Анджей Сапковски
Нещо приключва, нещо започва (15)

XIV

Около полунощ, когато на гостите започна да им е напълно достатъчна собствената им компания, а Гералт и Йенефер, освободени от церемониала, можеха най-накрая да се погледнат спокойно в очите, вратата се отвори с трясък и в залата нахлу разбойникът Висинг, широко известен под прякора Фрас-Прас. Фрас-Прас беше висок около два метра, брадата му стигаше до кръста, а носът му беше с цвета и формата на ряпа. В едната си ръка носеше прочутата си тояга Сламка, а в другата — огромна торба.

Гералт и Йенефер познаваха Фрас-Прас още от едно време. Но никой от тях не си беше и помислял да го кани. Това явно беше работа на Лютичето.

— Здравей, Висинг — каза с усмивка магьосницата. — Много мило, че си се сетил за нас. Почерпи се.

Разбойникът се поклони изискано, подпирайки се на Сламка.

— Много години радост и куп деца — обяви той гръмко. — Това ви пожелавам, скъпи мои! Сто години щастие, какви ги говоря, двеста, мамка му, двеста! Ох, как се радвам Гералт, госпожо Йенефер. Винаги съм вярвал, че ще се ожените, макар че винаги сте се карали и ръфали като кучета. Ох, мамка му, какви ги говоря…

— Добре дошъл, Витай — каза вещерът, наливайки вино в най-дълбокия бокал, който се оказа наблизо. — Пийни си за наше здраве. Откъде идваш? Говореше се, че си в тъмницата.

— Излязох. — Фрас-Прас изпи чашата на екс, въздъхна дълбоко. — Излязох срещу такова, мамка му, гаранция. А това, драги мои, е подаръкът ви. Заповядайте.

— Какво е това? — промърмори Гералт, гледайки огромната торба, в която нещо мърдаше.

— Улових го по пътя — каза Фрас-Прас. — Намерих го в цветната леха, където е оная гола жена, издялана от камък. Знаете я, оная, дето са я нацвъкали гълъбите…

— Та какво има в торбата?

— Такова, как се вика, дявол. Хванах го за вас, за подарък. Имате ли зверилник? Не? Тогава можете да го препарирате и да го окачите в антрето, да се чудят гостите ви. Хитра гадинка е този дявол, казвам ви. Твърди, че името му е Шутенбах.