн — като честа гостенка на къщата — държеше банския си костюм. В дамската съблекалня тя свали бялата рокля без презрамки, с която дойде за обяда, и облече червения бански на жълти цветя. После влезе в басейна и заплува. След като излезе от водата, Стив се насочи към нея.

— Добре — каза той. — Да поговорим.

Пулсът й се качи в гърлото.

— Звучиш много загадъчно — отвърна тя от басейна.

— Така ли?

— Аз още няма да излизам — каза тя, опитвайки се да запази някакъв контрол върху положението.

— Прави каквото искаш, мога да почакам.

Тя направи още едно кръгче с ясното съзнание, че стилът й не е шампионски, но Стив така или иначе не я гледаше. Лежеше на шезлонга с разперени ръце и съхнеше. Джейн доплува бавно до стълбичката, покатери се и отиде при него.

— Ето ме.

— Седни. — Той придърпа още един шезлонг. Тя си взе хавлията, избърса лицето си и седна. Леко трепереше, но дали защото беше мокра, или по някаква друга причина — не беше много сигурна.

Той все още лежеше със затворени очи. Лицето му бе извърнато в другата посока. Но когато проговори, привидно отпуснатата му поза не можа да намали въздействието на думите:

— Аз знам, Джейн.

Шокът премина по цялото й тяло. Нервите й се опънаха докрай.

— Какво знаеш? — попита тя, привидно разсеяно.

— За теб, разбира се, скъпа.

— Стив, за какво говориш?

Тогава той обърна глава и я погледна. Леко се усмихваше, но очите му бяха хладни.

— Не се прави на невинна. Знам с какво се занимаваш.

— Стив…

— Ти си шпионката във „Вандина“, нали? Може Дина да те е наела за главен дизайнер, но това е само прикритие. Всъщност, любов моя, ти си индустриален шпионин.

Сега вече тя цялата трепереше. Но правеше всичко възможно той да не забележи.

— И защо реши така?

— Направих някои проучвания. Започнах със списъка на евентуалните заподозрени, който не се оказа толкова дълъг, колкото си мислех. Всички приближени на Дина работят от много години с нея. Освен теб. После, предателят би трябвало да има и други контакти с модния свят. Открих, че някой си Ланс Питърс-Браун е инвестирал много пари в „Рубенс“. А тази фамилия не се среща толкова често, нали? Това е бащата на Дрю. Той стои зад „Рубенс“.

Джейн придърпа хавлията плътно около себе си. Нямаше смисъл да отрича. Стив знаеше прекалено много.

— Ще кажеш ли на Дина?

— Още не съм решил.

— За бога! Разбира се, че ще го направиш. — Тя стана и понечи да тръгне, но той я хвана за ръката.

— Не съм много сигурен. Не искам да я разстройвам, а и Дина много те харесва. Трябва да избера най-подходящия момент. Освен това — нали няма да има повече изтичане на информация?

— Откъде си толкова сигурен?

— Защото, Джейн, ще бъде много неразумно да си усложняваш положението. „Рубенс“ още не са пробили, а може и никога да не го направят. Ако се държиш глупаво, вероятно ще останеш с празни ръце. А ти не си глупава.

— Приятно ми е, че мислиш така.

— О, да, аз имам високо мнение за много твои качества. — Очите му се плъзнаха по тялото й и въпреки стресовата ситуация, тя усети, че желанието пламва в нея. Но се овладя и погледна хладно ръката му, безмълвно му заповяда да я махне от нейната.

— Ако си свършил, предлагам да се върнем при останалите.

— О, не съм свършил. Както казах, ценя много твои качества, ти си невероятна жена. Можем много хубаво да си живеем двамата, ако работиш за мен, а не против мен.

— Какво имаш предвид?

— Знаеш ли какво е двоен агент?

— Разбира се.

— Може да помислиш как да използваш дарбите си в тази посока. Продължавай да даваш информация на „Рубенс“. Когато му дойде времето, ще ги подведем по грешна следа и ще ги унищожим.

— Искаш да помогна на бащата на Дрю да се разори?

— Бащата на Дрю има прекалено много пари, за да се разори така лесно. Но да мислим положително. Ти и аз ще управляваме „Вандина“ заедно. Как ти се струва?

— Но… Дина…

— Дина няма да е вечно начело. И вече не е толкова млада, колкото изглежда, остави я на мен.

Тя се усмихна. Страхът й се беше изпарил и на негово място идваше вълнението. Как успяваше Стив да й въздейства така?

— Ти си въплъщение на дявола — каза тя. — Отивам да се облека.

Тръгна към съблекалнята и без да се обръща, усети, че погледът му я проследи. Свали мокрия си бански и пусна душа. Тъкмо се канеше да се мушне отдолу, когато го чу да идва. Влезе под душа, а той застана зад нея и се притисна плътно. Коленете й пак омекнаха. Стив — сила и опасност. Обичаше го и го мразеше едновременно.

Той я извърна към себе си, тя се изви и той влезе в нея. Когато свърши, тя извика, но той рязко се отдръпна и тя разбра. Този път беше дошъл не само защото я желаеше, а и за да покаже превъзходството си.

— Обличай се — каза той. — Време е да се връщаме при другите.

— О, не мисли, че винаги ще правя това, което ми наредиш.

— Мисля, че винаги ще го правиш.

— Може би този път ми е изгодно. Но всички си имаме слаби места, не само аз.

По изражението му Джейн разбра, че е засегнала чувствителна струна.

— На умна ли се правиш?

— Не, не се правя на умна, само изтъквам факти. Всички крием по нещо, нали?

Каза го по инстинкт, но видя, че в очите му блеснаха предупредителни искри.

— „Криеш нещо — помисли си тя победоносно — и мислиш, че аз го знам!“

Стив я сграбчи за рамото.

— Не си пъхай носа в неща, които не разбираш! Просто прави, каквото ти казвам, ясно ли е? А сега се обличай! — Той се обърна и излезе от съблекалнята.

Когато Джейн се върна при другите, те стояха точно така, както ги бе оставила. Дина и Дон бяха на люлката. Дрю дремеше по корем в един шезлонг. Стив стоеше до Дина и й говореше. „Държи я в ръцете си, но и неговото време ще дойде“, помисли си Джейн.