Анджей Сапковски
Нещо приключва, нещо започва (8)

VII

Крепостните стени миришеха на мокър камък и кисели треви, слънцето осветяваше кафявата вода в защитния ров, като снабдяваше с топлина покриващата дъното зелена егерия и плаващите по повърхността яркожълти водни рози.

Замъкът постепенно оживяваше. В западното крило някой хлопна капаците на прозорците и се разсмя. Някой друг със слаб глас се молеше за зелев сок. Един от гостуващите в Розрог колеги на Лютичето, невидим, пееше, докато се бръснеше:

Зад хамбара, на оградата,

петелът гръмко пее.

Сега ще дойда, мила,

само да отлея.

Изскърца врата, навън излезе Лютичето, като се протягаше и потъркваше лицето си.

— Как си, младоженецо? — попита той с уморен глас. — Ако смяташ да офейкваш, сега е точният момент.

— Ранно пиле си, Лютиче.

— Изобщо не съм лягал — измърмори поетът, като седна до вещера на каменната пейка и се облегна на обраслата с традесканция стена. — О, Богове, това беше тежка нощ. Е, какво да се прави — не всеки ден се женят мои приятели, трябваше да го отпразнувам.

— Сватбеното пиршество е днес — напомни му Гералт. — Ще издържиш ли?

— Не ме обиждай!

Слънцето печеше, птиците писукаха в храстите. От езерото се носеха плясъци и писъци. Морен, Дирила, Еитне, Мона и Кашка, червенокосите дриади, дъщери на Фрейксенет, се къпеха, както обикновено голи, в компанията на Трис Мериголд и Фрея, приятелката на Мишовур. Горе, на полуразрушените зъбци на крепостната стена, кралските пратеници, рицарите Ивес, Съливой, Матъм и Деверо, си дърпаха от ръцете един далекоглед.

— Поне добре ли го отпразнува, Лютиче?

— Не питай.

— Някакъв голям скандал?

— Няколко.

Първият скандал, разказа поетът, бил на расова основа. Телико Лунгревинк Леторт в разгара на веселието неочаквано заявил, че му е писнало да е в облика на полуръст. Като посочил с пръст намиращите се в момента в залата дриади, елфи, хобити, русалка, джудже и гнома, твърдящ, че се казва Шутенбах, доплерът обявил за дискриминация факта, че всички те могат да бъдат себе си, а само той, Телико, е принуден да влиза в чужда кожа. След което моментално приел собствения си облик. При вида му Гардения Бибервелд паднала в несвяст, княз Агловал опасно се задавил с хапка бяла риба, а Аника, дъщерята на кмета Цалдемейн, изпаднала в истерия. Ситуацията спасил драконът Вилентретенметх, все още в облика на рицаря Борх Трите гарги, който спокойно обяснил на доплера, че метаморфността е привилегия, която задължава, и покрай останалите неща задължава и да се приемат форми, които обществото смята за прилични и приемливи, и че приемането им е най-обикновена учтивост към домакините. Доплерът обвинил Вилентретенмертх в расизъм, шовинизъм и липса на дори най-елементарно разбиране на темата на дискусията. Засегнатият Вилентретенмертх приел за малко облика на дракон, като при това изпотрошил част от мебелите и предизвикал всеобща паника. Когато обстановката се успокоила, се разгорял остър спор, в който хората и нехората започнали да си посочват взаимно примери за липсата на толерантност и расови предразсъдъци. Доста неочакван елемент на дискусията се оказал гласът на луничавата Мерле, проститутката, която не приличала на проститутка. Мерле заявила, че този спор е глупав, безпредметен и няма отношение към истинските професионалисти, които изобщо не знаят какво е това предубеждение, и че тя е готова незабавно да докаже думите си срещу съответното заплащане, дори и с дракона Вилентретенмертх в естествения му вид. В настъпилата тишина се чул гласът на медиума от женски пол, който заявил, че може да направи същото безплатно. Вилентретенмертх бързо сменил темата и започнала дискусия по по-безопасни въпроси, като икономиката, политиката, лова, риболова и хазарта.

Останалите скандали имали по-скоро приятелски характер. Мишовур, Радклиф и Дорегерай се обзаложили кой от тях със силата на волята си ще накара повече предмети едновременно да левитират. Спечелил Дорегарай, който задържал във въздуха два стола, поднос с плодове, пълен супник, глобус, котка, две кучета и Кашка, най-малката дъщеря на Фрейксенет и Браен.

