Анджей Сапковски
Нещо приключва, нещо започва (13)

XII

— Спокойно, Гералт — каза Ненеке. — Без нерви. Сега ще й мине. Преуморена е, това е всичко, а и емоциите… Тя много обича Цири, нали знаеш.

— Знам. — Гералт вдигна глава и погледна застаналия пред вратата на стаята юноша в блестящи доспехи. — Синко, можеш да се връщаш в параклиса, няма нужда от теб тук. Между другото, кой си ти?

— Аз съм… Аз съм Галахад — прошепна рицарят. — Може ли… Може ли да попитам как се чувства тази прекрасна и храбра госпожица?

— Коя? — усмихна се вещерът. — Тук има две прекрасни и храбри госпожици, макар че едната от тях е все още госпожица само по случайност. За коя питаш?

Юношата подчертано се изчерви.

— За тази… по-младата… — каза той. — Тази, която без колебание се хвърли да спасява Краля Рибар.

— Кого?

— Той има предвид Хервиг — вметна Ненеке. — Жиритвата е нападнала лодката, с която Хервиг и Локи са ловели риба. Цири се е нахвърлила срещу жиритвата, а този юноша, който случайно се е оказал наблизо, й се е притекъл на помощ.

— Ти си помогнал на Цири. — Вещерът погледна рицаря по-внимателно и доброжелателно. — Как се казваш? Забравих.

— Галахад. А това Авалон ли е, замъкът на Краля Рибар?

Вратата се отвори и на прага застана Йенефер, придържана от Трис Мериголд.

— Йен!

— Отиваме в параклиса — извести го с тих глас магьосницата. — Гостите чакат.

— Йен… можем да го отложим…

— Ще стана твоя съпруга, ако ще и дяволите да ме отвлекат в пъкъла! И това ще стане веднага!

— А Цири?

— Какво Цири? — Вещерката се показа иззад гърба на Йенефер, втривайки гламур в здравата си буза. — Всичко е наред, Гералт. Глупава драскотина, дори не я усетих.

Галахад, скърцайки и дрънкайки с доспехите си, коленичи.

— Прекрасна госпожице…

Огромните очи на Цири станаха още по-големи.

— А, Цири… — обади се вещерът. — Това е рицарят… хммм… Галахад. Вие вече се познавате. Той ти е помогнал, когато си се биела с жиритвата.

Цири поруменя. Гламурът беше започнал да действа, затова руменината й беше наистина прекрасна, а белегът почти не се забелязваше.

— Госпожице — измънка Галахад, — окажи ми тази жест. Позволи ми, о, прекрасна, да падна в краката ти…

— Доколкото ми е известно, той иска да стане твой рицар, Цири — каза Трис Мериголд.

Вещерката сложи ръце зад гърба си и направи грациозен реверанс, без все още да казва нищо.

— Гостите чакат — намеси се Йенефер. — Галахад, виждам, че си не само смел, но и галантен юноша. Бил си се рамо до рамо с моята дъщеря, затова ще й кавалерстваш по време на церемонията. Цири, тичай да се преоблечеш в рокля. Гералт, загащи си ризата, защото ти се подава над колана. Искам да ви видя всичките в параклиса след десет минути.