Анджей Сапковски
Нещо приключва, нещо започва (3)

II

Разположеният на нос насред езерото замък Розрог се нуждаеше от цялостен ремонт както отвътре, така и отвън, при това не от вчера. Меко казано, Розрог беше развалина, безформено натрупани камъни, гъсто обрасли с бръшлян, поветица и традесканция, развалина насред езера, блата и тресавища, гъмжащи от жаби, смокове и костенурки. Беше развалина още тогава, когато бе подарен на крал Хервиг. Замъкът Розрог и околната местност бяха нещо като пожизнен подарък за крал Хервиг, който дванайсет години по-рано абдикира в полза на племенника си Бренан, отскоро наричан Добрия.

Гералт се запозна с бившия крал чрез Лютичето, тъй като трубадурът честичко навестяваше Розрог, възползвайки се от факта, че Хервиг беше приветлив и гостоприемен стопанин. Именно Лютичето си спомни за Хервиг и замъка му, когато всички места от списъка на вещера бяха отхвърлени от Йенефер като неподходящи. И о, чудо, магьосницата веднага се съгласи за Розрог, при това без да се мръщи.

Така че бракосъчетанието между Гералт и Йенефер щеше да се извърши в замъка Розрог.