После Цирила и Мона, двете средни дъщери на Фрейксенет, се сбили, и се наложило да ги изведат от залата. Скоро след това се сбили Рагнар и рицарят Матъм, а повод за сбиването се оказала Морен, най-голямата дъщеря на Фрейксенет. Раздразненият Фрейксенет наредил Браен да затвори в стаите всичките си червенокоси издънки, а самият той се присъединил в състезание по надпиване, организирано от Фрея, приятелката на Мишовур. Скоро се оказало, че Фрея има невъобразим, граничещ с безкрайност имунитет срещу алкохола. Повечето поети и бардове, приятели на Лютичето, скоро се озовали под масата. Фрейксенет, Крах ан Крайт и кметът Цалдемейн се борили храбро, но били принудени да отстъпят. Магьосникът Радклиф се държал твърдо до момента, в който се изяснило, че мами — имал в себе си рог от еднорог. След като му го взели, вече нямал никакви шансове срещу Фрея. Скоро заетият от островитянката край на масата напълно опустял — известно време с нея продължил да пие никому непознат блед мъж със старомоден кафтан. В един момент бледият мъж станал, поклащайки се, направил галантен поклон и преминал през стената като през мъгла. Огледът на украсяващите залата древни портрети позволил да се установи, че бледият мъж е Вилем, наричан Добрия, владетел на Розрог, заклан по време на едно пиршество преди няколкостотин години.

Старинният замък криел в себе си многобройни тайни и в миналото се ползвал с доста лоша слава, така че не минало без по-нататъшни събития със свръхестествен характер. Около полунощ през отворения прозорец влетял вампир, но джуджето Ярпен Зигрин прогонило кръвопиеца, като му дъхнало на чесън. През цялото време нещо виело, стенело и дрънчало с вериги, но никой не му обърнал внимание — всички мислели, че това са Лютичето и малобройните му трезви колеги. Обаче това явно били духове, защото на стълбището било останало голямо количество ектоплазма — някои от гостите се подхлъзнали и се ударили лошо.

Границата на приличието била престъпена от рошав огненоок призрак, който от засада ощипал по задника русалката Шееназ. Скандалът едвам бил предотвратен, тъй като Шееназ си мислела, че виновникът е Лютичето. Призракът, възползвайки се от суматохата, тичал из залата и щипел когото му падне, но Ненеке го видяла и го прогонила с помощта на екзорсизми.

На няколко от гостите им се явила Бялата дама, която, ако се вярва на легендата, някога била зазидана жива в подземията на Розрог. Но се намерили скептици, твърдящи, че това не е никаква Бяла дама, а медиумът от женски пол, обикалящ галериите в търсене на нещо за пиене.

После започнало всеобщо изчезване. Първи изчезнали рицарят Ивес и дресьорката на крокодили. Скоро след това пропаднали безследно Рагнар и Еурнейд, жрицата на Мелителе. После изчезнала и Гардения Бибервелд, но се оказало, че е отишла да спи. Неочаквано се установило, че липсват едноръкият Яре и Йола, втората жрица на Мелителе. Цири, която твърдяла, че Яре й е безразличен, проявила известна тревога, но се изяснило, че Яре е излязъл по нужда и е паднал до плиткия ров, където е заспал, а Йола била открита под стълбището. С елфа Хиреадан.

Забелязани били също Трис Мериголд с вещера Ескел от Каер Морхен, прокрадващи се към беседката в парка, а призори някой съобщил, че от беседката е излязъл доплерът Телико. Всички започнали да правят догадки чия външност е взел доплерът — на Трис или на Ескел? Някой дори рискувал да предположи, че в замъка може да има два доплера. Поискали да узнаят мнението на дракона Вилентретенмертх като специалист по метаморфизма, но се оказало, че драконът е изчезнал, а заедно с него — и проститутката Мерле.

Изчезнала също и друга от девойките и един от пророците. Наличният пророк уверявал, че е истински, но не можел да го докаже.

Пропаднал някъде и представящият се за Шутенбах гном, и все още не го били намерили.

— Жалко — довърши бардът, прозявайки се широко. — Жалко, че те нямаше, Гералт. Биваше си го пирът!

— Жалко — промърмори вещерът. — Но нали знаеш… Не можех да дойда, защото Йенефер… Сещаш се…

— Разбира се, че се сещам — рече Лютичето. — Затова аз не се женя.